29 ное 2018

Произведения на светогорски зографи в България 1750 – 1850 г.

Автор доц. д-р Александър Куюмджиев от сектор Изобразителни изкуства
Срок 1 септември 2018 – 1 септември 2021 г.
Къв проблемнотематичен модул Българското художествено наследство в европейски и световен контекст

Обхват
– Само зографи известни със стенописи и икони. Без дърворезба, щампи, църковна утвар, но се включват рисувани изображения от иконостаса – царски двери, венчилка и т.н. Орнамент и декорация се изключват.
– Само произведения на съвременната територия на България. Всички външни паметници ще се посочват само с литература и при нужда да се направи атрибуция. Тоест целта е да се представят произведенията на светогорските зографи у нас, които са неизвестни или погрешно атрибуирани, а не да се пишат монографични части за светогорските зографи, в които да се прави преглед на цялото им познато творчество, тъй като за произведенията им извън страната, има достатъчно обемна и качествена литература.
Включват се:
1. Зографи, обучавани на Света гора в двете тамошни ателиета. Като изключим сведенията за краткотрайно функциониране на светогорско ателие с местни монаси през ХVІІ в., периодът 1750-1850 г. е единствения от поствизантийското изкуство, в който може да се говори за «светогорски» зографи. Причината е че едва по това време на Света гора се сформират две ателиета, в които системно се обучават зографи. Те са замонашени и живеят основно там. Не само работят на място, но най-важното е че изпълняват външните поръчки, когато от някое селище се търсят светогорски зографи. Така Света гора става за пръв път функциониращ художествен център, който излъчва зографи и влияе по този начин върху балканското изкуство, а не само привлича и използва външни зографи.
Първо ателие – келия Вси светии
– Никифор от Карпениси
– Григорий
– Митрофан от Виза
– Доситей от Печ
– Йоасаф
Второ ателие – келия Рождество Богородично – зографи от Галатиста
– Макарий
– Георги
– Захарий
– Вениамин
– Макарий ІІ
2. Зографи, за които се знае, че са монаси от Света гора
– Яков от Ивирон
3. Зографи, работили в периода на Света гора както са например Константин и Атанас от Корча, които не са светогорски ученици, но влият върху изкуството там, защото имат повече произведения.
– Константин и Атанас от Корча
– монах Митрофан от Хиос
– Гавриил и Григорий от Костур
– монах Никодим
– монах Нестор
Структурата на текста ще е на две основни части – Светогорски зографи и Зографи, обвързани със Света гора. Идеята е да се отделят зографите, които само работят на Света гора от тези, които са пряко обучавани там.
И при трите точки се взимат единствено зографите с известни имена и произведения, защото на Света гора има много анонимни произведения от периода, работени от външни зографи, както има и зографи, обучавани в двете келии, на които пък не знаем или имената или произведенията. При зографите от точка 3 подборът на имената ще зависи от това дали и колко техни произведения ще намеря у нас. За посочените пет примера, знам произведения, но списъка вероятно ще се разшири още.