28 дек 2015

Архитектурната скулптура в епископската базилика във Филипопол

Автор доц. д-р Ива Досева от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Кратък анализ на степента на проученост:
През последните две години археологическите проучвания на Епископската църква във Филипопол бяха възобновени с цел нейното реставриране и експониране. По предварителни данни църквата е изградена през ІV в. върху руините на голяма, представителна сграда от римския период; следва преустройство през V в. Безспорно от изключително важно значение в исторически план, обектът се отличава с огромните си размери и богатата си монументална украса. Ако част от мозайките, които са открити при първите проучвания (1983–1986 г. и 2002–2003 г.) вече са публикувани, то архитектурната скулптура е напълно неизследвана. Тя включва капители, бази, архитрави, фризове, детайли от олтарните прегради и амвона и др. Наред с ранновизантийските образци, съответстващи на двата строителни периода, са преизползвани материали от античната епоха, някои според своето предназначение, други не.
Ранновизантийската архитектурна скулптура от България в своята цялост е недостатъчно проучена. Последното обобщаващо съчинение е непубликуваната планова задача на проф. Ю.Вълева към Института за изкуствознание от 1985 г. През последните години се отделя повече внимание на този дял на изкуството, но главно от археолози във връзка с провежданите от тях разкопки. Паметниците от Филипопол също не са били обект на специален анализ, а само са включвани в обобщителните публикации, които излязоха през последните години. Доколкото ми е известно, паметниците на ранновизантийската архитектурна скулптура от Епископската църква числено превъзхождат целия друг аналогичен материал от града през ІV-VІ в.; общо са над 100 броя.
Наложително от гледна точка на цялостното проучване на обекта, включително и прецизирането на датите на строителните периоди, изследването на архитектурната скулптура от Епископската базилика би било подстъп и към бъдещ обзор на ранновизантийското изкуство от територията на България.
Научна новост:
информация – документиране, систематизиране, датиране и интерпретиране на новооткритите паметници; ситуиране в общия контекст на античното и ранновизантийското изкуство.
идеи – архитектурната скулптура ще бъде разгледана като особено чувствителен индикатор за действащите културни връзки и влияния, архитектурната конструкция на църквата и извършваните реконструкции, организацията на църковния интериор. Античните детайли съставят още един кръг въпроси. Като цяло, изучаването на античната скулптура от България е в значително по-напреднала фаза в сравнение с ранновизантийската. Освен сами за себе си, античните детайли представляват интерес относно контекста, в който са преизползвани през следващите векове.
методология – подходът ще бъде интердисциплинарен – предвижда се работа в областта на историята на изкуството и на архитектурата.
Ясна перспектива за целите и научното приложение:
история на изкуството
Актуалност:
Това, което определя изследването на материала като важно и неотложно, са усилията на проучвателския екип да включат комплекса късноантични паметници с мозайки „Епископската базилика – Малката базилика – сградата Ирини” в индикативната листа на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. В тази връзка се предвижда организирането на научни форуми и отпечатването на информационни материали.
Друга цел е изследването да допринесе към намаляването на съществуващата диспропорция в обобщителните публикации на паметниците на ранновизантийското изкуство от България, в сравнение с аналогичните паметници от другите дялове на империята.
Работна програма: три години
първа година – документиране и систематизиране на материала, подготвяне на илюстративния материал;
втора година – анализ, намиране на паралели, датиране;
трета година – обобщения и изводи, завършване на целия текст.
Вид (жанр) на изследването:
монографично изследване, включващо каталог и албум, разгърнато приблизително на 100 страници
Материално-техническо обезпечаване:
собствени средства
Перспективи за сътрудничество с други институции:
Археологически музей – Пловдив
Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността:
– публикации в специализирани издания;
– участие с доклади в научни форуми
 
ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Боспачиева, М., В. Коларова. Пловдив – град върху градовете. Филипопол – Пулпудева – Пълдин. С., 2014
2. Вълева, Ю. Късноантична и ранновизантийска скулптура от българските земи (ІІІ-VІ в.). Предварително изследване. Индивидуален проект. София: Институт за изкуствознание – БАН 1985.
3. Досева, И. Ранновизантийските амвони от територията на съвременна България: образци и адаптации. – В: Сборник в чест 90-годишния юбилей на проф. д-р арх. Стефан Бояджиев, 139-160.
4. Кесякова, Е. Раннохристиянска базилика от Филипопол. – Известия на музеите от Южна България.15, 1989, 113-126.
5. Кесякова, Е. Мозайки от епископската базилика на Филипопол. – В: Изследвания в чест на Стефан Бояджиев. София, 2011, 173-209.
6. Кесякова, Е. Археологическото наблюдение на КРР на обект "Епископска базилика" гр. Пловдив. -АОР за 2015, С. 2016, 590-593
7. Кесякова, Е. Филипопол през римската епоха. София, 1999.
8. Лилчик., В. Македонскиот камен за боговите, христијаните и за живот по животот (дисертација), I, Скопје 2001.
9. Топалилов, И. Римският Филипопол, том 1 – топография, градоустройство и архитектура. София, 2012
10. Dosseva, I. The Early Byzantine and Medieval sculpture from Sozopol. Sofia 2012.
11. Kautzsch, R. Kapitelstudien. Beiträge zu einer Geschihte des spätantiken kapitells im Osten von vierten bis ins siebente Jahrhundent. (Studien zur Spätantiken Kunstgeschicte, 9) Berlin – Leipzig 1936.
12. Kessiakova, E. Une nouvelle basilique à Philipopolis. – In: Actes du XIe Congrès international d’archéologie chrétienne (Lyon, Vienne, Grenoble, Genève & Aoste, 21-28 septembre 1986), III. Città del Vaticano – Rome, 1989, 2539-2559.
13. Popova, V. Philippopolis, Trimontium (Plovdiv). – Pillinger, R., Al. Lirsch, V. Popova (Hg.). Corpus der spätantiken und frühchristlichen Mosaiken Bulgariens. Reihe: Denkschriften der philosophisch-historischen Klasse, Band: 483, Reihe: Archäologische Forschungen, Band: 25, Erscheinungsjahr, Textband, ISBN13: 978-3-7001-7706-7, 164-264.
14. Sodini J.-P. La sculpture Architecturale a l'Epoque Paleocchristienne an Illiricum. – Actes du Xе Congres international d'Archeologie chretienne, Thesalonique – Citta de Vaticano 1984, vol. 1-2, 31-115.
15. Terry, A. The Sculpture at the Cathedral of Euphrasius in Poreč. – DOP 42 (1988), 13-62.