28 апр 2018

Карикатуристите като илюстратори на хумористична литература (1900 – 1912)

Автор проф. д-р Милена Георгиева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул Версии на модерността
 

В началото на ХХ в. с развитието на полиграфията и нарастването на читателската публика книгите в България започват да се насищат масово с изображения – ако в края на ХIХ в. илюстрациите към книгите на Иван Вазов са били единствени, то в началото на ХХ в. илюстрациите вече са необходимост и се превръщат в лавинообразно явление, свързано с модернизирането на българското изкуство. Симптом за началото на този интересен процес е появата на хумористични книги с карикатурни илюстрации. В тях се преплитат различни западни влияния, най-често принадлежащи на сецесиона.  Докато те са проучени в научни изследвания главно за периодичните символистично-сецесионни списания от първото десетилетие на ХХ в. – в статии и монографии от Максимилиан Киров, Валентин Ангелов, Богдалина Братанова, то въпросът за появата на книжната илюстрация в книги за възрастни читатели, чиито автори като илюстратори са карикатуристи – не е разглеждан специално. Става дума за книги с хумористично съдържание, които обикновено са издания на хумористични вестници и списания или се рекламират от тях и поради тази причина имат особена популярност. Някои от книгите с хумористично съдържание все още са напълно непознати за специалистите (напр. Конско евангелие за народняците от Ланчелото – поета и сатирика Трифон Кунев), повечето са библиографска рядкост, почти недостъпни поради малкия им тираж и липсата им в библиотеките, което пък е предизвикателство за материалното им откриване от изследователя. Заклеймявани като "лека и безсъдържателна литература" от критиците (напр. Боян Пенев) – хумористичните календари, "Сборникът на българановците", стихосбирката "Лека нощ" от Ал. Божинов, фейлетоните "Весели минути" от Р. Радев, "Пепел от цигарите ми" от Елин Пелин и др. днес биха се оценили по друг начин и то именно поради карикатурните им илюстрации. По това време никой български художник няма издадена самостоятелна монография за своето творчество! Забележително е, че Албумът с карикатури от нашия обществено-политически живот на Ал. Божинов, излязъл от печат през 1907 г. издига карикатурата до високо изкуство,  достойно да му се посвети изящен албум. Не е странно, че карикатуристите – илюстратори на книги с хумористично съдържание  са и художници от д-во Съвременно изкуство. Очевидно д-во "Съвременно изкуство" има ресурс и желание да отвори едно ново поле за творчество – полето на книжната илюстрация, на приложната графика и въобще на графиката като вид изкуство, следвайки своята декларирана при създаването си модерна програма.
 
Плановият проект ще разгледа подробно причините, появата, оформлението, илюстрирането, чуждите стилистични паралели, авторството и рекламирането на книги, сборници, албуми, календари, свързани със смеха. Ще потърси и подходящия контекст за създаването им – т.е. връзката хумористично списание – книжна продукция с подобно съдържание като отнесе проблема и към раждането на модерното изкуство в България. Плановият проект ще се фокусира  върху един неразвит досега проблем – защо и как карикатуристите в нач. на ХХ в. се насочват и към книжната илюстрация и оформление. Защо именно карикатурата е предпочитана в определен тип литература като илюстрация? Има ли някакво отношение между стила на карикатуристите-илюстратори и жанровата типология на илюстрираната литература, както и между изявите на карикатуриста във вестника и в книгата с илюстрации? Изобщо каква е връзката между литературата, карикатурата и илюстрацията? Анализът на тези проблеми ще сегментира съществен дял от българската илюстрирана книжна продукция от нач. на ХХ в., в която "високото" и "ниското" носят своите поляризации по редица параметри, на които книгите отговарят или не. Темата на проекта попада в проблемно-тематичния модул "Версии на модерността" на ИИИзк и е актуална тъй като проблемът за ранните книжни илюстрации в България с карикатурна образност не е разглеждан систематично.
 
Проектът е за три години, ще бъде във формата на монографично изследване от ок. 100 стр. , части от което се очаква да бъдат отпечатани в специализирани издания на научни форуми и в научни списания. Първият етап на изследването включва сериозна издирвателска работа на редките издания по библиотеки, антикварни магазини, архиви и частни колекции. Следващите етапи предполагат заснемане и сканиране на новооткритите книги с илюстрации и написване на текста по темата. Материалното и техническо обезпечаване е в рамките на трудовия ми договор с ИИИзк. След завършването проектът би могъл да допълни  възможен спец. курс по българска карикатура от началото на ХХ век в НХА, ПУ, СУ. В това се изразява и сътрудничеството ми с тези институции, нуждаещи се от специализирани курсове в спец. "Изкуствознание", "Педагогика на изобразителното изкуство", "Книга и печатна графика" и "Графичен дизайн".