28 дек 2015

Архитектонични принципи на хореографската композиция и хореографската режисура в балетното изкуство

Автор проф. д.изк. Анелия Янева от сектор Музика

Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма
Актуалност на проекта
За хореографи и техните постановки се е писало немалко. От една страна това са трудове на балетоведи. От друга – на самите хореографи, които разказват за своите намерения и реализации при постановките на етапни за тяхното творчество заглавия.
Но за принципите и закономерностите на хореографската композиция и хореографската режисура –за уменията, знанията, науката да се поставя на сцена – се е писало малко. Основополагащи са книгите на Ростислав Захаров[1],на Георги Абрашев[2]и Петър Луканов[3]. Макар и в тези публикации авторите да предават предимно своя личния опит, като го представят за общовалиден.
Струва ми се целесъобразнода се потърсят и изведат основни опорниточки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура, които да са общовалидни (разбира се в рамките на заявения жанр – балет, танцов театър, хореография).
Такова изследване се прави за първи път. Въобще идеята за осмисляне, преподаване и огласяване на подобни закономерности битува в малко страни, предимно в бившия източен блок, където в рамките на висшето образование по танц съществува специалност „Хореографска режисура“. На Запад знанията за хореографска режисура са плод на личния опит на твореца, след експерименти и грешки, но без специализиарно образование по „Хореографска режисура“.
 
Степен на проученост на изследователския обект
Освен споменаните изследвания проблемът не е проучен. В полза на предлагания проект освен цитираните изследвания, ще бъдат:

  • собственият ми опит като хореограф
  • като преподавател по „Хореографска композиция“ и „Хореографска режисура“ в бакалавърски[4] и в магистърски[5] програми на Югозападен университет „Неофит Рилски“ и НМА „Панчо Владигеров“
  • като балетоведв Института за изследване на изкуствата, автор на 13 книги за история и теория на балетното изкуство.

Това ми дава основания да смятам, че ще намеря верния начин да открия по-дълбоки корени и обобщя знанията за и закономерностите на един от важните компоненти на танцовия спектакъл – хорографията и режисурата.
 
Обект на изследването.
Модели на хореографска композиция и хореографска режисура в различни периоди от балетното изкуство и при различни жанрови характеристики.
 
Очаквани резултати:
Да се изведат основни закономерности, които да са (по възможност) общовалидни. Да се потърсят частни незадължителни изисквания. Да се проследи ефектът от прилагането на съответните закономерности при някои емблематични балетни постановки.
Доколкото изкуството на хореографа обикновено става мерило за спектакъла, за част от постиженията на артистите и за цялостния сценичен продукт,то извеждането на основни опорни точки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура ще е от полза и за следващи хореографи и артисти. Ще е принос и при обучението на студенти по специалностите, свързани с хореографска режисура.

 

 


[1]Захаров, Ростислав. Записки балетмейстера. Москва, Искусство, 1976, 351 с.; Захаров, Ростислав. Сочинение танца: страницы педагогического опыта. Москва, Искусство, 1983, 224с.
[2]Абрашев, Георги. Въпроси на хореографската теория. С.: 1989, 220с.; Абрашев, Георги. Композиция и форми на танца. С.: 2001, 217 с.
[3]Луканов, Петър. Танцът в моя живот. София: Дефекто, 2015, 316 с. (автобиографична); Луканов, Петър. Хореографска  композиция  и  режисура.  София: Дефекто, 2012. 132 с.; Луканов, Петър. История на танца и балета (до края на ХІХ век). София: Дефекто, 2009. 288 с.
[4]специалност „Съвременна хореография“
[5]специалност „Хореографска режисура“Актуалност на проекта
За хореографи и техните постановки се е писало немалко. От една страна това са трудове на балетоведи. От друга – на самите хореографи, които разказват за своите намерения и реализации при постановките на етапни за тяхното творчество заглавия.
Но за принципите и закономерностите на хореографската композиция и хореографската режисура –за уменията, знанията, науката да се поставя на сцена – се е писало малко. Основополагащи са книгите на Ростислав Захаров[1],на Георги Абрашев[2]и Петър Луканов[3]. Макар и в тези публикации авторите да предават предимно своя личния опит, като го представят за общовалиден.
Струва ми се целесъобразнода се потърсят и изведат основни опорниточки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура, които да са общовалидни (разбира се в рамките на заявения жанр – балет, танцов театър, хореография).
Такова изследване се прави за първи път. Въобще идеята за осмисляне, преподаване и огласяване на подобни закономерности битува в малко страни, предимно в бившия източен блок, където в рамките на висшето образование по танц съществува специалност „Хореографска режисура“. На Запад знанията за хореографска режисура са плод на личния опит на твореца, след експерименти и грешки, но без специализиарно образование по „Хореографска режисура“.
 
Степен на проученост на изследователския обект
Освен споменаните изследвания проблемът не е проучен. В полза на предлагания проект освен цитираните изследвания, ще бъдат:

 

  • собственият ми опит като хореограф
  • като преподавател по „Хореографска композиция“ и „Хореографска режисура“ в бакалавърски[4] и в магистърски[5] програми на Югозападен университет „Неофит Рилски“ и НМА „Панчо Владигеров“
  • като балетоведв Института за изследване на изкуствата, автор на 13 книги за история и теория на балетното изкуство.

Това ми дава основания да смятам, че ще намеря верния начин да открия по-дълбоки корени и обобщя знанията за и закономерностите на един от важните компоненти на танцовия спектакъл – хорографията и режисурата.
 
Обект на изследването.
Модели на хореографска композиция и хореографска режисура в различни периоди от балетното изкуство и при различни жанрови характеристики.
 
Очаквани резултати:
Да се изведат основни закономерности, които да са (по възможност) общовалидни. Да се потърсят частни незадължителни изисквания. Да се проследи ефектът от прилагането на съответните закономерности при някои емблематични балетни постановки.
Доколкото изкуството на хореографа обикновено става мерило за спектакъла, за част от постиженията на артистите и за цялостния сценичен продукт,то извеждането на основни опорни точки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура ще е от полза и за следващи хореографи и артисти. Ще е принос и при обучението на студенти по специалностите, свързани с хореографска режисура.

 

 


[1]Захаров, Ростислав. Записки балетмейстера. Москва, Искусство, 1976, 351 с.; Захаров, Ростислав. Сочинение танца: страницы педагогического опыта. Москва, Искусство, 1983, 224с.
[2]Абрашев, Георги. Въпроси на хореографската теория. С.: 1989, 220с.; Абрашев, Георги. Композиция и форми на танца. С.: 2001, 217 с.
[3]Луканов, Петър. Танцът в моя живот. София: Дефекто, 2015, 316 с. (автобиографична); Луканов, Петър. Хореографска  композиция  и  режисура.  София: Дефекто, 2012. 132 с.; Луканов, Петър. История на танца и балета (до края на ХІХ век). София: Дефекто, 2009. 288 с.
[4]специалност „Съвременна хореография“
[5]специалност „Хореографска режисура“Актуалност на проекта
За хореографи и техните постановки се е писало немалко. От една страна това са трудове на балетоведи. От друга – на самите хореографи, които разказват за своите намерения и реализации при постановките на етапни за тяхното творчество заглавия.
Но за принципите и закономерностите на хореографската композиция и хореографската режисура –за уменията, знанията, науката да се поставя на сцена – се е писало малко. Основополагащи са книгите на Ростислав Захаров[1],на Георги Абрашев[2]и Петър Луканов[3]. Макар и в тези публикации авторите да предават предимно своя личния опит, като го представят за общовалиден.
Струва ми се целесъобразнода се потърсят и изведат основни опорниточки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура, които да са общовалидни (разбира се в рамките на заявения жанр – балет, танцов театър, хореография).
Такова изследване се прави за първи път. Въобще идеята за осмисляне, преподаване и огласяване на подобни закономерности битува в малко страни, предимно в бившия източен блок, където в рамките на висшето образование по танц съществува специалност „Хореографска режисура“. На Запад знанията за хореографска режисура са плод на личния опит на твореца, след експерименти и грешки, но без специализиарно образование по „Хореографска режисура“.
 
Степен на проученост на изследователския обект
Освен споменаните изследвания проблемът не е проучен. В полза на предлагания проект освен цитираните изследвания, ще бъдат:

 

  • собственият ми опит като хореограф
  • като преподавател по „Хореографска композиция“ и „Хореографска режисура“ в бакалавърски[4] и в магистърски[5] програми на Югозападен университет „Неофит Рилски“ и НМА „Панчо Владигеров“
  • като балетоведв Института за изследване на изкуствата, автор на 13 книги за история и теория на балетното изкуство.

Това ми дава основания да смятам, че ще намеря верния начин да открия по-дълбоки корени и обобщя знанията за и закономерностите на един от важните компоненти на танцовия спектакъл – хорографията и режисурата.
 
Обект на изследването.
Модели на хореографска композиция и хореографска режисура в различни периоди от балетното изкуство и при различни жанрови характеристики.
 
Очаквани резултати:
Да се изведат основни закономерности, които да са (по възможност) общовалидни. Да се потърсят частни незадължителни изисквания. Да се проследи ефектът от прилагането на съответните закономерности при някои емблематични балетни постановки.
Доколкото изкуството на хореографа обикновено става мерило за спектакъла, за част от постиженията на артистите и за цялостния сценичен продукт,то извеждането на основни опорни точки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура ще е от полза и за следващи хореографи и артисти. Ще е принос и при обучението на студенти по специалностите, свързани с хореографска режисура.

 

 


[1]Захаров, Ростислав. Записки балетмейстера. Москва, Искусство, 1976, 351 с.; Захаров, Ростислав. Сочинение танца: страницы педагогического опыта. Москва, Искусство, 1983, 224с.
[2]Абрашев, Георги. Въпроси на хореографската теория. С.: 1989, 220с.; Абрашев, Георги. Композиция и форми на танца. С.: 2001, 217 с.
[3]Луканов, Петър. Танцът в моя живот. София: Дефекто, 2015, 316 с. (автобиографична); Луканов, Петър. Хореографска  композиция  и  режисура.  София: Дефекто, 2012. 132 с.; Луканов, Петър. История на танца и балета (до края на ХІХ век). София: Дефекто, 2009. 288 с.
[4]специалност „Съвременна хореография“
[5]специалност „Хореографска режисура“