8 юли 2018

Нагласи и функции на театралната критика в НРБ през 80-те години на XX век

Автор гл. ас. д-р Милена Михайлова от сектор Театър
 

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ Изкуството през периода на социализма

„Нагласи и фунции на театралната критика  в НРБ през 80-те години на XX век“ е темата на предлаганото изследване, жанр монография. То е продължение на плановата ми задача „Тенденции в театралната критика на НРБ през 70-те години на XX век“ и има за цел вглеждане в контекста на този все още неизследван цялостно период в театралната ни история, породил и „лицата“ на театралната критика тогава. От значение е през критическата рефлексия да се изясни същността на театроведските фигури през 80-те, като се обвържат и с „пътищата“ им в десетилетията преди това – основни нагласи и функции на театралните критици, извеждане на естетически различия помежду им, проследяване на отношението им към все по-честото през 80-те явление за създаване на съвременни, откровено „концептуални“, спектакли – „синтетичен  спектакъл със сложна образна система“. Освен вече наложилите се през 70-те Красимир Спасов, Крикор Азарян, Николай Поляков, Любен Гройс, Младен Киселов  и др., от началото на 80-те и особено през 1985 г. и т. нар. „перестройка“ на Горбачов в СССР, създала политическо объркване у нас, през 80-те години нахлува нова вълна млади режисьори като Елена Цикова, Стоян Камбарев, Бойко Богданов, Иван Станев, Възкресия Вихърова, Теди Москов, които извеждат нови театрални посоки в българския театър. Театралните критици активно обсъждат и новопоявяващата се драматургия и възприемането на идеята за драматургията и нейните „съавтори“, респективно нови посоки в репертоарната политика; осмисляне от театралната критика и на същността на световноизвестни режисьорски имена – Брук, Барба, Василиев, проследяване и анализиране на процесите и в самата театрална критика – определяне на езика/езиците на театралните критици през 80-те, в  режисурата, актьорството, сценографията, извеждане и на изводи около важни театрални дебати и сблъсъци през това все повече изпълнено с живи творчески идеи време на социализма  в  НРБ. Както в периода от 1944-1968,  през времето на 70-те години, така и през 80-те вълнува въпросът за идеологическия натиск на комунистическата система, при вече явното намаляване на партийния диктат от средата на 80-те, което определя и начините за справяне и/или творческо преодоляване на догматизма на времето, оттук и извеждане на различни театроведски подходи – следване на догматичния подход, или превръщане на театроведската фигура в критик-творец, занимаващ се с по-задълбочени и приносни театрални статии (Светла Бенева, Анна Топалджикова, Явор Койнаков, Буряна Захариева и др.).
От значение са и изданията, които е оживявала чисто творчески или догматично театралната ни критика и на базата на които ще се извърши проучването, те не са анализирани цялостно досега, което определя научната новост на предлаганите идеи и изворни документи – например изданието на Съюза на артистите в България „Театрален бюлетин“, чийто първи брой излиза именно в началото на 80-те, а целта му  е да даде „възможност за алтернативни театрални текстове“  и „мечтания, които настояват за излаз“, също и сп. „Театър”, ”,  сп. „Проблеми на изкуството“,  в. „Народна култура”, в. „Народна младеж“, в. „Вечерни новини“, в. „Работническо дело”, в. „Литературен фронт”, в. „Отечествен фронт, сп. „Пламък“, сп. „Ново време“ и др. Работната програма и етапи на изследването включват: І етап – 7 месеца: събиране на емпиричен материал – четене, подбор, снимане/сканиране; ІІ етап – 6 месеца: проучване на събрания материал и изготвяне на хипотези; ІІІ етап – 11 месеца: разработване и написване на изследването. Необходим срок за провеждане на проекта – 2 години. Материално-техническо обезпечаване: такси за библиотеки –  Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Столична библиотека, библиотека на САБ, ЦДА и др., снимане на материали, принтиране, подвързване.
Постигнатите в изследването резултати ще бъдат популяризирани чрез статии в специализирани театрални издания.