28 дек 2015

Музикално-ръкописното наследство на Рилския манастир. Двуезични музикални ръкописи в библиотеката на Рилския манастир – проучване и научен опис

17 Февруари, 2015 – 17 Февруари, 2018

Автор чл.-кор. проф. Светлана Куюмджиева, сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

1. Кратък анализ на степента на проученост на изследвания обект.
Началото на изследванията върху музикалните ръкописи в Рилския манастир е поставено към средата на ХХ в., когато известният църковен композитор, богослов, педагог и изследовател Петър Динев открива в библиотеката на манастира 21 музикални ръкописи, нотирани с така наречената „Нова метода” или Хурмузиева нотация, въведена след 1814 г. С откритите от П. Динев ръкописи стават известни имената на редица рилски книжовници, занимавали се с църковна музика, начело с видния български книжовник отец Неофит Рилски, чието име като автор на музикални произведения се разчита над многобройни песнопения. За първи път Неофит се очертава като музикален деец и се вписва в историята на българската и на източноправославната балканска музика. Наред с името на Неофит от музикалните ръкописи стават известни още имената на Атанасий, Акакий, Аверкий поп Стоянов, Ксенофонт, Константин (Константий), Кирил, Генадий, Епифаний, Христофор, Исай, Варлаам, Максим и др. С откритите музикални ръкописи началната граница на българската възрожденска музика, отнасяна дотогава към средата на ХІХ в. и свързвана единствено с появата на светската музикална култура, се измести с повече от четвърт век назад – към 20-те години на ХІХ в.
2. Научна новост.
През 70-те и 80-те години на ХХ в. сътрудници от тогавашния Институт за музикознание при БАН (днес Институт за изследване на изкуствата), при внимателна работа в библиотеката на манастира откриха още над 30 музикални ръкописи от ХVІІІ и самото начало на ХІХ в., документиращи времето откъм втората половина на ХVІІ-началото на ХІХ в. до Новата метода, както и над 50 от ХІХ в. на Новата метода. Повечето от тях – според запазени приписки – са писани в манастира. В редица от ръкописите от края на ХVІІІ и самото начало на ХІХ в., нотирани с до-Хурмузиева нотация (нотацията непосредствено до Новата метода), между които и двуезични, се четат имената на неизвестни дотогава български книжовници, занимавали се с църковна музика, като Йоасаф, „проигумен Рилски”, Йосиф, Теодосий, Пахомий, Пафнутий, Йеротей, Серафим и др. Новооткритите книжовници съставят едно цяло значимо поколение музикални дейци преди поколението около Неофит Рилски, останало съвсем неизвестно. С привеждането му в известност, границата на българската музика през Възраждането се измести още надолу – в ХVІІІ в.
3. Актуалност на научната проблематика.
Рилските музикални ръкописи като цялостна сбирка не се познават, а те съставят две трети от общия брой налични ръкописи в рилската библиотека. Запазени са различни преписи на всички основни типове нотирани певчески книги, употребявани в богослужебната практика на православната църква. Рилските музикални ръкописи представят всъщност най-голямата и най-богатата музикална сбирка от нотирани ръкописи в България и една от най-големите сбирки с нотирани славянозични православни ръкописи от Балканите, съхранявани в европейска библиотека – Рилската. Те са особено ценни с това, че очертават хомогенна картина на развитие през един от най-динамичните периоди в историята на Източна Европа и специално на балканския регион – ранното и същинското балканско Възраждане откъм втората половина на ХVІІ докъм края на ХІХ в., както и с това, че представят органична сбирка, т.е. те са писани, събирани и комплектувани с оглед богослужебните нужди в манастира. Преди всичко по тези ръкописи ние днес можем да възстановим динамиката на музикално-духовния живот там и отношението му към развойните процеси на Балканите, поради което и проучването им е извънредно важно и необходимо.
4. Ясна перспектива за целите и научното приложение.
Целта на проекта е, първо, да се съхрани едно богато културно-национално наследство със значимост в национален, общобалкански и общоевропейски контекст; второ, да се постави солидна научна основа за изследването на това наследство, като се реконструират обречени за дълго време на принудителна забрава области и личности в културната ни, и в частност в музикалната ни история; и трето, да се проследят етапите на развитие на балканската, и в частност на българската православна музика от ХVІІІ и ХІХ в. Ще подчертаем, че значението на двуезичните рилски музикални ръкописи е голямо. Проучването им засяга важни проблеми, като този за рецепцията по българските земи на съвременната по време балканска православна музика, за българския принос в нея, за връзките на Рилския манастир с различни атонски манастири, между които от първостепенно значение са освен българския Зограф, още Хилендар, Ксенофонт и Дионисиат, обитавани от многобройни български монаси, за дейността на българските книжовници и т.н. Двуезичието се очертава като практика в източно-православния свят, чиято традиция отвежда още към времето на светите братя Кирил и Методий. Гръцкият език през цялото Средновековие, а и ранно Възраждане (докъм средата на ХІХ в.), няма етническа конотация. Как се проявява това двуезичие в музиката през националното Възраждане и докога може да се проследи то, ще даде отговор предлаганият проект.
5. Работна програма.
Проектът ще се разработи за три години, през които се планира, първо, да се заснемат двуезичните ръкописи в библиотеката на Рилския манастир, второ, да се състави техен систематичен каталог, трето, да се направи техен аналитичен опис, и четвърто, да се изследват научно.
6. Жанр на изследването.
Проектът ще бъде във вид на монография. Предвижда се тя да допълни като втори том издадената монография през 2012 г. „Славянски музикални ръкописи в библотеката на Рилския манастир“. Целта е постепенно да се обхване в цялост голямото национално-културно музикално наследство, съхранявано в библиотеката на Рилския манастир.
7. Материално и техническо обезпечаване. Ще се търсят възможности за такова обезпечаване.
8. Перспективи за сътрудничество с други научни, образователни и др. институции в страната или извън нея.
Рилските музикални ръкописи интересуват не само музиколози, но и химнографи, богослови, филолози – палеографи и археографи, изкуствоведи и историци. Планира се проектът да се разработи в широко интердисциплинарно сътрудничество с богослови, филолози и изкуствоведи от различни институции, обединени от един общ интерес: опазване на национално богатство, представително в най-голяма степен както за българския творчески дух, така и за народностно-националната ни и културна идентичност през вековете.
9. Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността.
Като краен резултат се предвижда издаването на проекта като отделна монография. Резултатите от проучването могат да намерят приложение в научните и образователните институции – там, където се изучава културна история и в частност музикална история. В България това са преди всичко хуманитарните институти на БАН и висшите учебни заведения, в които се преподават хуманитарни дисциплини. В чужбина са институциите, в които се преподава и разработва славистична, балканистична и византоложка хуманитарна проблематика. Проектът ще е от интерес за всички, които работят в областта на историографията, културологията, археографията, палеографията, документалистиката и християнското изкуство.