28 дек 2015

Музиката в българското училище в края на 19 и началото на 20 в.

12 Август, 2016 – 12 Август, 2019

Автор доц. д-р Росица Драганова

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

Предложеният индивидуален проект е посветен на темата за музикално-образователните практики, както и на музицирането в българското училище след Освобождението и в началото на 20 в. Важно е да се припомни, че до 30-те години на 20 в. българското училище е едно от основните места за правене на музика, своеобразно огнище на активно развиващата се тогава музикална култура. Ето защо разработването на тази тема от една страна ще осветли съвкупността от данни за общото музикално образование в посочения период, а от друга – ще представи процесите в музикалната ни култура по това време в сполучлив, неизследван досега ракурс.
Да се изследва присъствието на музиката в общото училище означава да се проучат главно:
1. Музикално-образователните практики, основани на програмите по музика, учебниците по музика и пр. За тази цел е необходимо да се систематизират данни за нормативната база на образователния процес, решения на учителските конгреси, а също – да се проучи въпроса за кадрите (кои са те, къде и как са създадени и пр.);
2. Формите на музициране, свързани с училището (в учебния час, на празници, чествания). За тази цел е необходимо да се систематизират данни за съществуващите формации (напр. детски китки), за конкретни прояви, да се коментират отзиви в пресата и свързан снимков материал, да се интерпретира ролята на някои централни фигури (учители, общественици, диригенти, композитори и пр.);
Едновременно с това е важно да се предложи и развие подходяща периодизация, а систематизираните обекти на изследване (музикално-образователни практики, форми на музициране) да се проучат във връзка с параметрите и значението на цялостното разгръщане на българската музикална култура по това време.
Необходимо е да се направят и някои уточнения.
1. Изследването ще бъде насочено основно към формите на общото образование по музика в българското училище, а проблемите, свързани със специализираното музикално образование и създаването на институциите на българската музикална култура по това време ще бъдат разгледани само във връзка с въпроса за кадрите и представянето на някои водещи фигури. Ще бъде дискутиран и въпроса за постепенно настъпилата през 20-те и 30-те години на 20 в. поляризация в отношенията между класически формираните музиканти и учителите по музика в общообразователното училище, която съществува и до днес и влияе както на организацията на обучението по музика във висшите училища, така и на състоянието и влиянието на академичните изследвания за музиката в училище днес.
2. Част от систематизираните по-горе въпроси са разглеждани в отделни статии, дисертации и монографии, посветени на музикалната педагогика, на жанра на детската и училищна песен, както и на различни аспекти на посочения исторически период. Предложеният индивидуален проект обаче има за цел не само да представи и обобщи тези данни, но и да изведе един нов изследователски предмет – интерпретиране на обучението по музика в общото училище като специфична проява на културата, което вече придава на темата не само исторически, но и теоретичен смисъл.
Въпреки прегледността на горното описание, изследователският ми опит в областта на музикалната педагогика и на общото образование по музика в българското училище вече ме е научил, че тези наглед безинтересни полета крият любопитни неизвестни, необходимост от проблематизации, изискват оригинални решения. Във връзка с това плановата задача Музиката в българското училище в края на 19 в. и началото на 20 в.“ предполага тригодишен срок за изпълнение. През периода на написване ще бъдат публикувани статии и доклади върху отделни задачи и проблеми, свързани с темата, както в списание „Българско музикознание”, така и в други национални или международни сборници и издания.
Текстът на индивидуалния проект ще бъде структуриран в три основни студии или обща монография, с приложения.
На този етап изследването фактически не изисква специално материално обезпечаване, освен съдействие в кореспонденцията с архиви, институции и  библиотечни фондове, както и при уреждане на авторски права при евентуалното публикуване на нотни примери или илюстративен материал.