8 юли 2018

Модернизмът на Петко Ю. Тодоров

Автор проф. д. изк. Ромео Попилиев от сектор Театър

Заглавието е работно и може да претърпи промяна. Защо все пак засега е такова? Модернизмът е културна и цивилизационна епоха от около стотина години. Тя има своите различни периоди, фази, течения, стилове. Тук ще става дума за индивидуалния почерк на писателя и драматурга П. Ю. Тодоров, развил се в съответния исторически контекст в българска среда, при съответните външни влияния: например от драматургията на Ибсен, или на Хауптман, както и от философията на Фр. Ницше и от други съвременни нему идеи, но останал до днес и като един от най-оригиналните български писатели и драматурзи. Освен върху шестте му драми, ще се обърне задължително внимание и анализ на някои от неговите идилии и разкази, на развитието на естетическите и политическите му възгледи, на принадлежността му към литературния кръг „Мисъл” и др. Ще се проследят различните прояви и образи на основната и твърде любопитна фигура на несретника в неговото творчество и на несретата не непременно като нещастие, а като невъзможност за среща и като съдба на индивидуалиста.
Колкото и да е странно, самостоятелните изследвания на творчеството на П. Ю. Тодоров – включително на драматургията му, която представлява негова основна част по обем и значение – са твърде малко като брой, представителност и важност. Специално за драматургията и театъра този автор представлява един от немногото носители на същинско наследство, което остава и продължава да действа наистина като класическо. В този смисъл ще се разгледат накратко и някои от най-важните театрални постановки през годините върху неговите драматургични текстове, както и критическите рефлексии върху тях.
Срокът на плановия проект по принцип се предвижда за три години, но той, разбира се, ще зависи и от други обстоятелства.