17 ное 2019

Българските илюстрации съм приказките на Братя Грим и Шарл Перо, публикувани през ХХ век. Културологични и художествени аспекти

Автор гл. ас. д-р Катерина Гаджева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

Срок 20 Октомври 2019 – 20 Октомври 2021 г.
 
Всички ние сме израстнали с илюстрованите книжки, някои от които помним и пазим през целия си живот. Като изследователи и изкуствоведи обаче, оставаме длъжници на тези издания – това убеждение се затвърди по време на работата ни по дългосрочния проект „Българските художници за децата”, който с гл. ас. д-р Мария Митева реализираме от 2012 година насам, както и при подготовката на брой 2 за 2019 година на списанието „Проблеми на изкуството”, посветен именно на детската илюстрация. Монографии по въпроса липсват – темата за художественото оформление на книгите за деца е частично засегната в научни трудове, разглеждащи графичното изкуство и историята на книгата, както и в такива, посветени на изтъкнати автори от историята на българското изкуство. Съществуват единствено албумите „Съвременна българска илюстрация” (1973) и „25 години българска илюстрация на книгата” (1970), в които на изданията за малките е отделено скромно място. Изкуствоведи като Ружа Маринска, Ирина Генова, Милена Георгиева, Анелия Николаева, Милена Радева (дисертация), Капка Кънева (дисертация) имат свой принос към темата, а статии по въпросите на детската илюстрация са публикувани в списанията „Изкуство”, „Проблеми на изкуството”, „Деца, изкуство, книги”, както и в периодични издания от 30-те и 40-те години на ХХ век.
Предлаганият нов изследователски проект цели да фокусира вниманието върху българските илюстрации към любимите не само на децата, но и на възрастните приказки на Якоб и Вилхелм Грим и Шарл Перо, разпространени в страната през ХХ век, които не са били обект на специален изкуствоведски интерес. В Националната библиотека се съхраняват малко над 530 издания на приказките на Братя Грим и Шарл Перо – както сборни, така и на отделни, по-известни техни произведения. Една трета от тях са отпечатани след 2000-та година и няма да бъдат включени в бъдещото изследване. В друга, сериозна част от изданията, липсват илюстрации. Повече от половината от останалите книги са отпечатани с произведения на известни чуждестранни художници като Джани Бенвенути, Роберто Згрили, Сандро Нардини и пр. За предлагания изследователски проект от съществено значение ще бъдат единствено илюстрациите, дело на български художници като Бинка Вазова, Румен Скорчев, Иван Кьосев, Киро Мавров, Петър Чуклев, Стоян Илиев, Георги Богданов, Борислав Стоев и др.
Илюстрациите отбелязват, повтарят и затвърждават написаното, но колкото и да се стараят да се придържат към разказа, художниците неминуемо го разширяват. Те извъшват своеобразен „превод” на текста, като го адаптират към националните географски, културни и фолклорни особености. Именно това ще бъде и един от основните въпроси, на които изследването ще търси отговори – как българските илюстратори интерпретират, „превеждат” и адаптират текстовете на Вилхелм и Якоб Грим и Шарл Перо, какви са спецификите на техните произведения и как те се приемат както от специалистите, така и от малките български читатели.
Очакваният обем на изследователския проект е 120 страници текст, придружен от албум с илюстрации. Приказките на Братя Грим и Шарл Перо от десетилетия привличат вниманието на изтъкнати учени от областта на психологията и психоанализата, философията и етнографията. Ето защо, за да бъде изчерпателно и задълбочено, изкуствоведското изследване на места ще преминава в културологично, философско и историческо. Събирането, изучаването и систематизирането на илюстративния материал – както в библиотеки, така и в архиви, ще бъде извършено през първата година от работата по индивидуалния проект, а анализирането на информацията и извеждането на основните изводи – през втората. Паралелно ще бъдат проучвани и съществуващите трудове, интерпретиращи творчеството на Братя Грим и Шарл Перо от литературоведска, философска и етнографска гледна точка.
Поетапното разглеждане на отделни теми и периоди от развитието на българската детска илюстрация и поставянето ú в широк културен и художествен контекст е сложна, необходима и дългосрочна задача, към която предлаганият изследователски проект би могъл да има сериозен научен принос.