28 дек 2015

Режисьорски стилове в театъра в България след Втората световна война

13 Май, 2015 – 13 Ноември, 2018

Автор проф. д.изк. Камелия Николова от сектор Театър

Към проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност

Удължен с 6 месеца от НС, п. 8/24.11.2017 т.

Предлаганият планов проект Режисьорски стилове в театъра в България след втората световна война е втори, завършващ етап от цялостно изследване на режисьорския театър у нас от 1945 г. до днес. Той закономерно следва вече подготвения от мен планов проект Режисьорът в българския театър 1945-2015: от социалистическия реализъм до постмодернизма.
В току-що завършеното изследване беше проучено и очертано програмното превръщане след 1945(44) г. на театъра в България в режисьорски театър и етапите и обратите в неговото развитие през следващите седем десетилетия преди всичко от фактологична гледна точка. В него на базата на проучен огромен документален материал е изяснен режима на произвеждане на режисьори, обособени са режисьорските поколения и са откроени основните режисьорски фигури като е проследено тяхното движение в театралната мрежа в страната, както и връзката им със социополитическия контекст. С други думи – очертана е така да се каже цялостната социокултурна и фактологична схема на присъствие на режисьора в българсия театър от 1945 г. до днес.
Целта на предлагания нов планов проект е да запълни изградената отправна и основополагаща за подобно изследване рамка с детайлното изясняване на определящите тенденции в развитието на българския театър през основните социокултурни периоди, на театралните естетики и на индивидуалните режисьорски стилове на представителните имена за всеки един от тези периоди и обособени поколения.
Избраната изследователска стратегия за реализирането на тази цел е историко-теоретичното проучване и интердисциплинарният анализ на развитието на режисьорския театър у нас в посочения период през фокуса на личностите, т.е. на естетическите биографии на отделните значими режисьори. Ето защо работата ще бъде структурирана като хронологична поредица от около 30 подробни историко-теоретични портрета на емблематичните за отделните периоди български режисьори от края на Втората световна война до днес.
Проученост на изследователския обект. По избраната тема съществуват значително количество текстове и материали най-вече за и от отделни режисьори, както и известен брой обобщения и разглеждания в публикации, посветени на други по-общи проблеми. Наскоро беше отчетен плановият проект на Николай Йорданов за постановъчната и изпълнителската практика в България след 1989 г., както и се появи книгата „Пътят на режисурата” на Васил Стефанов за режисьора в България в първите три и половина десетилетия на НРБ, от 1944 до 1979 г. Осъществяваният от мен изследователски проект (в релизираната си вече първа част и сега заявяваната втора) обаче е първото цялостно изследване на режисьорската фигура и развитието на режисьорския театър в България от края на Втората световна война до днес. В собствената ми биография заявеният проблем е една от трайните и последователно поддържани посоки на изследователски интерес. Предлаганото изследване използва, продължава и доразвива опита ми от докторската ми дисертация, публикувана като книга “Другото име на модерния театър. Произход и естетически основания на режисурата” (1995, УИ “Климент Охридски”), изследването ми на театъра на експресионизма и режисьорския проект на Гео Милев “Експресионистичният театър и езикът на тялото” (2000, УИ “Климент Охридски”), студията “Българският режисьор като хронология” (1996, “European Legasy magazine”, NY, v. 1), студията “Българският театър след 1989: реконструкции” (2009, сп. “Проблеми на изкуството”, бр. 4), курсът ми от лекции за студентите по режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” и в Нов български университет “История на режисурата (в европейския театър)”, който водя без прекъсване като задължителна дисциплина от 1993 г. до днес и много други отделни публикации по темата. Както и надгражда и развива по-нататък току-що завършения първи етап на изследването ми на режисьорския театър в България.
Цели на изследователския проект. След направените дотук разяснения те могат да бъдат обобщени до пет основни: 1) Да представи и анализра индивидуалните режисьорските стилове и основните режисьорски имена в българския театър от края на Втората световна война до днес. 2) Да анализира естетиката на социалистическия реализъм в качеството й на задължителна за изкуството на режисьора до края на 80-те години на ХХ век и изследва както емблематичните й прояви и представители, така и опитите за разширяването й с други елементи и за отклонения от нея. 3) Да проследи промените и трансформациите в позициите и статута на режисьора след 1989 г., разпада на театралната естетика от епохата на комунизма и появата на нови театрални естетики и режисьорски стилове през последните двадесет и пет години. 4) Да проследи и анализира основните влияния от европейския и съветския театър върху театралните естетики и индивидуалните стилове на българските режисьори до 1989 г. и след това до днес от съвременния европейски театър. 5) На базата на направеното проучване да предложи хипотеза за състоянието на режисьорския театър в България днес и за възможните пътища за неговото актуализиране и адаптиране към новите развития в съвременното театрално изкуство след началото на новото хилядолетие.
Форма на изследването: Сравнително теоретико-историческо изследване.
Тематично изследователско направление: Доколкото целта на предлагания проект е да обясни преди всичко явленията, тенденциите и проблемите в съвременния български театър през фокуса на режисьорската фигура като реконструира, проучи и обобщи неговото близко минало от епохата на комунизма, то изследователския проект попада по-скоро в направлението“Глобализация, изкуство, идентичност. Изкуство и посттоталитаризъм”. В същото време онези негови части, които разглеждат режисурата и режисьорската фигура в страната в предходните периоди биха били добра както контекстуална, така и конкретна фактологична основа за написването на съответните глави за режисурата от следващите томове на подготвяната от Сектора “История на българския театър”.