1 мар 2016

Рецепция на представления на китайска традиционна опера и японски традиционен театър в България

Срок 15 Септември 2017 – 15 Септември 2020 г.
 

Автор доц. д-р Миглена Ценова-Нушева от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ 

 

  1. Информация за степента на проученост на изследвания обект

Важността на форуми като Дни на японската култура в България и др. се разглежда в монографията: Влаева, Иванка. Музиката в глобалния свят (Отражение в българското образование). София: СОНМ, 2016 [354 с. ISBN 9789548523905].
Рецепцията на представленията на китайска традиционна опера и японски традиционен театър в Република България не е била обект на самостоятелно и обстойно изследване и в този смисъл предлаганото изследване ще бъде първо по рода си върху тази проблематика. Подобен научен проект би допринесъл за пълноценното осмисляне на процеси, свързани с културните влияния между Далечния Изток (в настоящия проект се ограничавам до Япония и Китай) и България. Проектът би извел значението на представления на театър Но, Кабуки, Кагура, Дзиндзю, китайски традиционни оперни жанрове и др. за българската публика и за българските специалисти. Като български изследовател се вълнувам от темата за отзвука и възприемането на представленията на китайска традиционна опера и японски традиционен театър в България. Проектът би дал и относителна завършеност на изследванията ми, осъществени в Института за изследване на изкуствата, върху Пекинската опера Дзиндзю и китайски локални традиционни оперни жанрове [Ценова-Нушева, 2010[1] и др.], върху музиката и символиката в традиционния театър Кабуки и в други японски традиционни театрални жанрове [Ценова-Нушева, 2017[2] и др.], чрез осмисляне на мястото на такива представления в българската култура и образование, чрез проучване на влиянието на тези жанрове върху българската публика и др.

  1. Информация за научната новост: документи, факти, идеи, концепции, допълване или оспорване на интерпретации, методология

а) документи
Основните документи, върху които ще се изгради изследването, ще бъдат публикациите в българския специализиран и масов печат и в електронните медии, посветени на представления у нас на китайска традиционна опера и японски традиционен театър. Изследването ще проучи архиви на културни и образователни институции у нас, съхраняващи документи – печатни или електронни брошури, педагогически или репертоарни планове, рекламни материали и други.

б) факти
Представленията на японски традиционен театър и китайска традиционна опера у нас през последните десетилетия на XX век са по-скоро спорадични, отколкото регулярни, докато от началото на XXI век насам те зачестяват. Нещо повече, през второто десетилетие на XXI век се наблюдава следната тенденция: в рамките на отделна календарна година българската публика може да стане свидетел на 5 или повече далекоизточни представления и на съпътстващите ги лекции, демонстрации, семинари. През XXI век гостуващи у нас китайски и японски трупи предприемат гастроли, като представят своето изкуство не само в столицата, а и в други градове на страната – Пловдив, Велико Търново, Русе, Варна, Казанлък и др. Това допринася за изграждането на непосредствени впечатления у българите с интерес към далекоизточната култура в цялата държава. Провежданите Дни на японската култура в България, Дни на китайската култура в България и др. форуми включват в програмите си представления на японски традиционен театър и китайска традиционна опера. Обикновено такива представления са придружавани от семинари, демонстрации, лекции и др., които правят още по-пълноценно общуването между азиатските изпълнители и българската публика. Аз лично съм присъствала на такива лекции, демонстрации и семинари, насочени към създаването на представи и известни умения, свързани с пеенето, свиренето на музикални инструменти, актьорското майсторство, танците в традиционни оперни и театрални жанрове от Китай, Япония и др.[3]

Тези процеси биха могли да бъдат съотнесени с представленията на японски традиционен театър и китайска традиционна опера в други държави от Европа и света, където такива представления са единични преди средата на XX век, а от 1986 – 1987 насам зачестяват. Виж например: [Scholz-Cionca, Stanca, Samuel L. Leiter, 2001, p. 215 – 227; Li, Ruru, 2010, p. 9][4] и др.

в) идеи
Във фокуса на предлагания проект са представленията на китайска традиционна опера и японски традиционен театър, защото, от една страна, подобно изследване е естествено продължение на предходните ми изследвания върху Пекинската опера Дзиндзю и китайски локални традиционни оперни жанрове, върху музиката и символиката в традиционния театър Кабуки и в други японски традиционни театрални жанрове. От друга страна, броят на тези представления у нас е значителен и това обстоятелство дава основание да се потърси отговор на въпроса достига ли се до рецепция на китайското и японското традиционно изкуство в България, а ако да – то до каква степен. Може би тук е мястото да изясня, че първоначалната ми идея за проект беше „Представления на китайска традиционна опера и японски традиционен театър в България през първите две десетилетия на XXI век: специфики и отзвук“. Идеята за въвеждането на понятието рецепция в заглавието на предлагания проект дойде след обсъждане на високо научно ниво и по предложение на Научния съвет на Института за изследване на изкуствата. Така логически възникна необходимостта от нов поглед върху обмисляната първоначално от мен проблематика. Както е добре известно, понятието рецепция обхваща представите за усвояване и възприемане на културни, обществени, а според някои тълкувания дори политически форми, които са се появили в чужда страна. Предлаганото изследване ще се ограничи до смисъла на възприемането на чужди културни форми в обществото, съдържащ се в понятието рецепция, без по никакъв начин да навлиза в политически или друг аспект, който се съдържа в същото понятие.

г) концепции
По време на работата си върху индивидуалните проекти, свързани с китайската опера Дзиндзю и японския театър Кабуки, бях заинтригувана от нарастващия брой на гастролите в България на театри и трупи от Япония и Китай. Японски трупи представят у нас спектакли от театър Но, Кабуки, Кагура, Кьоген и др. жанрове от японския традиционен театър, а китайски трупи – Дзиндзю и китайски локални опери[5].
Тенденцията за изнасянето на все повече представления на китайска традиционна опера, японски традиционен театър и др. в България вероятно е свързана и с начина, по който българската общественост възприема и реагира на подобни културни събития. По мои наблюдения, представленията, демонстрациите, лекциите и семинарите, свързани с далекоизточен традиционен театър, у нас протичат при пълни зали и аудитории и при голям интерес от страна на българската публиката. Предизвикват отзвук в българския специализиран и масов печат и в електронните ни медии. Спецификите на далекоизточния традиционен театър, обхващащи пеене, изпълнение на традиционни музикални инструменти, пищни костюми, рисунки върху лице, маски, танци, ярко актьорско изпълнение и др., отново по мои наблюдения, предизвикват интерес и у български специалисти, занимаващи се с театър, музика, педагогика и други. Така например български педагози от НМА „Проф. П. Владигеров“, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, СУ „Климент Охридски“, Икономически университет – Варна и др. интегрират теми и елементи от китайски и японски традиционни театрални жанрове в провеждания от тях педагогически процес, както и в някои осъществени от тях учебни постановки и др.

д) допълване или оспорване на интерпретаци
Изследването няма за цел да оспорва интерпретации, а да предостави комплекснопроучване върху рецепцията на представления на китайска традиционна опера и на японски традиционен театър в България.

е) методология
Съобразно спецификата на далекоизточния театър, дълбоко и изначално свързан с музиката и танца, в изследването ще бъде приложен интердисциплинарен научен подход. На този етап от предварителната концепция за проекта, предвиждам да бъдат използвани историко-теоретичен и сравнително-типологичен методи на изследване, които в хода на работата биха могли да бъдат допълвани.

  1. Ясно формулирана перспектива за целите и научното приложение на изследването

Предлаганият индивидуален планов проект ще бъде фокусиран върху рецепцията (възприемането) на представленията на китайска традиционна опера и японски традиционен театър в България. Предстои да бъде систематично проучено дали и по какъв начин българската общественост възприема китайската традиционна опера и японския традиционен театър. Какъв е медийният отзвук у нас на представленията на китайска традиционна опера и японски традиционен театър? До каква степен и по какъв начин се осъществяват взаимодействия между японски, китайски и български специалисти и какви са резултатите от подобни взаимодействия? Какво е мястото в българската култура, от една страна, на български учебни постановки, повлияни от традиционния театър на Китай и Япония, а от друга – на японски и китайски представления у нас, в които български специалисти и студенти вземат участие като изпълнители?
Очаквани резултати:

  1. Проучване на представленията на китайска традиционна опера и японски традиционен театър у нас и представянето им в хронологична последователност.
  2. Осъществяване на съпоставки, а при наличие на общи процеси – извеждане на тенденции, свързани с осъществените у нас представления на китайска традиционна опера и японски традиционен театър.
  3. Осмисляне на начина, по който представленията на японски традиционен театър и китайска традиционна опера биват отразявани в българския специализиран и масов печат и в българските електронни медии.
  4.  Осмисляне на начина, по който представленията на японски традиционен театър и китайска традиционна опера рефлектират или стават част от образователния процес в България.
  5. Осмисляне на участието на български педагози и студенти в представления на китайска традиционна опера и японски традиционен театър в България.
  6. Осмисляне на български учебни представления, вдъхновени от китайската традиционна опера и японския традиционен театър.
  7. Ако предлаганата фактология налага, е възможно да бъдат проучени и някои аспекти от музиката, драматургията и др. на разглежданите представления.

Процесът на проучването върху темата е възможно да доведе и до различни резултати от гореизложените, както и до промени в първоначално заявените резултати.
Завършеното изследване може да послужи на български изследователи, педагози и студенти с интереси към рецепцията в България на китайско и японско традиционно изкуство. В перспектива, ако трудът или части от него бъдат преведени на английски език и публикувани, резултатите от проекта могат да послужат и на международни изследователи, които се интересуват от разпространението на китайската и японската култура по света.

  1. Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление

Предлаганият планов проект е съобразен с приоритетите на Института за изследване на изкуствата – БАН, оповестени в Правилник за дейността на Института за изследване на изкуствата. За повече относно актуалност и научната новост, виж и точка 1 и точка 2.

  1. Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи

Първата година от работата върху проекта ще обхване проучването и систематизирането на печатни и електронни материали и други документи, свързани с представленията в България на Но, Кабуки, Кагура и други жанрове от японския традиционен театър, както и на Дзиндзю и китайски локални опери. Ще бъде проучен и отзвукът на българската аудитория към тези представления. Ще бъдат проучени също архиви, а при възможност и други документи и материали, съхранявани в културни институции у нас, в които би могла да се открие информация, свързана с темата на предлаганото изследване. Ще представя собствено мнение за онези от разглежданите представления, от които имам лични впечатления.
През втората година от проекта, във връзка с пълноценното осмисляне на проблема за рецепцията на представленията на китайска традиционна опера и японски традиционен театър в България, ще бъдат потърсени контакти и инициирани разговори с български педагози и представители на културни институции, допринесли за осъществяването у нас на представления, лекции, семинари, демонстрации, свързани с темата на изследването. Ще бъдат потърсени контакти и инициирани разговори и с български педагози, които прилагат елементи и похвати от китайските традиционни оперни жанрове и от японските традиционни театрални жанрове в своята педагогическа практика.
Третата година ще бъде посветена на окончателно осмисляне на постигнатите резултати от проучването, оформянето им в текст, подготовката на нагледни материали и др. В случаите, в които е възможно, през третата година ще осъществя и съпоставки между отделни постановки по отношение на музикалното изпълнение, драматургичния замисъл, сценичното оформление и др.

  1. Определяне на жанра на изследването и очаквания му обем (минимум 100 стандартни страници, прот. 11/18.12.2015 г.)

Предвиждам разработката да бъде в обем на монография от около 150 страници, обхващаща увод, два дяла, заключение, приложения и онагледяващ илюстративен материал.
Уводът ще представи обща информация относно първите гастроли на театри и трупи за изпълнение на китайска традиционна опера и японски традиционен театър у нас и начина, по който те са били възприети от българската публика. За този встъпителен дял ще бъдат използвани български печатни медии, мнения на специалисти и др.
Първият дял ще бъде фокусиран върху посещенията на китайски театри и трупи у нас. Ще бъдат разгледани взаимодействията с публиката, предприетите семинари, лекции и демонстрации, съпътстващи разглежданите представления. Ще бъде проучено и представено по какъв начин китайските традиционни театрални жанрове, техни елементи и похвати навлизат в българското специализирано обучение.
Вторият дял ще бъде фокусиран върху посещенията на японски театри и трупи у нас. Ще бъдат разгледани взаимодействията с публиката, предприетите семинари, лекции и демонстрации, съпътстващи разглежданите представления. Ще бъде проучено и представено по какъв начин японските традиционни оперни жанрове, техни елементи и похвати навлизат в българското специализирано обучение.
Приложенията ще предложат обобщена хронология на разгледаните културни събития, библиографски опис на издирените публикации в специализирания, масовия печат и в електронните медии, графично представена фактология, свързана с рецепцията на елементи и похвати от разглежданите представления в българския образователен процес и други материали.

  1. Мотивиране на материалното и техническото обезпечаване на изследването

Изследването ще разчита на собствени ресурси от страна на автора.

  1. Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната или в чужбина

Както беше разяснено по-горе, предлаганият проект ще търси възможности за сътрудничество с културни и образователни институции в страната, чиято дейност и архиви са свързани с темата на изследването: Институт „Конфуций“ в София към СУ „Св. Климент Охридски“, Институт „Конфуций“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Културно-информационен център при Посолството на Япония в България, Центъра за източни езици и култури при СУ „Св. Климент Охридски“, Посолство на Китайската народна република в Република България, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, НМА „Проф. Панчо Владигеров“, Икономически университет – Варна и др. Ще бъдат осъществени и сътрудничества с отделни представители на културни, образователни и други институции у нас, свързани с китайската и японската култура.

  1. Възможности за отпечатване / интернет публикация на постигнатите резултати

Резултатите от проекта ще бъдат оповестявани на подходящи научни и научнопопулярни форуми, ще бъдат публикувани в научни и научнопопулярни издания. Някои от резултатите ще бъдат придружавани и от мултимедийни презентации.
Предлаганата анотация представлява първоначална концепция за работата върху предлагания проект. В хода на осъществяването на самото изследване е възможно да се наложат някои отклонения от предлагания първоначален замисъл, породени от спецификите на изследваните представления, от изнамерената фактология и пр.
 

 

 

 

 

 


[1] Ценова-Нушева, Миглена. Пекинската опера Дзин дзю 京剧. София: Амадеус принт, 2010. [388 с. ISBN 9789549897210].
[2] Ценова-Нушева, Миглена. Музикални и символни аспекти в японския традиционен театър Кабуки. Индивидуален планов проект. София: Институт за изследване на изкуствата, 2017. [242 с. Ръкопис с предстоящо депозиране в НАЦИД].
[3] За осъществяването на допълнителни аналогии се надявам да ми послужат и посещаваните лекции, уроци и представления във висши училища, специализирани колежи, както и впечатленията от професионалните театрални представления, придобити по време на посещенията ми в Китай и Виетнам.
[4] Scholz-Cionca, Stanca, Samuel L. Leiter. Japanese Theatre and the International Stage. Boston: Brill, 2001. [464 p. ISBN 9789004120112]; Li, Ruru. The Soul of Beijing Opera: Theatrical Creativity and Continuity in the Changing World. Hong Kong: Hong Kong University Press, 2010. [368 p. ISBN 9789622099951].
[5] Не бива да бъдат подценявани гостуващите у нас педагози и трупи, представящи традиционен театър от Индонезия, Виетнам и други държави от Далечния изток. Така например посещенията на виетнамски трупи у нас са едичнични. Индонезийският преподавател по танци и индонезийски традиционен театър Ньоман Чая организира курс за изучаване на индонезийски традиционни танци в България. Той предприема публични демонстрации, лекции и други инициативи, с които популяризира у нас традиционните танци на своята държава. Ньоман Чая обучава свои възпитанци – българи, така че те да продължат делото му. Тези прояви култивират трайни представи у българите, които в продължение на няколко години изучават традиционни индонезийски танци и придобиват непосредствени впечатления от спецификите на индонезийския традиционен театър.