28 дек 2015

Българско документално кино на 21 век

14 Август, 2014 – 14 Септември, 2017

Автор доц. д-р Димитър Кабаиванов от сектор Екранни изкуства
Ползвал 30 дни болнични

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ

В България посттоталитарното българско кино е само частично изследвано. Липсва цялостно научно осмисляне на процесите, обхващащо различните видове кино и особено в документалното кино.
Документалното кино е функционално изкуство, което обикновено е в някаква степен или опозиция, или апология на режима (политически, социален и идеологически) по време на който се създава. В последните години, с навлизането на света в поредната икономическа криза (да не говорим за глобалния идеен „вакуум”) документалното кино все повече се ориентира към един публицистичен модел на изказ, като вече свободно се нарушават "класическите" съотношения на количество изследван материал и формите му на изобразяване.
В началото на 21 век ситуацията в документалното ни кино стана трудно обозрима, неединна и доста противоречива. Паралелно развиващите се тенденции станаха толкова изменчиви и многовариантни, че единственото по-определено свидетелство, че документалното кино се развива напред откриваме в утвърждаването на отделни автономни авторски системи и режисьорски "светове". Зрелостта на кинодокументалистиката вече се налага едновременно с авторската детерминираност. Това е резултат от повишените права, които има режисьорът в моделирането на проблемното съдържание на своя филм. Затова и съвременният документален филм става документ както за течението на времето, така и авторското мислене на своите създатели. Мислене, детерминирано от действителността и толкова показателно за нея, колкото и нейните обективни знаци.
Изследването на най-новите документални филми ще се разглежда в контекста на цялостното развитие на кинодокументалистиката ни с променящите се акценти и насоки през различните периоди. При това произведенията ще се разглеждат и анализират от различни гледни точки. Ще се изследват подробно, както промените в пространствено-времевия модел на българското документално кино и тяхното развитие, така и мащаба на конфликтите, персонажите и обобщенията във филмите.
Документалните филми ще се изследват не откъснати и сами за себе си, а в общия политически и социокултурен контекст на живота в страната ни. При това особено внимание ще се отделя на тяхната "адресираност" и начин на възприемане от зрителите.

Предлаганият проект продължава и задълбочава изследването от по-стар мой проект "НЯКОИ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНИ ДВИЖЕНИЯ НА ДОКУМЕНТАЛНОТО НИ КИНО ПРЕЗ ПОСЛЕДНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ (20 век)". Това ще е практическото продължение на предишни мои теоретични изследвания и би могло да се публикува като книга (предназначена за ползване от студентите по кинознание и други киноспециалности, както и от творци и специалисти). Същевременно много от аспектите в изследването могат да предизвикат по-широк интерес, тъй като се отнасят не само до проблемите на съвременната култура и кино, а и до естетическите и психологически проблеми на съвременното общество.