30 апр 2022

Месемврийските църкви в проучванията на архитект Пëтр П. Покрышкин (по материали от архивни и музейни фондове в Санкт Петербург)

Автор гл. ас. д-р Станислав Станев от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекс

През юни 2016 година успях да осъществя двуседмично работно посещение в архивни и музейни фондове в Санкт Петербург, в които се пазят материали от и за проучванията на руския архитект Пётр П. Покрышкин (1870-1922) в Месемврия (Несебър) през лятото на 1900 година.
 
За част от тези материали – картоните, които представляват цветни чертежи (план, разрези и две фасади) на църквите „Пантократор“ и „Св. Йоан Алитургетос“ и се съхраняват в Музея на някогашната Императорска художествена академия, се знаеше от черно-белите им факсимилета в публикация на Живка Въжарова от 1960 година. Въжарова възпроизвежда и очевидно непознатата у нас статия на Покрышкин „О церквах в г. Месемврии (Болгария)“, отпечатана през 1902 година в пет броя на списанието на музея. Както става ясно от статията, Покрышкин е стипендиант на академията и пристига в Месемврия през 1900 година, за да изучи три от нейните църкви. В статията обаче са отпечатани само наблюдения му за Пантократор и Св. Йоан Алитургетос, като по стечение на обстоятелствата са възпроизведени единствено чертежите за Пантократор. Картоните за Алитургетос, както и самата статия на руския архитект, стават достояние на научната общност у нас едва след репродуцирането им от Въжарова (1960). Посредством публикацията на Въжарова те са привлечени от Стефан Бояджиев, който изследва архитектурата на Алитургетос (1982). Ранните изследователи на месемврийските църкви – Фёдор Шмидт (1909), Петър Мутафчиев (1915), Андрей Грабар (1920), арх. Александър Рашенов (1924, 1927-1928) и Никола Мавродинов (1930), обаче не познават въпросната статията на Покрышкин. Дори Сергей Покровски, който прилага развитата от Покрышкин методология за архитектурно заснемане и изготвя цветни картони за Червената църква (1921), Беловската базилика (1924) и за месемврийските църкви (1927-1928), изразява съжаление, че статията, чието заглавие цитира по друга публикация на Покрышкин, не е известна в България (1950).
 
В началото на 2016 година, търсейки картоните за Пантократор и Алитургетос, които исках да репродуцирам в цвят в статията ми за ранните проучвания върху църквата „Св. Йоан Алитургетос“ в Несебър (Проблеми на изкуството, 2, 2016), попаднах на информация за черно-бели фотографии и скици от архитектурни заснемания, правени от Покрышкин в Месемврия през 1900 година. Фотографиите и скиците се пазят в Научния архив на Институт истории материальной культуры РАН (ИИМК РАН), както днес именуват някогашната Императорска археологическа комисия в Санкт Петербург, чиито член и водещ архитект между 1903 и 1919 година е Пётр П. Покрышкин. Благодарение на поканата и изключителното съдействие на д-р Мария Медведева, ръководител на Научния архив и един от познавачите на Покрышкин като архитектурен реставратор, през юни успях да посетя Санкт Петербург и да осъществя работно посещение в Научния архив на ИИМК РАН, както и в Научно-исследовательский музей при Российской Академии художеств (НИМ РАХ), наследник на Музея на Императорската художествена академия, където се пазят картоните на руския архитект за Пантократор и Алитургетос. Документи за и от Покрышкин намерих в Российский государственный исторический архив.
 
В резултат на обработените от мен архивни материали – скици, цветни чертежи и черно-бели фотографии, както и позовавайки се на публикувани и непубликувани документи за дейността на руския архитект, предлагам следната възстановка на направеното от Покрышкин за месемврийските църкви. Пристига в Месемврия през юни 1900 година като стипендиант на Императорската художествена академия със задачата да изучи три от църквите й: Пантократор, Св. Йоан Алитургетос и Св. Архангели. Подборно замерва структурите на трите църкви, изработвайки общо 23 скици за архитектурното им заснемане; прави 2 акварелни копия на стенописи в Пантократор и 3 пленерни акварелни рисунки на неговите купол и камбанарийна кула. Като част от следваната методология Покрышкин заснима в 52 черно-бели фотографии екстериора и интериора на трите църкви. Посвещава по кадър на Старата митрополия, Св. Йоан Кръстител и Новата митрополия, а на 6 плаки запечатва града и моменти от живота му.
 
Приключвайки теренните проучвания в Месемврия, Покрышкин се включва във водената от Никодим Кондаков археологическа експедиция в Македония, за да извърши архитектурните заснемания на обхожданите от експедицията църкви; резултатите от експедицията са обнародвани няколко години по-късно (1907). След завръщането си в Санкт Петербург в края на лятото на 1900 година, Покрышкин изготвя 4 картона за Пантократор и 5 за Св. Йоан Алитургетос, и отчитайки стипендията си, предава картоните в музея на академията, където се съхраняват и днес. Наблюденията си за двете църкви Покрышкин обобщава в статия, отпечатана в няколко броя на списание Архитектурны музей през 1902 година, в която са възпроизведени само картоните и акварелните рисунки на Пантократор.
 
Картоните, както и събраните в скиците данни за Пантократор, Св. Йоан Алитургетос и Св. Архангели, представляват първото архитектурно заснемане на месемврийските църкви, направено от архитект. Приложената в Месемврия методология Покрышкин засвидетелства при проучването на новгородската църква Спас на Нередице (1902), а за част от нея публикува Краткие советы для производства точных обмеров в древних зданиях (1905). Четвърт век по-късно, когато Александър Рашенов и Сергей Покровски изработват чертежите на месемврийските църкви, те извършват „няколкомесечни обмервания, водени според метода на Покрышкина, обмервания камък по камък, тухла по-тухла“ (1950).
 
Фотографиите на Покрышкин документират не само външната украса и запазеното от стенописите на трите църкви, но и физическото състояние на техните структури. Те са най-голямата колекция от ранни фотографии на месемврийските църкви, правени преди земетресението от 1913 година, разрушило югозападния ъгъл и голяма част от южната стена на Алитургетос, както и отслабило стабилността на Пантократор и други църкви в града. В отличие от статията му, която единствено проучвателите на месемврийските църкви преди 1960 година не познават, фотографиите на Покрышкин все още остават неизвестни на научната общност.
 
 
Научна новост: