28 дек 2015

Произведения на палеологовата живопис, съхранявани в българските колекции (ХІІІ – ХІV в.)

15 Юни, 2014 – 15 Юни, 2017

Автор доц. д-р Ралица Русева от сектор "Изобразителни изкуства"

В българските колекции се съхранява относително голям брой произведения на църковното изкуство от периода ХІІІ-ХV век. Част от тях бяха реставрирани през последните години и станаха достъпни за широката публика и специалисти. Тяхното осмисляне в контекста на цялостното културно развите на Балканите през периода изисква едно по-задълбочено проучване. На базата на реставрацията, а и на последни публикации в Гърция и България се налага и предатиране и на голяма част от по-известните произведения, както и уточняване на произход, школи и пр., както и поставянето на тези произведения в цялостния византийски контекст. Съществуват и редица произведения на иконопистта от ХІV в., които през ХVІІ-ХVІІІ век са били надживописвани и които все още не е осъществена тяхната реставрация и нямаме точна представа за тях.
Що се отнася до стенописните фрагменти, съхранявани в българските колекции голяма част от тях са непознати и не са публикувани и проучени.
Стиловите тенденции, школите, зографи и пр. през ХІV век са изследвани и „кодифицирани“ основно на базата на монументалната живопис през периода. Основните, обхватни и задълбочени проучвания са също върху паметниците на монументалната живопис, а и на миниатюрната живопис. Книгите като„Икони от Балканите”, „Български икони”, на проф. Атанас Божков обхващат големи хронологически периоди и носят обобщаващ характер. Също с широк хронологически обхват са книги като тези на Костадинка Паскалева (”Икони от България” и „Българските икони през вековете”), Иванка Акрабова-Жандова, които по своята същност са каталози. Оттогава са реставрирани и голям брой произведения на палеологовото изкуство, които остават в страни при изследването на културните процеси. Получава се така че, иконописта и „приложните“ църковни изкуства от този период присъстват най-вече в каталозите от изложби в чужбина (Любен Прашков, Теофана Матакиева, Георги Геров, Ралица Русева),. Произведенията на палеологовото изкуство от българските колекции са публикувани, според конкретната изложба и контекст, разпокъсано в различни издания, от различни държави и според конкретните изисквания за обем на съответното издание. На отделни произведения са посветени някои конкретни статии в най-различни издания. По този начин общата картина на художествените процеси през периода се базира основно на монументалната живопис, а иконопистта и напр. църковния текстил остават като странични явления извън общия контекст. Според мен това налага необходимостта да се направи едно обобщаващо тяхно изследване, а и публикация.
Произведенията на палеологовото изкуство в българските колекции ще бъдат изследвани в контекста на общите художествени процеси. Като паралелен материал ще се включат и произведения на монументалната живопис, книжната миниатюра, литургичен текстил и произведения на
миниатюрното изкуство.
Палеологовият ренесанс е заключителният етап от една епоха, и за Византия и за Второто Българско царство това е драматичен финален период, но това е период на разцвет на духовността. Терминът “ренесанс” се използва, не само поради проявата на общи хуманистични тенденции през периода, но и поради изявата и в книжнината, и в изкуството на определен интерес към античността. Това обръщане античността се налага първо в Константинопол и в някои случаи може да се говори за “константинополски неоелинизъм”.
През ХІV век иконописта придобива все по-голямо значение и се налага като водещо изкуство. За разлика от предходните векове, от края на ХІІІ и ХІV в. в България са запазени вече относително по-голям брой икони. Техните характеристики очертават една доста разнообразна картина, както на местните ателиета, така и на връзките с различни балкански центрове – на първо място това са Цариград и Солун. В доста от случаите трудно може да се установи първоначалният произход на иконите, тъй като те многократно са сменяли местонахождението си. Някои икони са дело на константинополски майстори специално за църкви в България, но е трудно да се прецени дали те са канени в България да работят, каквито данни има или иконите са изработени в самата столица и пренесени. В някои икони се проявяват отличителните стилови белези на другия голям център – Солун. Отделни примери пък носят архаичните черти на провинциалното изкуство и различни местни предпочитания. Според запазените паметници в българските колекции от този период, вероятно само за Несебър и Созопол може да се твърди, че определено имат характеристики на компактен художествен център, както и големите манастирски центрове. Като цяло е трудно да се реконструира ситуацията, зографските ателиета и зафиксирани стилови и иконографски предпочитания. В големите манастири, като основни духовни и художествени средища, също се развива иконописта, примери за това са Бачковския, Рилския и др. Някои от иконите са подарявани на манастирите, други са изписвани специално за тях, вероятно и в самите манастири.
За първи път ще бъдат изследвани в общ контекст и публикувани заедно всички произведения на иконописта от периода ХІІІ – ХV век. Подобно обобщаващо изселедване на произведенията в българските колекции, но от конкретен период, ще бъде несъмнено приносно за бъдещите изследвания.