26 апр 2018

На кръстопътя на традициите: Кое е истинското българско църковно пеене? Стара ългарска музика III: ІХ – ХIХ в.

Автор чл.-кор. проф. Светлана Куюмджиева, сектор Музика

Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

 I. Информация за степента на проученост на изследвания обект. Предлаганият проект е свързан с различни теми от областта на старата музика от зараждането й до ХІХ в. включително. Те имат за цел да допълнят знанията по основни проблеми в тази област след издадените два тома със студии в областта на старата музика (2011 и 2014 г.). По някои от темите все още твърде малко се знае, тъй като те бяха разработени в последно време. По други вече е писано, но тук те ще бъдат актуализирани. Разработването им е съобразено с постиженията на съвременната българска и чужда музикална медиевистика и представя най-новите открития по отношение на автори, паметници, документи и нови подходи към музикалните явления и процеси, които ще се разглеждат не като херметически затворени в съответната регионална култура, а като отговор на определени обществено-социални и културно-интелектуални стимули, определени от действието на богослужебно-богословски и социално-политически обстоятелства.
     ІІ. Научна новост. Във фокуса на внимание ще е включването на българската музика в източноправославния богослужебен и културен кръг през ІХ в., развитието й в него през Средновековието и Възраждането и българския принос в източноправославната музикална култура. Ще се дискутира какво е направено през изминалите години и кои нови постижения могат да се изведат в областта на старата българска музика, какъв е характера на православната музикална култура като цяло, останала в центъра на духовния живот повече от хилядолетие в историята на балканските православни народи, каква е ценностната система през Средновековието, към която средновековните книжовници, занимавали се с музика, са се придържали, какви са спецификите на старата българска музика и има ли нещо уникално в нея, което да я различава от „музиките“ на останалите православни народи, чиито пътища тясно се преплитат, къде да търсим „българското“, каква е ролята на църковната музика през Възраждането, кои са онези параметри, които „превъртат ключа“ към новото в тази област тогава и по какъв път поема тя след Освобождението. Като обобщение накрая ще се дискутира големия проблем за това, кое е истинското българско църковно пеене, проблем, разделил общественото мнение по отношение на църковната музика през първата половина на XX в. и останал актуален до днес.
     Отговорите на поставените въпроси не са еднозначни. В редица от досегашните публикации, в които се засяга проблематика на старата българска музика, има немако пропуски, несъответствия и дори фактически грешки. Предлаганият проект е важен не само за реконструиране развоя на старата българска музика, но и за музикалното образование, където тази област е оставена съвсем настрана. Тъй като проблемите са извънредно много, изследването няма да претендира за пълнота и изчерпателност. Важното обаче е проблемите да се поставят.      
     ІІІ. Цели и научно приложение на изследването. Целта на проекта е, първо, да се очертаят творци и паметници, за които малко се знае в българската музикална история и които за дълго време са били обречени на принудителна забрава; второ, да се изведат критерии, по които тези творци и паметници могат да се отнесат към българската музикална история; и трето, да се реконструира мястото им в етапите на развитие на средновековната и възрожденската българска музика. Проучването ще засяга актуални проблеми от историята на балканската православна музика и за сътвореното в тази област от българските книжовници с представяне на най-значимите съхранени български музикални паметници от хилядолетната музикална история.
     ІV. Актуалност. Проектът е предназначен освен за музиколози и изследователи на старата култура, още и за студенти, които изучават проблематиката на старата българска култура. Той може да стане основа за научна комуникация в българските образователно-хуманитарни програми и структури, а също и в европейските, в които изучаването на стара музика и в частност на византийска и славянска православна музика отдавна си е извоювало приоритетно място в учебните програми.
     V. Работна програма. Разработването на проекта се предлага за две години. Работната програма ще се фокусира върху проучването, систематизирането и анализирането на изворовия материал. Предвижда се проектът да бъде завършен в срок (март 2020 г.).
     VІ. Жанр на изследване. Разработката се мисли във вид на монография в обем на около 200 страници текст със съответни факсимилета, показалци и пр.
     VІІ. Материално-техническо обезпечаване. Ще се ползват средства от БАН за разработка на индивидуални планови проекти.
     VІІІ. Сътрудничество с други научни, образователни и пр. институции в страната и извън нея. Реализирането на проекта ще става в сътрудничество с такива институции. Вече е извършен значителен обем работа, свързан с проучването на ръкописи от български и чужди библиотеки. Проблематиката на старата музика интересува освен музиколози, още и химнографи, богослови, филолози – палеографи и археографи, изкуствоведи и историци, които имат един общ интерес: опазване на национално наследство, представително в най-голяма степен както за българския творчески дух, така и за народностно-националната ни и културна идентичност през вековете.
     ІХ. Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността.     Резултатите от проучването могат да намерят приложение в научните и образователните институции – там, където се изучава културна история и в частност музикална история. В България това са преди всичко хуманитарните институти на БАН и висшите учебни заведения, в които се преподават хуманитарни дисциплини. В чужбина са институциите, в които се преподава и разработва славистична, балканистична и византоложка хуманитарна проблематика. Проектът ще е от интерес за всички, които работят в областта на историографията, културологията, археографията, палеографията, документалистиката и християнското изкуство.     
     Х. Възможности за отпечатване. Търсят се такива.