1 мар 2016

Музикални и символни аспекти в японския традиционен театър Кабуки

Срок 30 Септември 2013 – 30 Юни 2017
(удължен с 9 месеца)

Автор доц. д-р Миглена Ценова-Нушева от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ 

В продължение на индивидуалното ми изследване върху Пекинската опера Дзин Дзю 京剧 (завършено през 2010) и като част от планирана по-обхватна разработка върху представителен далекоизточен музикален театър, заявявам предложението си за индивидуален планов проект:
Музикални и символни аспекти в японския традиционен театър Кабуки
Представителният японски традиционен театър Кабуки не е бил обект на самостоятелно проучване у нас. Частично е разглеждан в по-обхватни публикации на български език върху други изследователски обекти като (в хронологичен ред): Цигова, Бойка. Дзен естетиката и японската художествена традиция. С., Наука и изкуство, 1988, 142 с.; Влаева, Иванка. Музика по пътя на кпприната. С., Унискорп, 2009, 526 с.; Ценова-Нушева, Миглена. Пекинската опера Дзин Дзю京剧. С., Амадеус принт, 2010, 388 с.; Стефанова, Калина. Още театър, още свят. С., Унис корп, 2012, 271 с. и др. Изпълнения и демонстрации на Кабуки от японски актьори и трупи у нас са придружавани с публикации в специализирания и масовия печат, с информационни и рекламни брошури, и други материали.
Сред по-крупните латиноезични и руски изследвания върху Кабуки голям брой са посветени на драматургията, като например: Конрад, Николай, Лидия Гришелёва. Театр и драматургия Японии. Москва, Наука, Глав. ред. восточной литературы, 1965, 161 с.; Brandon, James R., and Samuel L. Leiter. Kabuki Plays On-Stage: Villainy and Vengeance, 1773-1799. Hawaii: University of Hawaii Press, 2002, 410 p.; Brandon, James R., and Samuel L. Leiter. Masterpieces of Kabuki: Eighteen Plays on Stage. Hawaii: University of Hawaii Press, 2004, 355 p.; Brandon, James R. Kabuki: Five Classic Plays. Hawaii: University of Hawaii Press, 1992, 378 p.; Leiter, Samuel L. The Art of Kabuki: Five Famous Plays. Courier Dover Publications, 1999, 300 p. Ценни анализи върху актьорските техники и танцa в Кабуки дава изследването: Scott, Adolphe Clarence. The Kabuki Theatre of Japan. Mineola, New York: Courier Dover Publications, 1955, 316 p. Промените в жанра през Втората световна война са обект на публикацията: Leiter, Samuel L. Kabuki's Forgotten War: 1931-1945. Hawaii: University of Hawaii Press, 2009, 465 p., и др.
Целта на предлагания проект е да изследва музикалната страна и символиката на явлението Кабуки, синтезиращо японска традиционна музика, драматургия, изобразителни изкуства, танц, актьорска игра. Kонкретната цел, която си поставям, е да осмисля мястото на музиката в Кабуки, която (според мен) има съществена роля, не само заради развитите инструментални и вокални (солови и хорови) фрагменти, а и защото актьорите следват хода на действието, като се вслушват и водят по почти непрекъсващото
2
музикално изпълнение. Аргумент намирам и в етимологията на термина Кабуки, където първият йероглиф означава музика. В допълнение на тази цел ще потърся тенденции по отношение на използваните в жанра традиционни инструменти, чиито прототипи са китайски, като например фиделът шамисен (основен инструмент в музикалния инструментариум Кабуки)1, ударният инструмент мукугьо,2 и др.
Включвам символиката3 като втори обект на изследване, тъй като тя е особено характерна за Кабуки. За човек, който не е възпитан и отраснал сред японските ценности и култура, се изисква подготовка (проучване, осмисляне на символите при различните компоненти на спектакъла), за да се постигне непосредственост при въздействието. Или както смята Емил Преториус: „Всички източни творби (…) са създавани като символи и тяхната характерна тематика (…) говори не единствено за самата себе си, но и за нещо извън нея – тя означава нещо друго. Практически на Изток не съществуват такива природни обекти – одушевени или не, или човешки творения, които да не притежават и определена символна стойност (…)”4.
Символика се открива и по отношение на музиката в Кабуки – определени музикални тембри символизират конкретна атмосфера или етап от хода на сценичното действие (например звукът на ударния инструмент рин пресъздава будистка религиозна атмосфера, ударите на камбаната цуригане отмерват часовете през нощта, и мн. др.), символика има дори в разположението на музикантите на сцената, в структурата и цвета на техните костюми и т.н. Произходът на някои от използваните в Кабуки музикални инструменти е митологичен, което също носи конкретна символика (ярък пример тук е барабанът тайко). Символиката ще бъде осмислена не само по отношение на музиката, а и при изобразителните изкуства в жанра (сцена, декори, костюми, маски и др.), сценичните танци, присъствието на „видими” (с пъстроцветни костюми и маски) и „невидими” (облечени в черно) хора на сцената и т.н.
Съобразно многоплановостта и комплексността на изследвания обект, ще бъде приложен интердисциплинарен изследователски подход, обединяващ перспективи на историческото, музикалнотеоретичното, сравнителното, социоантропологичното, етнологичното, и пр. познание.
1 Произлизащ от сан сиен, пренесен в Япония от Китай през 16 в. (1558-1569), китайският инструмент, изработван от кожа на змия, се използва широко в оркестъра за Пекинска опера.
2 Произлизащ от китайския ю гу, ритуален инструмент на Джан Гуо Лао, един от Осемте безсмъртни от Даоизма, китайският музикален инструмент намира приложение като изобразяван символ в костюмите за Пекинска опера.
3 Терминът символен, производен на символика, е предпочетен пред символичен, свързван със символизъм, защото при символичен „терминът се използва, за означи способността на един образ или една реалност да обслужва символа. Например символизмът на луната се различава от символиката, по това, че последната обхваща всички символни връзки и интерпретации, подсказани от луната, като възможна основа за символите.” (Жан Шевалие). – Шевалие, Жан, Въведение, Т. 1, с. 7-41 (с. 17). Във: Шевалие, Жан, Ален Геербранд. Речник на символите. В 2 тома. С., Петриков, 1995, 670 с.; 1996, 636 с.
4 Preetorius, Emil. Malerei als Schreibkuns. In: Kunst des Ostens, Katalog der “Sammlung Preetorius”. München, 1958.
3
Предвиждам разработката да е монография, в обем от приблизително 200 страници. Планирам структурата да обхваща 3 дяла, с онагледяващ илюстративен материал.
В опит да бъде изработен терминологичен апарат, който да бъде от полза за колеги – изследователи, постановчици, педагози и студенти, проектът ще сътрудничи с лингвисти с интерес към японския музикален театър от Центъра за източни езици и култури при СУ, евентуално с японисти от Институт Востоковедения Русской академии наук, и др.
Ще бъдат потърсени и форми на сътрудничество с учени от Института за изследване на изкуствата, и др.
Резултати от проекта ще бъдат своевременно представяни на подходящи научни форуми у нас и предлагани за публикуване в тематични научни издания и периодика. Отчитането на проекта ще бъде придружено с мултимедийна презентация.