29 ное 2018

Психология на образа във възрожденското църковно изкуство

Автор проф. д. изк. Елена Попова от сектор Изобразителни изкуства
Срок 1 септември 2018 – 1 септември 2021 г.
към проблемотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

1. Степен на проученост. Темата е нова и неразработвана. В българското изкуствознание проф. Петър Цанев[1] единствен работи системно в подобна област. Интересът му обаче е насочен към модерното изкуство и психологичните аспекти на съвременните художествени практики. По отношение на старото ни църковно изкуство можем да посочим само по-общото съчинение на проф. Стефан Мутафов „Медицината в българската иконопис”, разглеждаща артефактите от съвсем различен ракурс[2]. А динамичната възрожденска епоха, с промените в битността и съзнанието на православните българи и оттам – с измененията в естетиката на църковното изкуство, предлага интересни възможности за изследване на психологическите корелации между менталната „картина за свят” [3] и сътворените образи на светостта.
2. Научна новост. Това изследване – подобно на неизброими течения в психологията, естетиката и литературната поетика – ще подири опора в някои базисни естетически постановки, формулирани още към края на 19-то столетие. Например първата фаза на систематизиране на артефактите ще бъде подпомогната от някои категориални двойки, въведени от Хайнрих Вьолфлин[4] и доразвити от Адолф фон Хилдебранд[5], Алоиз Ригл[6] и мн. др., възникващи през целия 20. век, та до днес. В българската наука подобни подходи се прилагаха, доколкото съм запозната, само от литературоведа Енчо Мутафов, опериращ с граматическите категории „паратаксис” и „хипотаксис”[7].
Втората базисна категория (освен „картина за свят”) в инструментариума на „психологическата” част на изследването, също се появява към края на 19. век: „емпатия” (ἐμπάθεια, empathy). По отношение на възрождеската ни култура не съм срещала употребата й. Първоначално предложеният от Робърт Фишер в неговата теория за художествената емпатия термин „вчувстване” (Einfuhlung)[8] е заменен през 1909 г. от Едуард Титчнер[9] с популярния (и впоследствие нееднозначно използван в различните науки[10] термин „емпатия”. За целите на изследването ще бъде полезен опитът на различни автори: от Вилхелм Ворингер с неговия труд от 1908 „Абстракция и вчувстване. Принос към психологията на стила”[11] – до книгите на Ричард Уолхайм „Живописта като изкуство” от 1987[12], на Дейвид Фрийдбърг от 1989 „Силата на образите: изследвания върху историята и теорията на реакцията”[13]; студията на Джудит Кос „За границите на емпатията” от 2006[14] и тази на Колин Мартиндейл от 2007[15].
3. Цели и приложение. Целта е да се създаде съобразена с модерните научни тенденции теоретична обосновка на образните изменения в изкуството на Българското възраждане, която да бъде от помощ при бъдещите проучвания на този феномен. Същевременно, интердисциплиналният характер на изследването е предпоставка за приложението му в други сфери на хуманитаристиката.
4. Актуалност съобразно приоритетите. През последните години изследванията на учените от Института в полето на възрождеското църковно изкуство успяха в значителна степен да запълнят празнините в тази област, да коригират и допълнят картата на това изкуство с нови имена на зографи, неизвестни произведения и цели църковни анстамбли. Натрупа се огромен по обем емпиричен материал. Успоредно с това бяха маркирани основните пътища на проникване на влияния и модели, обогатили репертоара на възрожденските зографи с нови теми, с иконографски и образни решения, дотогава неприсъщи на православната традиция. Сиреч – по отношение на модернизацията/европеизацията на възрождеското ни изкуство съвременното българско изкуствознание вече разполага с доста точни отговори на въпросите „кой”, „кога”, „какво”, „къде”, „откъде” и „как”; все още липсва обаче отговор на въпроса „защо”. Изследването ще предложи теоретично обоснована мотивация за настъпилите през 18 и 19 в. изменения в представите за света на възрожденския човек, в динамично променящата се „картина за свят” в неговото съзнание, рефлектираща върху образната система на църковното ни изкуство.
5. Работна програма. Ясно е, че изследването ще бъде интердисциплинарно, доколкото изкуствоведската емпирика ще подири своята комплексна аргументация с помощта на науки, изследващи социалната и икономическа история на епохата, народопсихологията, теологията, естетиката, философията, литературознанието  и пр. – но преди всичко ще се опре на достиженията на някои течения в модерната психология, тъй като негов предмет ще бъде именно човешкото съзнание и настъпилите в него промени, предизвикали и необходимостта от адекватна модернизация на художествената образност. Оттук неизбежно ще се изясни и обратния процес (рефлексиите на образа върху съзнанието на реципиента). Методологически ще се процедира в следния ред: първо – през първата година – ще бъдат подредени различните параметри на  изкуството съобразно степента на техните формални изменения през периода (в иконографията на евангелските събития и на светите образи, в композиционните им трансформации, в принципите на пространствено изграждане на образи, среда, материални форми и декоративна орнаментика). През втората година ще се потърсят техните психологически корелации в две посоки (S→O и O→S). През третата ще се дефинират теоретичните изводи.
6. Жанр и обем на изследването – монография с обем около 150 стр.
7. Материално и техническо обезпечаване – собствено.
 
8. Перспективи за сътрудничество с други научни организации – вероятно, по линия на контакти с учени и обмен на публикации.
9. Възможности за отпечатване / интернет публикация на резултатие – желателни.
10. В края на всеки завършен текст авторът ще изброи публикациите си, отпечатани през годините на реализиране на проекта.

 

 

 


[1] Цанев, П. Психология на изкуството. София: НХА, 2008; Психологически подходи в изкуствознанието. София: НХА, 2009.
[2] Мутафов, Ст. Медицината в българската иконопис. София: БАН, 1992.
[3] „Картината за свят” е понятие, придобило особена популярност сред българските културолози, фолклористи и литературоведи (формирано вероятно през руския термин „картина мира”). Всъщност за първи път се използва от немските физици  Хайнрих Рудолф Херц и след него от Макс Планк. От сферата на точните науки преминава във философията (Карл Ясперс: „съвкупността от предметно съдържание на човешкото съзнание”), а напоследък – в теориите за масовата култура („клип-културата”), във връзка с влиянието на информационните технологии върху  „менталния модел на реалността” (Елвин Тофлер).
[4]Вж. дисертацията на Вьолфлин „Въведение към една психология на архитектурата” (Wolfflin, H. Prolegomena zu einer Psychologie der Architektur, 1886), публикувана през 1946; Wolfflin, H. Renaissance und Barock: Eine Untersuchung uber Wesen und Entstehung des Barockstils in Italien. Munich: T. Ackermann, 1888; Wolfflin, H. Die klassische Kunst, Munich: F. Bruckmann, 1889;  Wolfflin, H. Kunstgeschichtliche Grundbergriffe, Munich: F. Bruckmann 1915 (Прев. на бълг. Вьолфлин, Х. Основни понятия на историята на изкуството. София: Български художник, 1985).
[5] Adolf Hildebrand, Das Problem der Form in der Bildenden Kunst, Strasbourg: Heitz & Mündel, 1893..
[6] Riegl, A. Stilfragen. Berlin: G. Siemens, 1893; Riegl, A. Das holländische Gruppenporträt. Jahrbuch der allerhöchsten Kaiser hauses XXII. Vienna, 1902; Riegl, A.  Die Entstehung der Barockkunst in Rom. Vienna: Anton Schroll, 1908. За него вж. Gombrich, E. Art and Illusion. London: Phaidon Press, 1960 (Прев. на бълг. Гомбрих, Е. Изкуство и илюзия. София: Български художник, 1988).
[7] Мутафов Е. Подвижният човек. С., 1978; Промяна в сетивата. С., 1983; Съпоставки в изкуството. С., 1986.
[8] В труда „Върху оптическото чувство за форма. Принос към естетиката.”: Vischer, R. Uber das optische Formgefuhl. Beitrag zur Aesthetik. Leipzig: Gredner, 1873.
[9] Titchener, E. Lectures on the Experimental Psychology of Thought Processes. New York: Macmillan, 1909.
[10] Библиографията е огромна, затова тук няма да я цитирам.
[11] Worringer, W. Abstraktion und Einfuhlung. Ein Beitrag zur Stilpsychologie, Munchen: Piper & Co. Verlag, 1910. (Бълг. превод: Ворингер В. Абстракция и вчувствуване. Принос към психологията на стила. София: Издателство Наука и изкуство, 1993).
[12] Wollheim, R. Painting as an Art. London: Thames and Hudson, 1987.
[13] Freedberg, D. The Power of Images: Studies in the History and Theory of Response. Chicago and London: Chicago University Press, 1989. Вж. също: Freedberg, D. Empathy, Motion and Emotion in the History of Art. Lecture, Stanford University, December 10, 2004;  Freedberg, D., Gallese, V. Motion, Emotion and Empathy in Artistic Experience. In: Trends in Cognitive Sciences, 2007.
[14] Koss, J. On the limits of Empathy. Art Bulletin, March, 2006.
[15] Martindale, Colin. Recent Trends in the Psychological Study of Aesthetics, Creativity, and the Arts, Empirical Studies of the Arts, Vol. 25, N. 2, 2007.
Тук съзнателно не споменавам имената на редица руски и съветски учени (семиотици, литературоведи и богослови), публикували  забележителни трудове в течение на цялото предходно столетие; много са. В  изследването те няма да бъдат подминати.