30 апр 2020

Интернет изкуство-знание. Влиянието на Интернет върху знанията за изкуство през XXI век

Автор проф. д-р Ирина Генова от сектор Изобразителни изкуства

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ВЕРСИИ НА МОДЕРНОСТТА
 

1.     Тема на изследването

Повече от четвърт век живеем в различна комуникационна среда, в епоха на интернет. Световната мрежа промени и продължава да променя съществено смисъла, функционирането, обществената роля и личните взаимодействия с институциите: (художествено) образование, (художествен) музей; пазар на изкуство; история на изкуството и т. н.. В международна употреба влезе терминът „състояние пост-интернет“.

С днешния (април 2020 г.) опит на принудително (само)уединяване под заплахата на вирусна пандемия, се откри неподозиран терен за наблюдение над тези промени. Оказа се, че образователните занимания може да продължат и само с интернет ресурси, че е възможно да посещаваме музеи виртуално, че сме в състояние да участваме в търг, да си купим или да продадем художествено произведение; че всеки от нас може да разкаже / напише своя, подписана или не, история на изкуството в интернет. И става все по-трудно да проследим заплетените нишки на сайтовете и първоначалната интелектуална собственост на образи, музика, текстове.

Съзнавам опасността полемичният дискурс да се настани на териториите на научното изследване. Моят подход към темата се основава на опита ми в преподавателските практики, в използването и създаването на изследователски ресурси online, както и от многогодишното посещение на световни музеи (в реалното и виртуалното пространство).

Как да дискутираме състоянието „пост-интернет“ у нас? Има ли особености спрямо други локални ситуации? Обект на анализ ще бъдат образователните практики в областта на история и теория на изкуството; преориентирането на музейните функции – от страната на посетителя; интернет

за целите на пазара на изкуството — от страната на потенциалния купувач; разкази за изкуството в интернет — четене и писане за изкуство в условията на глобализация; заедно с конкретни примери от България.

Целта на проекта е да се направи опит за артикулиране на позитивните и негативните страни, на потенциала и загубите при новите практики в познанието за изкуство (или онова, което за краткост наричаме така). В методите на проучване на конкретни казуси от България ще бъдат включени интервюта (таргетирани конкретно, а не представителни), както и необходими съпоставки.

2.     Информация за степента на проученост и за научната новост на изследвания обект

Глобално изследванията върху „пост-интернет“ състоянието в света на изкуството в днешно време нарастват. Публикации по темата – книги, статии в сборници и списания, доклади от конференции — съществуват на всички широко разпространени езици (английски, френски, испански, немски и т. н.) Поради характера на проблематиката, самите публикации най-често имат и дигитален вариант и са достъпни в Мрежата.

У нас различни аспекти на тази проблематика са засягани във връзка с други теми. Скорошен пример в това отношение е дисертационният труд на Надежда Джакова за художествения музей и работата с публиките. „Влиянието на интернет върху знанията за изкуство през XXI век“ е било по-скоро в дълбокия план, а не основен обект на изследване.

Най-слабо „пост-интернет“ ситуацията е проучена по отношение на специализираното образование в страната. Тук виждам възможности за научна новост, както и за приложение на изследването. Съпоставителната перспектива с образователни практики другаде е особено важна в условията на глобално взаимодействие в Мрежата. Как (възможно ли е) да увеличим потенциала и да намалим загубите при новите практики в познанието за изкуство? е въпрос, който заслужава изследователско усилие.

3.     Връзки с други проекти в изследователската група „Ново българско изкуство“

Проектът е в сходно широко тематично поле с плановата работа на доц. д- р Стела Ташева „Архитектурното наследство на XX век. Глобални и регионални практики на дигитализация“, което дава възможност за обсъждания на семинара на Групата.

4.     Материално и техническо обезпечаване на изследването.

Изпълнението на проекта може да се осъществи с наличните ресурси на

ИИИзк. Допълнително финансиране би било от полза за работа в големи чуждестранни библиотеки, но за такава възможност ще потърся стипендиантска програма (всички колеги имаме този опит).

5.     Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни

институции в страната и в чужбина.

Темата е актуална и в близка перспектива интересът към нея ще се усилва. Това ми дава сигурност, че ще има поле за сътрудничество и научни форуми в тази насока.

6.     Възможности за публикуване на постигнатите резултати.

Както и в предишни случаи, части от плановия проект ще бъдат представени на конференциите на Института и на други научни форуми. Отделни подтеми ще бъдат предложени за публикуване в специализирани списания. Цялостното изследване ще бъде във вид на монография (ок. 120 страници).