29 ное 2018

Изкуството на византийската периферия: паметници на живописта в България от ХІ-ХІІ в.

Автор проф. д-р Бисерка Пенкова от сектор Изобразителни изкуства
Срок 27 септември 2018 – 27 септември 2021 г.
към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европeйски и световен контекст

Проведените през последните десетилетия реставрационни работи разкриха много нови данни за паметниците на монументалната живопис на територията на днешна България от периода ХІ-ХІІ в. Появиха се редица публикации, разглеждащи едни или други проблеми, свързани с тези паметници. Преди няколко години реализирахме един проект в НХА, представляващ учебна база данни за художествената продукция от това време на теритрията на днешна България. От друга страна, през последните години бяха разкрити и публикувани нови паметници, както и аналитични изследвания на живописта от периода в широкия арeал на византийското влияние в целия православен свят. Всички тези обстоятелства ми дават основание да се обърна към настоящата тема.
Целта на изследването е да събере и анализира запазения художествен материал в контекста на отношението „столица-провинция” или „център-периферия” във византийското изкуство от този период. Фреските от първите два слоя в ротондата „Св. Георги” в София, от втория слой на Боянската църква и фреските в Костницата на Бачковския манастир представят водещите тенденции във византийското изкуство от периода. Фрагментите от църквата на Земенския манастир, от църквата „Св. Димитър” в Паталеница, от църквата „Св. Георги” в Кюстендил и особено фреските в гробищната църква „Св. Архангели” в град Рила разкриват вътрешната противоречивост на провинциалните паметници от епохата – макар като цяло да остават встрани от водещите стилови течения, те демострират жива връзка с актуалното столично византийско изкуство. Към изброените могат да се добавят и някои по-малки фрагменти, основно от археологически разкопки, като по този начин се потърси пълнота на запазените художествени свидетелства от ХІ-ХІІ в. у нас.
Всички тези паметници отдавна присъстват в научната литература, може да се каже, че те са повече или по-малко изучени. Все още обаче липсва по-широк и задълбочен анализ на историческата и художествената ситуация в днешните български земи на фона на процесите в Империата и свързаните с нея държави.
Специално внимание ще бъде отделено на няколкото произведения на иконописта, които се отнасят към разглеждания период.
Предполага се изработването на каталог с изчерпателна библиография за всеки паметник, който да подготви бъдещ корпус на тези паметници.
Предвиждат се публикации в процеса на изследването и финална монография.