14 дек 2020

Скръбна вест

Отиде си проф. д. изк. Васил Стефанов (1933-2020).
Дългогодишен сътрудник на Института за изследване на изкуствата, ръководител на сектор „Театър“, председател на Научния съвет, член на редакционната колегия на списание „Проблеми на изкуството“, заместник директор на Института. Автор на множество монографии, студии и статии, посветени на театъра.
Васил Стефанов е един от най-значимите български театроведи – теоретик и историк на театъра, театрален критик, професор от Института за изследване на изкуствата, преподавател и дългогодишен директор на Народния театър „Иван Вазов”. Неговата плодотворна професионална дейност продължи около половин век: от далечната 1958 до 2008 г. Той беше един по „френски” възпитан, рационален и аналитичен изследовател, дисциплиниран както в рамките на добрия класически дух, но така също притежаващ изключително жив рефлекс и винаги широко отворен към новите разбирания и възгледи за театралното изкуство. Още по времето на социализма удивяваше със способността си да избягва задължителния идеологически дискурс, пленници на който – повече или по-малко – се оказаха огромната част театроведи от неговото поколение. Още тогава той написа значителни изследвания, които остават твърде важни за театрознанието и до днес, като „Драма и композиция” и „Абсурдизмът или театър на отчуждението”. Не по-малко значими са останалите му статии и книги като „История на българския театър. Т. 1. От зараждането му до 1878 г.”, „Пътят на режисурата”, както и театралните му спомени. Голямата част от тези текстове той създаде в Института за изследване на изкуствата към БАН, където остави незабравими впечатления като колега и ръководител. Съвсем не на последно място забележителна се оказа и неговата дейност като директор на Народния театър „Иван Вазов” от 1990 – 1998 и от 2003 – 2008 г. Спокойно може да се каже, че за целия период от съществуването на този наш театър, тъкмо годините на ръководството му от В. Стефанов, могат да се определят като едни от най-силните му, а защо не и най-силните. Васил Стефанов безспорно ще липсва на своите близки, приятели и на нас, неговите колеги, но също толкова голяма празнина, която няма как да се запълни, той оставя и въобще за българския театър.
Поклон пред светлата му памет!