1 мар 2016

Тенденции в театралната критика на НРБ през 70-те години на XX век

Срок 05 Януари 2016 – 05 Януари 2018

Автор гл. ас. д-р Милена Михайлова от сектор Театър
Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ Изкуството през периода на социализма

Тенденции в театралната критика на НРБ през 70-те години на XX век е темата на предлаганото изследване, жанр монография. То е продължение на плановата ми задача Театралната критика в България 1944-1968 и има за цел опознаване „лицата“ на театралната критика през този все още неизследван цялостно период в театрална ни история. Необходимо е през критическата рефлексия да се направи задълбочен анализ на процесите в режисурата, актьорството, сценографията, в самата театрална критика, уловени в  многобройни театрални рецензии, дискусии, конференции. От значение е и разкриването на ролите на театралните критици през социализма, извеждане на различни театроведски подходи – преобладаващото за повечето критици доброволно съществуване в  „партийността в изкуството“ в периода 1944-1968 или търсене на начини за творческо присъствие, въпреки поставянето на идеологически задачи в общоприетата догматична рамка – все повече наблюдавани през 60-те години и следващото ги десетилетие. През 70-те години поддържането на облика на театъра като „мощно идеологическо оръжие на партията“ намира своята категорична опозиция, което е причината именно те да са фокус на представяната планова задача. Посоки на изследване в нея ще са: наблюдаваното разграничаване между „марксическата театрална критика“ и стремежа за съвременната театрална критика – много по-човешка,  трансформираща театралния критик в истинска творческа фигура, имаща „път на художник“, лично възприятие, позиция спрямо театралната реалност и често несъобразяване с метода на социалистическия реализъм. Това е времето, в което се срещат – сблъскват или взаимодействат – различни театроведски поколения. Театралната критика разсъждава върху същността на творци като Пинтър, Брехт, Вайс, на български излиза „Политическият театър“ на Пискатор и др. Обсъжда се явлението „политически театър“, но какво ли са проявленията му в българската партийна действителност?! Марксистко-ленинският мироглед съжителства наравно с личното „аз“ на твореца – засилва се ролята на режисьора, респективно и интересът на театралната критика към него, води се борба за защита на „ярките внушения“, провеждат се творчески разговори за режисурата, за „сценичния образ и неговото изграждане“, за цялостното театрално преживяване. Появяват се забележителни спектакли на Крикор Азарян, Красимир Спасов, Любен Гройс и др., изпъква фигурата на представителя на руската съвременна режисура Анатолий Ефрос – усеща се творческо вдъхновение, интерес не към комунистическата, а най-вече към индивидуалната театрална идейност. През 1978 г. при голям интерес у нас се провеждат „Дните на полската драма и театър”, което също оживява българската театрална реалност – творци, критици, публика. Театралната критическа мисъл отчита и нови тенденции в българската драматургия, съвременни измерения на „положителния герой“, оттук и пиеси, предизвикали остра полемика в средите на театралната критика. Като всичко посочено дотук е в съчетание с проявяването на нова словесност – 70-те години, а и взаимодействащи с идейността им критици/творци от предходни десетилетия, пораждат нов език в драматургията, в режисурата, в критиката. Ангажиране с един свободен изказ, многопластовост, а не със заучени модели/еднородни структури, срещу каквито се бори литературният критик Тончо Жечев, но и театралните критици Любомир Тенев, Гочо Гочев и др.
Изданията, на базата на които ще се извърши проучването, не са анализирани досега, което определя научната новост на предлаганите идеи и документи. Вестници/списания от периода 1944-1968 г. и 1969–1980 г. ще са основните източници и база за съпоставка, използвани в него: сп. „Театър”, в. „Народна култура”, в. „Работническо дело”, в. „Литературен фронт”, в. „Отечествен фронт”,  сп. „Изкуство“, сп. „Пламък“, сп. „Ново време“ и др. Работната програма и етапи на изследването включват: І етап – 7 месеца: събиране на емпиричен материал – четене, подбор, снимане/сканиране; ІІ етап – 6 месеца: проучване на събрания материал и изготвяне на хипотези; ІІІ етап – 11 месеца: разработване и написване на изследването. Необходим срок за провеждане на проекта – 2 години. Материално-техническо обезпечаване: такси за библиотеки –  Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Столична библиотека, библиотека на САБ, ЦДА и др., снимане на материали, принтиране, подвързване.
Постигнатите в изследването резултати ще бъдат популяризирани чрез статии в специализирани театрални издания.