1 мар 2016

Исторически възстановки в документалните телевизионни филми

Срок 02 Ноември 2015 – 17 Ноември 2017

Автор гл. ас. д-р Теодора Дончева от сектор Екранни изкуства

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

Игралните части в документалните филми, известни като възстановки. Напоследък те са неделима част от повечето исторически документални филми, макар че не са новост. Още в първия документален филм „Нанук от Севера“ (1922) на Р. Флаерти има разновидност на възстановката, режисура на действията на Нанук, чрез които се проследява ежедневието на ескимосите. Но Нанук играе сцени от собствения си живот. Действията, които той извършва пред камерата са режисирани и подбрани, което поражда и критики към режисьора, че действителността в този документален филм е преиначена.
Днешните възстановки в историческите документални филми използват похватите на игралното кино или с други думи, те са чисто игрални моменти в документалния филм. От една страна това наистина е лесен начин да се запълнят визуалните „дупки“, особено при липсата на богат архивен материал, а от друга страна, съвременните зрители са разглезени от богатството и пищността на предлаганите визии.
Целта на изследването ще бъде да се изследват, проследят и анализират няколко важни въпроса, свързани с тази тема:

  • Хибридността на филмовите видове, в частност на игралните моменти в документалните исторически филми. Какви са взаимоотношенията между документа и игралната част във филма и как те се съчетават и повлияват? Дали това съчетание води до създаването на нов киноезик или двете форми – игралната и документалната – съжителстват успоредно, без да се повлияват и изменят значително? Какво се случва когато в документалния филм се появят и анимационни възстановки?
  • Рецептивните аспекти, свързани с този хибриден похват. Дали възприятията на публиката се променят, респективно и техните очаквания? Какви са ефектите върху зрителя от смесването на двата типа условност – фикция и документалност? Засилва ли се ефектът или се загубва достоверността?
  • Диапазонът на художествените резултати. Как се променят документалните филми при наличието на възстановки, като регулярно изразно средство и  дали промяната е единствено визуална? В хода на изследването ще обърна внимание на това защо голяма част от възстановките са откровено бутафорни, при това не само в българските документални филми? Дали единствено принципно по-ниските бюджети за документално кино, са причината за тази честа бутафория или маркирането на една сцена вече е почерк на документалното кино? Задължително ли е възстановяваната сцена да е съвсем точна или са позволени по-свободни интерпретации на събитията в такъв род игрални моменти. Какви актьори изпълняват ролите в тези продукции?  Търси ли се физическата прилика с действителните лица и задължителна ли е тя? И ако я няма тази прилика, това прави ли един филм по-лош или пък по-малко документален и достоверен? Кой следи дали е спазена задължителната за един документален филм достоверност или тази отговорност  е единствено в ръцете на авторите на филма? Когато говорим за телевизионни документални филми, дали телевизията, по която се излъчват, поема такава отговорност?

Фокусът на изследването ще бъде главно върху съвременните телевизионни документални филми, в които има възстановки. Телевизионните канали, които излъчват документални филми, като „Хистори“ и „Нешънъл Джеографик“ ще бъдат основен източник на материал в хода на работа. Тъй като там продукцията е главно чуждестранна,  а българските документални филми също са в полезрението на автора на това изследване, ще бъдат разгледани и онези документални филми, които се излъчват по БНТ. Почти всички документални филми, спонсорирани от държавата чрез ИА „Национален филмов център“, се излъчват и по Националната телевизия, така че те автоматично попадат във фокуса на изследването.
 
Степен на проучване:
Степента на проученост по този въпрос е слаба, както на територията на България, така и в международен мащаб. У нас няма цялостно изследване по тази тема. Моята работа ще „стъпи“ върху многобройните научни публикации за документалното кино като цяло.
Научна новост:
 
Цели и научно приложение:
Основната цел е да се изследва и анализира хибридността на филмовите видове, в сегмента на съвременното документално кино на историческа тема за телевизионен екран. Диапазонът на художествените резултати, постигнати от употребата на този хибрид. Въздействието му върху зрителя.
Актуалност:
Макар че възстановките не са новост, а са трайна тенденция в документалното кино, в последно време те са включени в огромна част от историческите телевизионни документални филми. Съществуват нишови канали, които излъчват документални филми по 24 часа в денонощието, а възстановките са неизменна част от тези филми. Съвременните български режисьори на документално кино също използват много активно този похват.
Вид на изследването:
Монографично, с очакван обем между 100 и 120 страници.
Перспективи за публичност:
Успешното завършване на плановата задача ще даде възможност текстът да бъде издаден като монография, а различни части от него ще бъдат представяни по научни конференции в България и в чужбина, както и публикувани в сборници и специализирани списания.