28 дек 2015

Българското анимационно кино след вачалото на 90-те години на ХХ век

16 Септември 2013 – 16 Юни 2017
(удължен с 9 месеца)

Автор проф. д-р Надежда Михайлова (Маринчевска) от сектор Екранни изкуства

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ

Ще бъде направен сравнителен анализ между състоянието на съвременното анимационно кино в България и традицията на старата ни анимационна школа. Създаването на фалшива пазарна ситуация в авторското кино, деформираното разбиране на продуценстката функция, както и производственият срив до почти пълната нула през 1995-1996 година оказват дълготрайно негативно влияние върху съдържателната и артистична страна на българското анимационно кино.
Един от основните въпроси в проекта ще бъде анализът на нарушената комуникативност на рисуваното ни кино, както и почти пълната липса на разпространение. Този въпрос е комплексен. Отмирането на смешния анимационен филм като водещ модел е не само наш, но и световен проблем, който се наблюдава от двадесетина години по световните анимационни форуми. Проектът ще се опита да даде отговор защо търсенето на контакт със зрителя вече не е актуално и как се позиционира българското анимационно кино в общия световен контекст. Същевременно ще се изследват новите тематични области, навлезли в новата анимация – еротиката, промяната на акцентите в социалната сатира или документалната анимация.
Конкретните анализи ще обхващат кризата и частичното й преодоляване в творчеството на утвърдените ни автори като Стоян Дуков, Иван Веселинов, Слав Бакалов, Анри Кулев, Николай Тодоров и т.н. Навлизането на опитни аниматори в режисурата, такива като Андрей Цветков, Анна Харалампиева, Господин Неделчев, Антоанета Четрафилова и др. поддържат връзка с традицията на класическата ни анимационна школа, но и внасят нови тематични и стилови елементи. Новите поколения аниматори като Весела Данчева, Иван Богданов, Борис Десподов, Велислава Господинова и други ще бъдат обект на обстоен анализ, който да открои съвременните тенденции в анимационното ни изкуство и вписването му в глобалния контекст на световната анимация с новите си драматургични принципи и развитието на различни визуални концепции.
Възстановяването на международните фестивали на анимационния филм в България също ще бъде обект на анализ.
В проекта ще обърна внимание и на българските аниматори, които работят в чужбина. Филмите на автори като Теодор Ушев, Велислав Казаков, Румен Петков и др. по строги критерии не могат да се причислят към българското анимационно кино, но проблемът за оценката на тяхното творчество е по-сложен от простата принадлежност на продуцента към друга страна (предимно Канада и САЩ). В някои от техните филми българската национална традиция е осезаема, а в други случаи контактите им с български аниматори от младото поколение води до промени в стиловете и мисленето и у нас.