31 дек 2019

Водещи постановъчни принципи и подходи в публикации на български оперни режисьори

Автор гл. ас. д-р Петър Одажиев от сектор Музика
Срок от 20 Декември 2019 до 20 Декември 2021 г.
Към проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност
 

  1. Проблемна аргументация за избора на темата

Предлаганата тема е логично продължение и задълбочаване на проблематиката, представена в разработката на дисертационния ми труд: Специфика на режисьорската работа в изграждането на оперния спектакъл и музикално-сценичния образ (НБУ, 2013), който разглежда особеностите в методологията на режисьорското изкуство в оперния театър, произтичащи от традиционната специфика на самия музикално-сценичен жанр.
На базата на предстоящо обстойно издирване и исторически обзор на теоретични трудове и публикации от български оперни режисьори от Първото, Второто и Третото поколение, плановият проект предвижда да изведе водещите принципи и подходи на интерпретативния режисьорски инструментариум – с аналитичното намерение: да се съпоставят и обобщят както отделни творческо-постановъчни компоненти на методологичния процес, така и да се предложат перспективни прогнози за ключовата позиция и днешната роля на българските режисьори в репертоарния оперен театър.
Като обект на специален интерес в предстоящото изследване ще посоча не само същността и развитието на постановъчните принципи и подходи на изявени български оперни режисьори от различните творчески поколения, базирани на режисьорската методология в интерпретацията на синтетичното музикално-сценично изкуство, но и сценографската визия и естетика на отделни постановки – като резонанс на различните оперни стилове и идейната спектаклова концепция за постигане на колективния творчески продукт.

  1. Конкретизиране на целта и задачите на изследването

Целта на предлагания планов проект е да се проучат теоретичните публикации на изявени български оперни режисьори, да се изведат водещите им постановъчни жанрово- стилистически принципи, естетика и подходи и по този начин да се очертае възможната нова област на изкуствоведско изследване – методологическо-практически проблеми на режисьорското изкуство в българския оперен театър.
С амбицията за обобщено представяне на всички важни авторски публикации на режисьори от трите творчески поколения и със стремеж за всеобхватен анализ на най- удачните от гледна точка на научно-методологическия подход, изследването ще акцентира върху приносните моменти на самите теоретични разработки, което от своя страна ще оформи и приносния характер на предлагания изследователски проект.


Непосредствени задачи на научната разработка – въз основа на режисьорските публикации:

  • Проучване и очертаване на основните етапи в творческото развитие на представители от трите творчески поколения български оперни режисьори:
  •  Първо поколение: Христо (Хитьо) Попов, Стефан Трифонов, Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков, Драган Кърджиев, Илия Арнаудов, Петър Райчев, Илия Иванов.
  • Второ поколение: Михаил Хаджимишев, Николай Николов, Петър Щърбанов, Светозар Донев, Емил Бошнаков, Бохос Афеян.
  • Трето поколение: Бисер Шинев, Ваня Бъчварова, Кузман Попов, Румен Нейков, Пламен Карталов.
  • Извеждане на принципните особености в методологията и режисьорския подход на българските оперни режисьори от трите поколения.
  • Проследяване на процесите в жанрово-стиловите решения и промяната на театралния език.
  • Исторически обзор на постановъчните принципи в българския оперен театър – приемственост и алтернативи.
  • Развитие на сценично-постановъчните средства – традиция и новаторство.
  • Рефлексии на оперната специфика при сценичните решения – с репертоарни съпоставки.
  • Проблеми при режисьорската интерпретация.
  1. Актуалност на темата, съобразно приоритетите на научното направление

По мои лични наблюдения, през 21 век българският оперен театър се оказва все по- встрани от задълбоченото проучване на оперната творба – не само от гледна точка на традиционния музиколожки анализ, но и в аспекта на сценичната й интерпретация и реализация. Актуалността на темата е свързана и с факта, че в съвременното оперно изкуство (като световна постановъчно-изпълнителска практика) естетическата парадигма на оперния канон, и по-конкретно – дуалността музикално-сценично, все повече се превръща в територия на непреодолими естетически конфликти.

  1. Информация за степента на проученост на изследвания обект

Темата, която предлагам, не е била обект на самостоятелно обобщено историческо изследване. Фундаментална фактологична информация се съдържа в колективните тематично-справочни издания на ИГ „Музикален театър”, с авторски колектив: Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева, Емилия Жунич, а именно:
Т. I. Български музикален театър 1890 – 1997. Опера, балет, оперета, мюзикъл. Речник. Репертоар;
T. II. Български музикален театър 1890 – 2005. Опера, балет, оперета, мюзикъл. Театри, трупи, постановки;
T. III. Български музикален театър 1890 – 2005. Опера, балет, оперета, мюзикъл. Постановчици, диригенти, режисьори, хореографи, сценографи, хормайстори;
T. IV Български музикален театър 1890 – 2010. Опера, балет, оперета, мюзикъл. Документи, отзиви, коментари.
Интерес представляват и двата тома „Български оперен театър” на проф. д.изк. Розалия Бикс – с цитирани статии от периодичния печат, критични авторски текстове и коментари.

  1. Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи:
период дейност
11.2019-03.2020 Проблемите на оперния театър от края на 19 до началото на 21 век и особеностите на социо-културната ситуация в България в този период. Първо режисьорско поколение.
04.2020-07.2020 Проследяване на развитието в естетиката на режисьорските виждания на Второто и Третото режисьорски поколения.
08.2020-12.2020
  • Проследяване на процесите в жанрово-стиловите решения и промяната на театралния език.
  • Исторически обзор на постановъчните принципи в българския оперен театър – приемственост и алтернативи.
  • Развитие на сценично-постановъчните средства – традиция и новаторство.
  • Рефлексии на оперната специфика при сценичните решения – с репертоарни съпоставки.
  • Проблеми при режисьорската интерпретация.
01.2021-03.2021 Интервюта с оперните режисьори Светозар Донев, Кузман Попов, Ваня Бъчварова, Пламен Карталов.
04.2021-11.2021 Завършване и редактиране на текста.
 
 

 

  1. Определяне на жанра на изследването и очаквания му обем (минимум 100 стандартни страници, НС, прот. 11/18.12.2015 г.)

Независимо че от гледна точка на режисьорската си проблематика изследването е монографично, научният подход е с нелинеен характер и наред с коментираните режисьорски публикации, ще включва и интервюта с някои режисьори от Второто и Третото поколение, които ще бъдат насърчавани да споделят подробности за своите постановъчни принципи и подходи.
Теоретичната и методологическата основа на изследването се определят от системни и критично—аналитични изследователски подходи. Научноизследователските методи, които ще бъдат приложени при разработката на темата, са: общонаучни – исторически, сравнителен, логически и системен анализ. Теоретична база ще бъдат разглежданите колективни и индивидуални теоретични трудове, музиколожки монографии, дисертационни изследвания и публикации, рецензии за постановки.
Възможно е да бъдат приложени и някои феноменологични подходи и стратегии, като системно-синергетичния подход, който включва принципите на сравнителния исторически и теоретичен анализ, диахронен и синхронен метод.
Очакваният обем е между 100 -120 страници стандартен текст.

  1. Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната или в чужбина

Перспективите за сътрудничество са на първо място: с Департамент „Музика“ на НБУ и с Вокалния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, както и с художествените ръководства на оперните театри в страната.

  1. Възможности за отпечатване/интернет публикация на постигнатите резултати

Предвиждам базовите институтски възможности за отпечатване на части от разработката – в академичното сп. „Българско музикознание“ и под формата на научни доклади в поредните издания на „Изкуствоведски четения“ или в сборници от конференции на НБУ и НМА.

  1. Към кой от проблемнотематичните модули на научния план да се включи проекта

Предлаганият изследователски проект се вписва в полето на специализираните търсения на ИГ „Музикален театър“ и се отнася към общия проблемнотематичен модул „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“ на Института за изследване на изкуствата при БАН.
Срокът на изследването е двугодишен, а очакваният резултат е проблемен монографичен труд.