30 апр 2020

Модели на хореографска режисура в балетното изкуство (XIX – XXI век)

Автор проф. д.изк. Анелия Янева от сектор Музика

Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма
Актуалност на проекта
Предлаганият индивидуален планов проект е продължение на току-що отчетения – „Архитектонични принципи на хореографска композиция и хореографска режисура в балетното изкуство“.
Но ако в първия проект се търсиха и посочваха универсални закони на хореографската режисура, то в новия планов проект вниманието ще бъде съсредоточено в обратната посока – върху индивидуални стилове на изявени хореографи, които налагат свои авторски модели на хореографска режисура. А подобни модели променят вторично и представите за хореографска режисура въобще.
 
Обект на изследването
Ако се върви по хронология, модели хореографска режисура от XIX-ти век, които продължават да се практикуват и днес в немалко балетни постановки, са тези от балетния Романтизъм (Филип Тальони, Август Бурнонвил) и последвалия го Класически прочит на романтичните балети (Мариус Петипа, Лев Иванов).
Сред нароилите се през ХХ и началото на XXI век постановки, в които авторският почерк на хореограф-режисьора повлиява за изграждането на авторски модели на  хореографска режисура са тези на Морис Бежар, Джон Ноймайер, Пина Бауш, Иржи Килиан, Матс Ек, Матю Борн, Борис Ейфман – техните танцови решения продължават да се считат за еталони на съвременна хореографска режисура, макар творческите им наклонности да са напълно полярни. Като представители от България ще бъдат включени Мариана Крънчева и Анна Пампулова с техните постановки от XXI век.
Искам да обърна внимание, че когато говоря за хореографска режисура имам предвид единствено сюжетни спектакли. И поради тази причина отпадат творби на границата с безсюжетния танц като тези на Мила Искренова, Галина Борисова и др.
 
Степен на проученост на изследователския обект
Такова изследване се прави за първи път. Обикновено цитираните творци се радват на немалко рецензии за постановките им, но по-рядко – на обобщения за стила им[1]. Същото касае и българския балетен театър, макар да има и публикации с по-голяма степен на обобщения. Но като цяло проблемът не е проучен. Публикации, в които от творчеството на съответния хореограф-режисьор да се изведе модел на хореографска режисура до сега не съм срещала. Освен цитираните издания, в полза на предлагания проект са и достъпните видеозаписи на постановките, които възнамерявам да изследвам, както и знанията и опита ми като хореограф-режисьор, университетски преподавател и балетовед[2].
 
Целта на предлагания проект е след като потърся общото в постановките на съответния хореограф, да изведа от творчеството му авторски модел на хореографска режисура, за да може този модел да се използва и извън неговото творчество. Като модел за подражание и на бъдещи хореограф-режисьори.
 
Задачите, които си поставям:

  • Да предложа и анализирам основни закономерности, които да са валидни за съответния период; за съответния творец.
  • Да проследя ефекта от прилагането на съответните закономерности при емблематични балетни постановки за съответния творец.
  • Да изведа общовалиден за съответния творец модел на хореографска режисура.
  • Да потърся как анализираните модели се мултиплицират в творчеството на други съвременни хореографи.

 
Очаквани резултати
Формулирането на модели на хореографска режисура ще е с принос

  • при анализа на съвременни постановки на хореограф-режисьори от XXI век
  • при обучението на студенти по специалностите, свързани с хореографска режисура.     

Надявам се, след изпълнението на проекта да имам възможност да го публикувам.
 
Прилагам библография на книги, свързани с предлаганата тема.
 
Срок за изпълнение на предлагания проект – три години

 

 

 


[1] Като например в известните и много стойностни англоезични издания  – Bremser, M. Fifty Contemporary Choreographers. London-New York, 2000, 223p. и Siegel, M. The Shapes of Change. California press, 1985, 386p.; Koegler, Horst. The Concise Oxford Dictionary of Ballet. New York, 1987, 458 pp.
[2] В полза на предлагания проект ще бъдат знанията и опита ми като хореограф-режисьор (с диплома от Консерваторията «Римски-Корсаков“ в Петербург и с балетни постановки в Стара Загора, Плевен, Русе и София – балет «Арабеск“ и ДМТ); като преподавател по „Хореографска композиция“ и „Хореографска режисура“ в бакалавърски и в магистърски програми на Югозападен университет „Неофит Рилски“ и НМА „Панчо Владигеров“; и като балетовед в Института за изследване на изкуствата, достатъчно публикации за историята и теорията на балетното изкуство – виж библиографията

 


[1]Захаров, Ростислав. Записки балетмейстера. Москва, Искусство, 1976, 351 с.; Захаров, Ростислав. Сочинение танца: страницы педагогического опыта. Москва, Искусство, 1983, 224с.
[2]Абрашев, Георги. Въпроси на хореографската теория. С.: 1989, 220с.; Абрашев, Георги. Композиция и форми на танца. С.: 2001, 217 с.
[3]Луканов, Петър. Танцът в моя живот. София: Дефекто, 2015, 316 с. (автобиографична); Луканов, Петър. Хореографска  композиция  и  режисура.  София: Дефекто, 2012. 132 с.; Луканов, Петър. История на танца и балета (до края на ХІХ век). София: Дефекто, 2009. 288 с.
[4]специалност „Съвременна хореография“
[5]специалност „Хореографска режисура“Актуалност на проекта
За хореографи и техните постановки се е писало немалко. От една страна това са трудове на балетоведи. От друга – на самите хореографи, които разказват за своите намерения и реализации при постановките на етапни за тяхното творчество заглавия.
Но за принципите и закономерностите на хореографската композиция и хореографската режисура –за уменията, знанията, науката да се поставя на сцена – се е писало малко. Основополагащи са книгите на Ростислав Захаров[1],на Георги Абрашев[2]и Петър Луканов[3]. Макар и в тези публикации авторите да предават предимно своя личния опит, като го представят за общовалиден.
Струва ми се целесъобразнода се потърсят и изведат основни опорниточки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура, които да са общовалидни (разбира се в рамките на заявения жанр – балет, танцов театър, хореография).
Такова изследване се прави за първи път. Въобще идеята за осмисляне, преподаване и огласяване на подобни закономерности битува в малко страни, предимно в бившия източен блок, където в рамките на висшето образование по танц съществува специалност „Хореографска режисура“. На Запад знанията за хореографска режисура са плод на личния опит на твореца, след експерименти и грешки, но без специализиарно образование по „Хореографска режисура“.
 
Степен на проученост на изследователския обект
Освен споменаните изследвания проблемът не е проучен. В полза на предлагания проект освен цитираните изследвания, ще бъдат:

 

 

 

 

  • собственият ми опит като хореограф
  • като преподавател по „Хореографска композиция“ и „Хореографска режисура“ в бакалавърски[4] и в магистърски[5] програми на Югозападен университет „Неофит Рилски“ и НМА „Панчо Владигеров“
  • като балетоведв Института за изследване на изкуствата, автор на 13 книги за история и теория на балетното изкуство.

Това ми дава основания да смятам, че ще намеря верния начин да открия по-дълбоки корени и обобщя знанията за и закономерностите на един от важните компоненти на танцовия спектакъл – хорографията и режисурата.
 
Обект на изследването.
Модели на хореографска композиция и хореографска режисура в различни периоди от балетното изкуство и при различни жанрови характеристики.
 
Очаквани резултати:
Да се изведат основни закономерности, които да са (по възможност) общовалидни. Да се потърсят частни незадължителни изисквания. Да се проследи ефектът от прилагането на съответните закономерности при някои емблематични балетни постановки.
Доколкото изкуството на хореографа обикновено става мерило за спектакъла, за част от постиженията на артистите и за цялостния сценичен продукт,то извеждането на основни опорни точки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура ще е от полза и за следващи хореографи и артисти. Ще е принос и при обучението на студенти по специалностите, свързани с хореографска режисура.

 

 

 

 

 


[1]Захаров, Ростислав. Записки балетмейстера. Москва, Искусство, 1976, 351 с.; Захаров, Ростислав. Сочинение танца: страницы педагогического опыта. Москва, Искусство, 1983, 224с.
[2]Абрашев, Георги. Въпроси на хореографската теория. С.: 1989, 220с.; Абрашев, Георги. Композиция и форми на танца. С.: 2001, 217 с.
[3]Луканов, Петър. Танцът в моя живот. София: Дефекто, 2015, 316 с. (автобиографична); Луканов, Петър. Хореографска  композиция  и  режисура.  София: Дефекто, 2012. 132 с.; Луканов, Петър. История на танца и балета (до края на ХІХ век). София: Дефекто, 2009. 288 с.
[4]специалност „Съвременна хореография“
[5]специалност „Хореографска режисура“Актуалност на проекта
За хореографи и техните постановки се е писало немалко. От една страна това са трудове на балетоведи. От друга – на самите хореографи, които разказват за своите намерения и реализации при постановките на етапни за тяхното творчество заглавия.
Но за принципите и закономерностите на хореографската композиция и хореографската режисура –за уменията, знанията, науката да се поставя на сцена – се е писало малко. Основополагащи са книгите на Ростислав Захаров[1],на Георги Абрашев[2]и Петър Луканов[3]. Макар и в тези публикации авторите да предават предимно своя личния опит, като го представят за общовалиден.
Струва ми се целесъобразнода се потърсят и изведат основни опорниточки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура, които да са общовалидни (разбира се в рамките на заявения жанр – балет, танцов театър, хореография).
Такова изследване се прави за първи път. Въобще идеята за осмисляне, преподаване и огласяване на подобни закономерности битува в малко страни, предимно в бившия източен блок, където в рамките на висшето образование по танц съществува специалност „Хореографска режисура“. На Запад знанията за хореографска режисура са плод на личния опит на твореца, след експерименти и грешки, но без специализиарно образование по „Хореографска режисура“.
 
Степен на проученост на изследователския обект
Освен споменаните изследвания проблемът не е проучен. В полза на предлагания проект освен цитираните изследвания, ще бъдат:

 

 

 

 

  • собственият ми опит като хореограф
  • като преподавател по „Хореографска композиция“ и „Хореографска режисура“ в бакалавърски[4] и в магистърски[5] програми на Югозападен университет „Неофит Рилски“ и НМА „Панчо Владигеров“
  • като балетоведв Института за изследване на изкуствата, автор на 13 книги за история и теория на балетното изкуство.

Това ми дава основания да смятам, че ще намеря верния начин да открия по-дълбоки корени и обобщя знанията за и закономерностите на един от важните компоненти на танцовия спектакъл – хорографията и режисурата.
 
Обект на изследването.
Модели на хореографска композиция и хореографска режисура в различни периоди от балетното изкуство и при различни жанрови характеристики.
 
Очаквани резултати:
Да се изведат основни закономерности, които да са (по възможност) общовалидни. Да се потърсят частни незадължителни изисквания. Да се проследи ефектът от прилагането на съответните закономерности при някои емблематични балетни постановки.
Доколкото изкуството на хореографа обикновено става мерило за спектакъла, за част от постиженията на артистите и за цялостния сценичен продукт,то извеждането на основни опорни точки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура ще е от полза и за следващи хореографи и артисти. Ще е принос и при обучението на студенти по специалностите, свързани с хореографска режисура.

 

 

 

 

 


[1]Захаров, Ростислав. Записки балетмейстера. Москва, Искусство, 1976, 351 с.; Захаров, Ростислав. Сочинение танца: страницы педагогического опыта. Москва, Искусство, 1983, 224с.
[2]Абрашев, Георги. Въпроси на хореографската теория. С.: 1989, 220с.; Абрашев, Георги. Композиция и форми на танца. С.: 2001, 217 с.
[3]Луканов, Петър. Танцът в моя живот. София: Дефекто, 2015, 316 с. (автобиографична); Луканов, Петър. Хореографска  композиция  и  режисура.  София: Дефекто, 2012. 132 с.; Луканов, Петър. История на танца и балета (до края на ХІХ век). София: Дефекто, 2009. 288 с.
[4]специалност „Съвременна хореография“
[5]специалност „Хореографска режисура“