1 ное 2018

Поръчителство и художествени реализации в България между двете световни войни

01 Септември, 2018 – 01 Септември, 2020

Автор гл. ас. д-р Мария Митева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и културен контекст

Продължаващо изследване на социални аспекти на изкуството в периода между двете световни войни. Динамиката на тези две десетилетия, през призмата на отношенията изкуство-поръчка проследих в предходните си ИИП, в частта която касае националното ни представителство на световни изложения, и художествени реализации на водещи, предимно с държавно поръчителство обекти в периода на 1930-те и 1940-те години. Преимуществено бяха издирени и анализирани архивни източници, привлечени бяха и монографични изследвания за конкретни творци, и отделни периодични издания. В настоящото изследване се предвижда систематично проучване на пресата между двете световни войни – основни ежедневници, специализирани издания (за архитектура, за изкуство и култура), и издания с висок обществен отзвук (Вестник на вестниците, сп. Сердика и др.).
            Периодиката като основна медия в това време е единствения източник за проследяване на обществения отзвук – оповестяване на обществено значими намерения за художествени реализации, конкурси, отразяване на конфликтните ситуации и оценка на достигнатия резултат. Подобно разширяване на полето ще посочи каква част от съставеното вече чрез гласовете основно на участниците в процесите      (достъпни в личните архиви на художниците, преписките в институционалните архиви и т.н.) е резонирало в обществените процеси като цяло, и се е отразило на развитието на изкуството.
            Периодиката в разглежданият период е обект на изследване в специализираната изкуствоведска литература по отношение на иманентни й художествени качества, а ползването й като основен източник на информация за художествения живот в страната е задължителна практика. Проблемното проучване на поръчителството и реализираните произведения е слабо застъпено в научната ни продукция, а цялостно проучване на периодиката в двете десетилетия с този фокус не е провеждано. Конкурсната система беше обект на изследователски интерес на Николай Бошев[1] в областта на строителството на паметници в разглеждания период. Архитектурните конкурс в София също са били в полезрението на изследователите[2].
Цялостното проследяване на основни и специализирани периодични издания създава възможност за обогатяване с нови факти, уточняване на съществуващите, и най-вече ще подпомогне съставянето на обобщена представа за поръчителството у нас, с търсени социологически изведени обобщения. Въпросите, които ще бъдат в основата на настоящото изследване са свързани отново с рецепцията на изкуството по поръчка, но и с нови убежности:
– съществува ли пласт на официозност при отразяването на държавните поръчки и тяхното реализиране през разглеждания период;
–  отношенията изкуство – власт,  изкуство-политическо управление;
– функциониращи европейски модели; 
Основно ще бъде проследено как е отразено отношението архитект-художник, и актуални ли са проблемите за синтез на изкуствата и средата. Ще бъде търсено и включването на частното поръчителство в полето на обществения интерес. Ролята на рекламата ще бъде проследена от една страна като реклама на създаващите художествена продукция, от друга – като осъществените художествени обекти като реклама за инвеститора.
            Предлаганата тема се вписва в параметрите на изследването на модерността в България. Актуалността на изследваните проблеми и в съвремието ни, е основание за търсене на историческата им постановка.
            Предлаганият изследователски проект е за срок от две години. Работната програма е предвидена в два етапа:
І етап – съставяне на обоснован списък с периодични издания, обект на проучване; осигуряване на достъп до пълните им течения; проучване и заснемане;
ІІ етап – Обработка на данните, систематизация, уточнения, съставяне на текст, илюстрации, оформление.
            Проблемното проучване и анализ ще бъдат разгърнати като самостоятелно изследване в рамките на 100 страници. Не се налага допълнително материално и техническо обезпечаване.
            Постигнатите резултати ще бъдат представени на научни форуми и публикувани в специализирани издания.

 


[1] Бошев, Н. Конкурсната система при създаването на паметници в България (1920-1944). С., Институт за изкуствознание – БАН, 2004;
[2] Файтонджиева, И./ Л. Попов. София и архитектурните конкурси: 1900-1944. – Култура, №20, 29 май 2009;