20 май 2018

Генезис на украсата за конска амуниция в Тракия (V в. пр. Хр.)

Автор гл. ас. д-р Руслан Стойчев от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

1. Степен на проученост на изследвания обект.
Украсата на коня в Тракия до този момент не е получила обобщаващо изследване. Има едва няколко публикации, които обаче са посветени на конкретни паметници, без да се изследват връзките им с по-ранните такива, без да се анализира иконографията, стила и възможният им произход. Не са търсени и тенденциите в развитието и тяхната употреба.
2. Информация за научната новост.
Ако въобще имаме основания да говорим за тракийско изкуство в смисъла на местно, създадено и развило се в границите на древна Тракия, то смятам, че има достатъчно основания неговите прояви да се търсят именно в украсата на конската сбруя. Количеството натрупан емпиричен материал от комплекси, датирани най-общо в границите на V – III в пр. Хр., е огромно. Това обстоятелство предопределя изследването на този материал да става на части, отделени една от друга по някакъв признак.
3. Цели и научно приложение.
Ето защо предлагам темата на следващия ми планов проект да бъде „Генезис на украсата за конска амуниция в Тракия (V в. пр. Хр.)”. Избирам този хронологически отрязък по няколко причини. Първата е, че на границата на VI и V в. пр. Хр. тази група предмети се появят в тракийските комплекси за първи път. С това е свързана и една от задачите – да се опитам да отговоря на въпроса „Защо?”, а след анализа на иконографията на паметниците, да предложа отговор и на въпроса „От къде?”. С други думи – би ли могло това да бъде местна инвенция или резултат от някакви взаимодействия със съседни култури. Втората причина да избера този период е, че имаме достатъчно паметници – около десет комплекта, съставени от различен брой елементи – които са познати само на ниво първична публикация. Смятам че едно по-конкретно изследване би предоставило нова гледна точка за функцията и мястото на тези предмети, както в рамките на конската амуниция, така и в по-широкия контекст на изкуството в един от ранните периоди на тракийската история. Трето, вече казах, че количеството на този тип паметници е наистина значително. Не мисля, че е възможно в рамките на един изследователски проект да се обхване наведнъж целия хронологически диапазон между V – III в пр. Хр. Това трябва да става постепенно и на части, за да може да се откроят особеностите, характерни за съответния период.
4. Актуалност, съобразно с приоритетите на научното направление.
Част от паметниците са вече публикувани, но не са разглеждани заедно, не е обърнато внимание на иконографските и стиловите им особености, на центровете, които са ги създали и на художествените влияния, които илюстрират. Натрупаното количество материал налага както включването и изследването на нови находки, така и критичния анализ и реинтепретация на някои от вече известните материали. Проектът е базиран на научната практика и политика у нас и в Европа в областта на изучаване и популяризиране на паметници на културното наследство, но в изследването ще се търси и възможност за по-отчетливо дефиниране на някои социални явления, представени чрез предметите на изкуството в тракийските комплекси. Конете са били символ на властта и ранга на своите собственици, но социалният статус на погребаните конници е хипотетичен. Някои от тях могат да бъдат определени като представители на военната племенна аристокрация, натрупали значително богатство по време на различни военни мисии в и извън Тракия. Други вероятно са принадлежали към групата на благородниците, съсредоточена около управляващата класа. Така акцентът пада върху потребителите на това изкуство – воини или мъже, принадлежали им към племенните благородници и тяхната концепция за задгробния живот.
5. Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи.
Първи етап: работа с научната литература, фото и графично заснемане на материалите, съхранявани в съответните музеи – май 2018 – април 2019 г.
Втори етап: работа върху текста – май 2019 – април 2020 г.
6. Жанр и очакван обем.
Научна студия с текстова част в обем между 80-100 стр. и анотиран каталог с описания на находките по комплекси.
7. Материална и техническа обезпеченост.
Допълнителна не е необходима. Ще се използва наличната материална база на Института за изследване на изкуствата – БАН.
8. Сътрудничество с други научни и образователни институции.
Изследването предполага взаимодействие с институциите, в които се съхраняват тези паметници. Това са Регионалните исторически музеи в Ловеч, Враца, Стара Загора. Археологическият музей в Пловдив и НИМ и НАИМ-БАН в София.
9. Публичност на постигнатите резултати.
Нивото на изследване на част от паметниците предполага ревизия на някои от съществуващите в научната литература мнения. Това, както и необнародваните материали, които ще бъдат включени в проекта, предоставят добра възможност за публикации в специализирани научни издания. С приоритет ще бъдат реферираните такива. При възможност, популяризиране на резултатите от изследването, ще се търси и чрез представянето им на международни и национални научни форуми.