28 дек 2015

Възприятие на авторското и арт-киното в дигиталната епоха

15 Декември, 2014 – 15 Декември, 2017

Автор проф. д.изк. Мая Димитрова от сектор Екранни изкуства

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ

Изследване на актуалната екранна емпирия в нтеркултуралния диалог, посредством анализ на публичната реализация на авторските филми в дигиталната епоха.
Публично възприятие чрез медиите на промените в статута на екранния автор в 21.век.
Състояние на изследване на проблема
Няма цялостно изследване по темата в българското медиазнание и киноведските публикации в България
Съществуват отделни текстове в специализирани издания, които представят отделни аспекти, свързани с проблематиката. Практиката на представяне на български филми и на филми показвани в България в електронна среда е сведена до няколко сайта, един от които авторитетен – Другото кино, които ще бъдат аналитично представени като елемент от изследването.
Методология
Постисторически дискурс в изследването на постмодерната възприятийна ситуация на екранния феномен в практиките на медийна комуникация от дигиталната епоха.
Научни подходи и методи в изследването:
Въвеждане и обосноваване на адекватна интердисциплинарна методология с нови терминологични предложения за изследване на филмова емпирия в мрежовата комуникационна среда.
– Разработка на термините „независимо кино”, „инди-филми” и „артдок”, освен традиционните авторско кино, и оборотните за медийната рецепция „артхаус” и артфилм.
– Процесите на маргинализация и псевдоелитаризиране на публиките като следствие на манипулация на мрежовото общество в общуването през екранното пространство
Критически коментар на съществуващи практики за представяне пред българската аудитория на националното и европейското арт и авторско кино на телевизионния екран.
Анализ на регионалните фестивални практики за лансиране на независимото кинопроизводство като територия на интеркултурален диалог в дигиталната епоха.
Цели на разработката
Да се анализират:
Променливите идентификации на автори и на зрители в медийна среда. Стари медии – кинокултурна среда, Електронни Медии от средните времена на филмовата история – телевизия, видео.
Съвременни дигитални медии – възприятия за екранния автор в мрежовото общество при формиране на рецептивните идентификации на аудиториите и на отделния зрител в ситуацията на комуникация в мрежата .
Да се изследват медийните практики на формиране, прояви и възможности за въздействие върху рецептивното поведение на публиките.
– Да се анализира тематично фактология от филмовата емпирията през последните 10-15 години на територията на авторското кино.
– Международно културно взаимодействие чрез представянето на разпространението на независимите филмови продукции.
– Съвременна динамиката в авторската традиция на екрана. Съдбата на конкретни филмови автори в условията на филмово продуциране в новите медии. Публичната рецепция на независимата кинопродукция в глобален контекст.
– Да се създаде актуална представа за световните практики на мрежовото медийно представяне и функционирането на артфилмите и авторското кино пред специфични аудитории.
– Да се изследват контекстуално екранни комуникативни канали в дигиталното пространство на средиземноморския културен ареал.
/Да се проучат наличните екранни територии за медийна рецепция на независимо филмопроизводство – в специализирани телевизионни канали, сайтовете и блогове, достъпни за българската аудитория./
Предложени източници
Михайлов, Владимир, „Медиазнание”, С. 2005 Рой комюникейшънс
Игнатовски, Владимир, ”Картини от светлина” С. 2010 „Траянов”
„Старо кино, нови медии, нови зрители” сб. С. 2003, „Владимир Траянов”
Манов, Божидар, „Кино и други изкушения” – С. 2008 Аскони
Ямполски, Михаил, „Език – тало –слечай и търсенето на смисъла. С.2014 , „Пергамент”
Сайтове
Другото кино –Красимир Кастелов
Предавания по националната тв мрежа
Авторско документално кино
тук ще влязат ВСИЧКИ ДОКОВЕ ОТ Манхайм- Хайделберг темата за трансфера – шпиониране на информация чрез мрежата – онази облачна технология от днешното Време на нета /англоезичната група ли е свързана с термина лингва франка – да се изясни – универсализма или локалността й се подчертава./
има и добавка от септември +14.09
„Кодовете и субкодовете” в Как да четем киното – в синьото тефтерче.
От където са самоцитатите тук
Най-големите консуматори на екранни подукти не се черкуват на черковнославянски. Те са в англоезичната мрежа хвърлена над света на киноразпространението още от ранните 20-те тодини след Първата св. война, която носи преимущество на съхранената американска индустрия и съответно индустриализираната в най-висока степен адресирана към износ на американска филмова индустрия – после идват продуцентските къщи – мейджъри и до днес . Те засмукват хора от Европа и световните филмови дестинации от епохата и изпускат предъвкан продукт на английски. Той се поема и предъвква на местни езици от нароените в различни точки местни кинематографии и така до края на света, който е същият наречен начало. Глобалният локус на киното в епоха на глобализация. Но със завихряне около средата му самоназовано със Средиземното море, което е в центъпа на евразийския цивилизационен ареал. Точно там по етимологиите и каламбурите с тях се получава сведение като през апокриф а ла „Туркия ке падне в лето 1873“. Но този път в побългарена европейска лексика – Евр /оп/ ейско.
Днес киното заедно с нас е в 2014 лето от Христа. В божествения Локус на Логуса И почти на два милениума от разпятието и възкресението, което войнствено разделя света на претендиращи и преследвани, които си менят местата с меч в ръка.
Екранът като на небеси НА ЛОГОСА прожекция е небесното явление – прожекция върху облак – тук ще влязат ВСИЧКИ ДОКОВЕ ОТ Манхайм- Хайделберг темата за трансфера – шпиониране на информация чрез мрежата – онази облачна технология от днешното Време на нета проектирана назад във времето и кротка метафора от еко естество – Въздигащите се в атмосферата на киносферата частици електронно преносима енергия – в епохата на електрическата енергия – и битове информация в електронната – дигитална сфера. Частици „мокра филмова материя“ се присъединяват и излъчват в/от облака на вълни от изпарения от главния носител на плодоносна киновлага . средиземноморския регион, и създават онова поле на прожекцията, а в по-новите времена на глобалното пренасяне на информацията в битове, което се концентрира в екран на прожекциата откъм публиката къмто плоския екран, и като в съвремието – откъм самият форматиран екран от 3д формат в сетивата на зрителите, които си имат опосредстващите приспособления на екранчетата, някои от които дори директно прад очните им орбити, които облъчват нервните рецептори на мозъка от съвсем близко разстояние и произвеждат екран от сетивността – сензитивността – сенсуалността, за които се говори в Метаморфози в общуването – рефлексии на сетивността и на несъзнаваното в съзнанието .. преди 10 години и в Авторското кино преди 30, онези подложки на съвременото бите на комуникирането на зрителя с медиума, в което той самият става все по – медиоматичен в медийното пространство, за да прихваща посланията от уж нематериално естество в пространството на интуициите си.