28 дек 2015

Стенописите в църквата на Илиенския манастир в София. Срок: 2017 – 2020 г.

15 Юни, 2017 – 15 Юни, 2020

Автор доц. д-р Ралица Русева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски  и световен контекст

Илиенският манастир принадлежи на манастирите от т. нар. Софийска Света гора и е основан през ХІV век, но църквата е построена вероятно през ХVІ век. След последната реставрация, приключила ок. 2000 г.  се разкриват фреските, които преди са били замазани. Стенописите в наоса и източната стена на притвора датират от 1550 г. Стенописите в останалата част на притвора датират вероятно от началото на ХVІІ век. Запазени са изображенията върху цялата западна стена, върху южната и северната в пояса на правите светци и първия медальонен фриз. Към църквата малко по-късно е пристроен и притвор, а външната фасада е изписан през 1838 г.

  1. Информация за степента на проученост на изследвания обект. Стенописите в църквата са почти напълно непроучени. Преди реставрацията е публикувана една статия – Пандурски, В. Стенописите на Илиенския манастир край София – Известия на Института по изкуствознание, Том XIII, С. 1969,  където датирането е съвсем различно. За архитектурата се споменава у: Бербенлиев, П. За архитектурата на църквите в България под турско робство”, С., 1987.  След реставрацията на стенописите е публикувана една статия на Асен Кирин, в която основно е посветена на ктиторския надпис, но е включен и кратък преглед на живописта (Кирин, А. Илиенските стенописи от 1550 година в контекста на духовния живот на епохата – Изкуство, бр. 9-10, С., 1990, 2-8). В църквата има два ктиторски надписа, единият е в сцената Страшния съд до патрона на църквата, другият е  на западната стена на наосанад входа. Според първиянадпис църквата е изписана през 1550 по времето на архиепископ Пахомий, с труда и иждивението на рабите божии – „вси илиенчани“. Името на селото говори, че и по-рано тук е съществувал манастир,  посветен на пророк Илия. Вторият надпис се състои от шест реда, само първите два се четат, в него се казва, че изписването на храма е било по времето на йеромонах Митрофан.

През 2002 г. изнесох доклад на тема:  „Иконографската програма на църквата в Илиянския манастир (София) в контекста на балканската живопис ХV-ХVІІІ в“ пред Международна научна конференция "Манастирската култура на Балканите" (Самоков, Боровец), който остана под печат. В по-общи свои публикации, посветени на периода съм изказвала някои наблюдения върху паметника.
Т. е. досега не е имало цялостно изследване и публикации върху стенописите, както и монографично изследване на църквата.
 
2. Информация за научната новост: За първи път: ще бъдат изследвани стенописите в църквата „Св. Пророк Илия“ в София; ще бъде идентифицирана и  анализирана иконографската програма; ще бъде ситуиран паметника в контекста на балканската живопис през периода; ще бъдат издирени връзките и произхода на зографите, както и други техни произведения; ще бъде изследвана историческата роля на манастира.
В един доклад и някои общи изследвания, посветени на периода съм изказала до сега следните предположения в тази посока. Живописта в Илиянския манастир разгръща широко поле за интерпретация, тъй като паметникът е "междинен" в него се наслагват две иконографски тенденции: първата е свързана с живописта на охридско-костурския регион от ХІV-ХV век, а втората представя новите явления в живописта от ХVІІ век, характерни за западна България и особено за софийския регион. (От ХVІІ век са запазени стенописите в доста църкви в Софийско като паралел, обаче се налагат тези в Билинци, Подгумер, Сеславци и др.). Вероятно по времето, когато е започнало изписването на църквата софийско се е намирало под юрисдикцията на Охридската архиепископия. Естествено е и иконографските модели от архиепископския център да са служили за модел и в отдалечените краища. Охридският престол до 1550 е заеман от един от най-дейните архиепископи – Прохор, по негово време са обновени и построени редица църкви и манастири. Втората тенденция, която се е отразила върху иконографията, особено тази от ХVІІ век в притвора е на местните локални култове. Резултат от това влияние е изписването в притвора на сръбските светци св. Стефан и св. Сава, както и присъствието на св. Иван Рилски в третия живописен слой от 1838.
Стенописите в църквата дават информация и за художествените, културни и административни взаимоотношения между различни региони на Балканите. През този период регионът е под юрисдикцията на Охридската митрополия, а зографите носят традициите на охридско-костурския художествен кръг. Стенописите в Илиенски манастир позволяват да се проследи генеалогията на формиране на т. нар. софийска художествена школа от ХVІІ век, свързана и с името на св. Пимен Зографски. Функционирането на донесените през ХV век костурско-охридски модели, запазени в Бобошево, Драгалевци и Кремиковци през ХV – ХVІ век и преходът към поствизантийската живопис. Паметникът е особено важен за проследяване на непрекъсната връзка между средновековната и поствизантийска художествена традиция.
От друга страна, манастирът се е намирал на пътя София – Ниш – Белград и е важна средищна точка за контактите между тези центрове. Свидетелство, за което са образите на светите Симеон и Сава Сръбски. Паметникът е особено важно историческо свидетелство за църковния и културен живот в София и Софийско през ХVІ – ХVІІ век, което предполага и издирване на на архивни документи и извори от този период.
3. Ясно формулирана перспектива за целите и научното приложение на изследването. Целта на изследването е пълно проучване на паметника, цялостно изследване и интерпретация на иконографската програма и нейните особености. Крайна цел е публикация на монография върху църквата, която има и определени образователни функции. Изследването ще допринесе за обогатяване на цялостната историческа картина за културния живот в Софийско през ХVІ – ХVІІ век. Изследването ще е предназначено както за специалисти – изкуствоведи, хуманитарни учени, така и за широк кръг читатели, които се интересуват от историята и художественото наследство на София.
4. Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление Важността на паметника за художествения живот в Софийско през ХVІ – ХVІІ век, високото качество на стенописите и пълната непроученост на църквата сами по себе си правят това изследване необходимо и актуално.
5. Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи.
2017 -2018 Заснемане и документиране на стенописите в църквата. По възможност и графично заснемане на стенописите.
2017 – 2019 Научно-изследователска и архивна работа.
2019 Обработване на епиграфския материал.
2018 – 2020 Публикации върху конкретни теми и проблеми, свързани с живописта в църквата. Участия с доклади, посветени на темата на научни форуми.
2020 При възможност отпечатване на монография за църквата
6. Определяне на жанра на изследването и очаквания му обем (минимум 100 стандартни страници, прот. 11/18.12.2015 г.) Монография обем 150 – 200 страници.
7. Мотивиране на материалното и техническото обезпечаване на изследването
8. Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната или в чужбина. Сътрудничество със Софийска митрополия, СУ и институти с хуманитарна насоченост към БАН. Сътрудничество със сходни академични структури в Сърбия и РМакедония.