29 окт 2019

Музиканти просветители в следосвобожденската епоха (Байданов, Махан)

1 Октомври, 2019 – 1 Октомври, 2022

Автор доц. д-р Росица Драганова

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

Предложеният индивидуален проект продължава темата за музиката в българското училище в края на XIX и в началото на XX в. Както е известно, в следосвобожденската епоха българското училище се утвърждава като едно от основните места за музициране и огнище на активно развиващата се по това време българска музикална култура. В дейността на учителя по музика тогава се събират сякаш ведно различни аспекти на правенето на музика и на осмислянето на специфично-музикалното. Педагогическият музикант от епохата е едновременно учител, теоретик, автор на песни, певец или инструменталист, диригент на различни хорови формации или малки оркестрови състави, организатор и постановчик, публицист и издател… При това периодът е силно динамичен, характерно многопластов. От една страна, продължава развитието на възрожденските практики и просветителски идеи, но, от друга, се наблюдават и преобразувания, залагат се моделите и посоките на бъдещето развитие на българската музика и музикално образование.
Един от възможните начини за навлизане в дълбочина в този така значим от изследователска гледна точка период и свързаната проблематика е да се интерпретират дейността и приносите на водещите представители на музикалнопросветното и музикалнокултурното ни дело по това време. Георги Байданов (1853 – 1927) и Карел Махан (1867 – 1935) са комплексни, многопластови личности, които можем да определим като музиканти-просветители с ясното съзнание за естетико-философската претенция на подобно номиниране. Животът и разностранните им постижения им са били вече проучвани, но преди време и в различен контекст[1], а и опитът ми от предишния планов проект, който доведе и до лансирането на хипотеза за личността на досега неизвестния деец на българското образование A-moll (Емануил Манолов) доказва, че периодът крие още много неизвестни и възможности за нови прочити.
Да се изследва личността на музикантите-просветители в следосвобожденската епоха означава да се разкрият по-специално:
1. Индивидуалната дейност и принос на всеки един от тях, спецификата на музикалнопедагогическите им възгледи и подготвените от тях учебници, както и особеностите на теоретичната им рефлексия;
2. Формите на музициране, с които те са свързани, като се коментират отзиви в пресата, свидетелства на съвременници, както и (евентуално) свързан с разнопосочната им дейност снимков материал;
3. Представите и самата идея за музикалното просветителство, като се моделира спецификата на проявата й в българската музикалнокултурна действителност от края на XIX и началото на XX век.
Като цяло предлаганият индивидуален проект ще допълни съвкупността от данни за развитието на българската музикална култура и образование в посочения период, а от друга – ще представи процесите през призмата на основните философско-образователни и музикалнопедагогически възгледи, характерни за времето. Ще бъдат ползвани различни подходи и методи на анализ – исторически/сравнителен, теоретичен/естетически и др. Проектът се вписва в полето на търсения на изследователска група „Музикална култура и информация“ и се отнася към проблемнотематичния модул „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“.
Изследването предполага работа с архивни фондове и по-редки библиотечни материали – както в София (НА – БАН, БИА, НБКМ), така и извън столицата, което вероятно ще създаде някои затруднения и със сигурност налага необходимостта от тригодишен срок за изпълнение на задачата.
През периода на написване ще бъдат публикувани статии и доклади върху отделни задачи и проблеми, свързани с темата, както в списание „Българско музикознание”, така и в други национални или международни сборници и издания.
Текстът на индивидуалния проект „Музиканти-просветители в следосвобожденската епоха (Байданов, Махан) ще бъде оформен като обща монография или сборник от студии, с приложения.
Изследването не изисква специално материално обезпечаване, извън съдействие в кореспонденцията с архиви, институции и  библиотечни фондове, както и при уреждане на авторски права при евентуалното публикуване на нотни примери или илюстративен (снимков) материал.

 


[1] И за двамата има статии в Енциклопедията на БМК от 1967 г., които се цитират и досега. На личността и живота на Махан е посветена студия на Агапия Баларева, която датира от 1959 г. За Байданов на пръв поглед е писано повече, но няма отделно проучване извън кратък текст на Димо Бойчев в „Родна песен“ от 1942 г.