2 мар 2019

Основни режисьорски имена в театъра в България от 1945 до 2019 г.

05 Януари, 2019 – 05 Янури, 2021

Автор проф. д.изк. Камелия Николова от сектор Театър

Към проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност

Предлаганият планов проект „Основни режисьорски имена в театъра в България от 1945 до 2019 г.” има две основни изследователски цели. Едната от тях е да обобщи и анализира многопосочните и детайлни проучвания на присъствието на режисьора в българския театър, направени досега от мен в двата ми предишни планови проекта. Другата е, на базата на това обобщение и анализ, да открои и представи емблематичните режисьорски имена през последните седем десетилетия, оказали определяща роля за формирането на естетическия профил на театъра в страната както в неговата най-нова история, така и, преди всичко, в настоящото му развитие. Той е трета, завършваща част от цялостно изследване на театъра на режисьора в българската сценична практика от средата на ХХ в. до днес, предвидено да бъде извършено на три етапа.
В първата част на изследването – плановият ми проект „Режисьорът в българския театър 1945-2015: от социалистическсия реализъм до постмодернизма”  – беше проучено и представено програмното превръщане след 1944 г. на театъра в България в режисьорски театър и бяха очертани периодите в неговото развитие през следващите седем десетилетия. Основна цел на изследването беше да проследи режима на произвеждане на режисьори, да открои режисьорските поколения и основните режисьорски фигури и да опише тяхното движение в театралната мрежа в страната, както и връзката им със социополитическия контекст. Реализирайки тази цел, работата очерта с необходимата точност и изчерпателност графичната схема на присъствие и функциониране на режисьорската фигура в театъра в България през последните два периода от най-новата история на страната – 1944-1989 и 1989-2015.
Като втората фаза на изследователската ми работа по темата току-що завършеният планов проект „Режисьорски стилове в театъра в България след Втората световна война (1944-2018)” се стреми да запълни тази много необходима като първоначално проучване графична схема с анализа на социокултурните и художествените процеси, определящите тенденции и установилите се театрални естетики и индивидуални режисьорски стилове в българския театър до политическата промяна в страната в края на 80-те и в трите десетилетия след нея. За да изясни формирането, развитието и трансформациите на режисьорските стилове, което е основният фокус на работата, тя прави детайлно сравнително изследване на логиката на развитие, периодите, основните театрални естетики, представителните режисьорски фигури и отчетливите индивидуални режисьорски стилове в европейския театър от появата на режисьора в него през последната четвърт на ХІХ век до днес и в българския театър по същото време. Доколкото подобно изследване не е правено досега в българското театрознание, а е изключително необходимо за обективното, цялостно и същинско изясняване на източниците, въздействията, влиянията, изграждането и обособяването на собствения стил на работа на режисьора в рамките на една или няколко театрални естетики то беше основният център на втората фаза на работата.
Предлаганият планов проект е закономерната следваща стъпка след това сравнително проучване и направените на неговата база обобщения на значимите индивидуални  режисьорски стилове в сценичната практика у нас. Неговата задача ще бъде подробното представяне на основните режисьори в българския театър чрез проучване и анализ на художествената им продукция и на определящите им спектакли, с което би било закономерно завършено и предприетото продължително и цялостно изследване на режисьора в българската театрална практика.
Форма на изследването: Сравнително теоретико-историческо изследване.
 
Тематично изследователско направление:
“Глобализация, изкуство, идентичност. Изкуство и посттоталитаризъм”
Доколкото целта на предлагания планов проект (както и на цялостното изследване, осъществявано в три последователни етапа)  е да изясни преди всичко явленията, тенденциите и проблемите в съвременния български театър през фокуса на режисьорската фигура като реконструира, проучи и обобщи неговото близко минало от епохата на комунизма, то той попада в направлението “Глобализация, изкуство, идентичност. Изкуство и посттоталитаризъм”. В този смисъл, отделните негови части, които разглеждат режисурата и режисьорската фигура в страната, както в съвременния период (1989-2019), така и в предходни  исторически периоди биха били добра както контекстуална, така и конкретна фактологична основа за написването на съответните глави за режисурата от следващите томове на подготвяната от Сектора “История на българския театър”.