28 дек 2015

Българската фотография през 70-те и 80-те години на ХХ век. Художествени и организационни проблеми

Автор гл. ас. д-р Катерина Гаджева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

 Настоящото предложение за нов изследователски проект е естествен и необходим завършек на дългогодишните ми занимания с българската фотография по време на социализма. След фокусирането ми върху естетическите, организационни и идеологически особености на медията през 60-те години на 20-ти век у нас, вече е на лице сериозна основа, върху която могат да бъдат надградени понататъшни интерпретации, разкрития и факти. Следващият важен етап от развитието на българската фотография, който заслужава особено внимание, са последните три десетилетия на 20-ти век. 70-те, 80-те и 90-те години са изпълнени със сериозни сътресения, обрати, разочарования и надежди. Това е най-динамичното, но и най-драматичното време за фотографите у нас, които са изправени пред не леката задача да се научат да работят като свободни творци.
Основните две задачи на изследването ще бъдат: а) описание, систематизиране и анализиране на новите процеси, предизвикателства и трансформации, пред които е изправено изобразителното средство у нас; б) анализиране на реакциите на авторите и на избраните от тях стратегии за оцеляване в променената художествена, политическа и икономическа ситуация в страната. Във връзка с целите на изследването ще бъдат разгледани ключови за периода проблеми като: Раждането на автора; Тялото и пола във фотографията; Пазарът на изкуството; Отварянето на границите и пр.
Обект на изследване в проекта ще бъдат фотографиите на емблематични за разглеждания период автори като Гаро Кешишян, Йордан Йорданов – Юри, Такор Кюрдян, Иво Хаджимишев, Станка Цонкова – Уша, Нели Гаврилова, Соня Станкова и др. Важно е да се отбележи, че изследването ще се фокусира само върху т. нар. „класическа фотография” или върху автори, които определят себе си като фотографи, а не като артисти, които се занимават с фотография. Освен фотографиите, обект на изследване ще бъдат и някои текстове от периода като лични творчески концепции, стихосбирки с автори-фотографи, самиздатски книги и албуми от български фотографи и пр. 
Източници: Български списания и весници от периода – „Българско фото”, „Изкуство/Art in Bulgaria”, „Литературен весник”, „Литературен форум”, вестник „Култура” и др; Чуждестранни списания с пулбикации за българската фотография –“Photographie France”, “Fotografico” – Greece, “IMAGO” – Slovakia, etc.; Албуми, каталози, брошури, самиздат албуми; Обществени и частни архиви; Лични срещи и интервюта.
Степен на проученост на темата. На развитието на българското изкуство след 80- те години на ХХ век са посветени редица книги, статии, критически студии и изследвания, но те не се занимават специално с проблемите на фотографията като отделна медия. Все още нямаме отпечатана сериозна съвременна монография, посветена на българската фотография от края на 20-ти век. Разполагаме единствено с книгата на Петър Боев „Фотографското изкуство в България 1945-1995”, която предлага ценен илюстративен и фактологичен материал, но не и адекватни анализи на общите художествени процеси или на отделните явления в нашия фотографски живот. От особена важност за темата са статиите на Георги Лозанов, публикувани в списание „Българско фото”, а след неговото закриване и в други периодични издания у нас и в чужбина, които все още не са събрани в общо монографично издание.
Работна програма
Ноември 2017-декември 2018 – издирване и описване на изобразителен материал. Разговори и срещи с фотографи, с колекционери. Преглед на периодични издания, сканиране на илюстрации, издирване на текстове, свързани с темата на изследователския проект. Участия в конференции. Публикации.
Януари 2019-август 2019 – анализ на събрания материал. Изводи. Участия в конференции. Публикации.
Септември 2019 – представяне на изследователския проект пред сектора, корекции и доработване, представяне пред НС.
Очакваният обем на индивидуалния планов проект е около 120 страници. Възможно е темата да бъде разделена на две части (два отделни, последователни индивидуални планови проекти), в зависимост от обема на достъпния теоретичен и визуален материал. Евентуалното отпечатване на изследването ще представлява интерес за различни читателски аудитории, а също така ще бъде от голяма полза за студентите от бакалавърските и магистърски програми по фотография, изкуствознание и пр.