28 дек 2015

Естетика, технология и комуникация в съвременното кино за деца и юноши

20 Април, 2015 – 20 Юли, 2018
Удължен с три месеца от НС, п. 9/28.10.2016 г.

Автор доц. д-р Радостина Нейкова от сектор Екранни изкуства

Настоящото научно изследване има за цел да разгледа спецификата и аспектите на развитие на съвременното детско-юношеско кино.
В предходния ми палнов проект «Аспекти на развитието на съвременното детско кино» са анализирани ключови моменти като: детското кино и психологията на детското възприятие за екрана; съвременно изкуство за деца – между традиционното и дигиталното; комуникативността с детската аудитория при използването на различни технологични средства; естетическо въздействие и социална рецепция на филмите с детска тематика; екранните образи като психологически фактор за развитието на детето и др. Изследването беше фокусирано основно към детската публика в следващото възрастовото ограничение – т.е. на децата в тъй наречената ранна училищна възраст (6-11, 12 години).
В настоящото изследването разширявам сферата на анализ с разглеждането на следващата възрастова група в детското развитие – 11 – 17 години. Разбира се абсолютната точност на години често е донякъде размита с отклонения от около 2 години. Категоризацята в сферата на психологията и педагогиката откриват в тази възраст все поголямо отдръпване на юношите от родителите и насочване към групата на връстниците. Бързо променяща се физиология и натиск за да се вземат решения за бъдещото обучение и кариера. Поставяне под съмнение и предифиниране на психосоциалната идентичност, установена на по-ранните етапи, експериментиране с различни сексуални, пофесионални и образователни роли, съчетаване на основните нагони на индивида с наследството и с възможностите му. Разглеждайки всички тези специфични аспекти на избраната възрастова група ще анализирам и проблема с инициацията, лидертсвото и себеутвърждаването.
Разширяването на сферата на анализ по този начин ще допринесе за изследване на екранното творчество за цялостния период на детство и юношеството.
От една страна зрителите са все още деца, които възприемат, търсят и съпреживяват всички екранни форми. И едновременно с това търсят вече същността на реалистичност, точни данни, документално верни аспекти на една история, породени от натрупаните вече знания. Детето и тийнейджъра могат да възприемат филмите на няколко нива – като значение и послание, като „продукт на красивото въображение на поетите”, като „донаучна, наивна” представа за света и историята, като схващане на ортодоксалните вярващи…
Немислимо е анализиране на каквото и да е изкуство за деца, без осмисляне на психологическите аспекти и възрастовата специфика на публиката. За това и част от въвеждащите в темата разсъждения са свързани именно с типичните тенденции, изследването на генетичните характеристики, значение на външните фактори, развитието на различни техни умения и др. на избраната детско-юношеска възрастова група.
Натрупването на множество филмови произведения в тази област от десетилетия създава специфична неомитология. И именно поради големия обем от материал, анализът ще се опре основно върху екранните примери от новия век. Текстът ще съдържа два основни дяла: естетически (анализиращ наратива, визията и стилистиката) и технологически (наблягащ на техническата страна при изграждането на същите тези компоненти). За разкриване и по доброто осмисляне на аспектите в развитието на феномена детско кино, ще бъде направена и съпоставка с предходни филми, които вече са създали традиция и специфична иконография в историята на киното. В изследването ще подбера показателни филми-примери, съдържащи специфични и знакови (структурообразуващи) елементи. (прилагам в края на текста кратка предварителна филмография).
Освен технологичните и визуални промени в екранните форми, съвременното дете и юноша вече очакват едно много по-наситено и сгъстено драматургично действие. По този начин пресътворяването на вече съществуващи класически филмови образци може да се развие в структурно нов и дори провокативен сюжет, в чиито измерения все по-често се включват постмодерните миксове.
В изследването на аспектите на съвременното детско-юношеско кино ще спра вниманието си и на проблема за комуникативността при използването на различни технологични средства с детска и тинейджърска насоченост. Ще разгледам важни постулати, които стоят в основата на развитие на естетическата съдържателност, в отношението на ниво комуникация автор – зрител, екран – въображение и пресътворяването им за детската и тийнейджърска публика.

1. Степен на проучване
В България все още няма цялостно изследване на иконографията на детско-юношеското кино от последните двадесет години, която обхваща както стереотипните, така и новаторските наративни и визуални решения в съвременното високотехнологично кино. Автори като Божидар Манов, Николай Лазаров, Цветомира Николова, Владимир Михайлов и др. докосват частични моменти от проблема, анализирайки екранното изображение като цяло.
В световен план това е актуална тема, но повечето автори фокусират вниманието си предимно върху отделни екранни примери като феномена Хари Потър или днес отново модерните вампирски истории, както и върху технологичната, комуникативната и пазарната страна на явлението, отколкото спират вниманието си върху естетическите аспекти в наратива и изображението на детското кино. Такива са изследователи като: Лев Манович, Максуел Кант, Николас Негропонте, Лаура Кипнис, Синтия Гудмън, Майк Морисън, Майкъл Хаим, Фидлър, М. Брукс. Както изследвания с насоченост в детската рецепция като тези на Hans – Heino Ewers; John Stephens, Rachel Falconer, Georgia Grilli Karen Lury, Liora Bresler and Christine Marme Thompson, Claudia Mitchell and Jacqueline reid – Walsh, Jack Zipes; Karine Lesnik – Oberstein, Kathryn James, Rhoda H. Halperin; Stephan Barber and Barry Curtis; Zohar Shavit и др.

2. Научна новост:
Последните десетилетия придават на проблема съществен естетически и технологичен аспект, тъй като създаването на определени детски и тийнейджърски желания и очаквания от екрана днес, ще влияе върху на изграждане на новото поколения зрители. И то основно във връзка с функционирането и изграждането на образи, идеи, наративи в екранното изкуство утре. Изследването ще отрази най актуалните моменти в периода от последните двадесет години.

3. Цели и научно приложение:
Целите на настоящото изследване са анализът, дефинирането и систематизирането на протичащите аспекти и процеси в развитието на детско-юношеското кино. Разцветът и масовото приложение на новите технологии в екранните медии и екранните форми за деца изисква осмисляне и прогноза за бъдещото развитие.
Научното съчинение има теоретична насоченост, но изводите от него са в голяма степен свързани с практиката.

4. Актуалност:
Изследването е съобразено със съвременното кинопроизводство, както и с дейността на сектор “Екранни изкуства”, като със своята специфична насоченост може да подпомогне работата на колегите (по отношение на детското възприемане на екрана, дигиталните технологии, визуализации и трансформации в съвременното кино). От друга страна текстът може да послужи като учебно четиво за специалисти и студенти в областта на киното и телевизията, на изобразителното изкуство, детската психология, както и в сферата на други медии и изкуства.

5. Разбивка на работата по периоди:
Срока на изпълнение на плановата задача: три години (април 2015– април 2018).
април 2015 – юни 2016 – проучване, издирване и систематизиране на материали. Обработка на материали и филми.
юли 2016 – декември 2016 – обобщаване на проучения и събран материал, разработване и писане на отделни глави от научния текст
януари 2017 – декември 2017 – обобщаване, разработване и дописване на отделни глави от научния текст. Оформяне на цялостния текст
януари 2018 – април 2018 – окончателно завършване на научното изследване

6. Вид на изследването:
Жанрът на изследването е монографичен. Очакваният обем е 120 – 150 страници.