28 дек 2015

Йоанис Константину – превод, коментар, паралели и източници

Замразен от 01 Октомври, 2014 – 01 Октомври, 2018

Автор доц. д-р Емануел Мутафов от сектор Изобразителни изкуства

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

През 1831 г. някой си Йоанис Константину превежда от гръцки на български ерминия със съдържание, идентично на публикуваната от А. Василиев ерминия на Захарий Петрович[1]. За съществуването на този иконографски наръчник пръв пише Н. Дилевски през 1940 г., както проф. В. Захариев през 1962 г., тъй като по това време тя е негово притежание. По-късно заедно с целия архив на последния изследовател ерминията попада в ЦДИА, фонд 1510, оп. 1, № 182. Ръкописът, създаден в Самоков, е използван през втората половина на ХΙХ в. и от Никола Образописов, който прави интересни допълнения, публикувани от проф. И. Гергова[2]. Наскоро и аз писах за възможната роднинска връзка на Йоанис с други зографи от Янина и специално с автора на стенописите от 1837 г. в църквата „Св. Никола”, с. Райово, Кириазис Константину[3].
Най-важно обаче е, че ръкописът от ЦДИА е най-ранният запазен превод на съчинение за живописта, преведено от гръцки на български език, където се компилират текстове от Дионисий от Фурна, Христофор Жефарович и др. Йоанис Константину не превежда голяма част от термините, свързани с технологията на живописта в ерминията си, а и оставя на гръцки текстовете от свитъците на светците, което вероятно показва, че не владее църковнославянски. Освен това езикът му е изпълнен с диалектизми, характерни за говора в Самоков от началото на ХΙХ в.
Въпреки че голяма част от съдържанието на споменатия ръкопис е издадена в новобългарски превод и без коментар от А. Василиев, смятам, че един модерен и интерпретивен прочит на българо-гръцкия текст е необходим. Нужно е да се идентифицира първообраза на много от пасажите, да се предложат в оригинал термините и да се преведат адекватно. Това би обогатило познанията ни за православното изкуство и лексиката, свързана с него.
Методологията, която предлагам, е интердисциплинарна и многоезична, когато става дума за обяснение на етимологията на думите. Ще се търсят точните църковнославянски съответствия например на непреведените текстове от свитъци, които ще предложа в оригинал, а не в превод, както е при А. Василиев. Не на последно място цел на подобен проект е подготвянето на едно модерно издание, което да стане полезен наръчник по иконография за всички изкушени от разгадаване техниките и наставленията за композиране в православното изкуство. В едно бъдещо издание ще се поместят и факсимилета на съответните листове от ръкописа, за да може публикацията да ползва и филолози, занимаващи се с историческа диалектология. За улеснение на търсенето ще се изготвят и детайлни предметен и иконографски показалец, а накрая ще бъде поместен и многоезичен речник.

 

 


[1] Василиев, А. Ерминии – технология и иконография. С., 1974. За ерминията на Й. Константину (от архива на проф. В. Захариев в ЦДИА, фонд 1510, оп. 1, № 182) вж. Дилевски, Н. Три изображения на български светци въ единъ софийски манастиръ. Родина, год. ІІІ, кн. ІІ, 1940, с. 127, 133; Захариев, В. Годишнини, свързани с развитието на възрожденското изобразително изкуство – В: Известия на Института за изобразителни изкуства, т. V, С., 1962, 141-146; Мутафов, Е. Някои механизми за оформяне иконографията на новомъчениците – В: 200 години св. Райко Шуменски, Шумен, 2002, 99-107.
[2] Гергова, И. Агиографската концепция на Никола Образописов – В: Годишник на ЦСВПИван Дуйчев”, т. 94 (13), С., 2004, с. 245.
[3] Мутафов, Е. Гръцката фамилия Константину и художествените процеси в Самоковската митрополия през първата половина на ХΙΧ в. In: Art Studies Quarterly, vol. 4, Sofia, 2010, 36-39.