29 мар 2016

Българо-сръбски връзки през втората половина на ХV – началото на ХVI век: династията на Бранковичите и православното изкуство в България от периода

Срок ат 01 Февруари 2016 до 01 Февруари 2017
Замразен от 27.05.2016 до 27.05.2018 (НС, п. 5/2.05.2016)

Автор гл. ас. д-р Цвета Кунева от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Династията на Бранковичите и значението й за сръбско-българските културни връзки са предмет на огромен обем научни изследвания. Тези въпроси са изследвани предимно от историческа гледна точка, както и що се отнася до ръкописното наследство. Редица аспекти са разгледани в изкуствоведската литература, но други не са били предмет на подробно проучване, а и липсва обобщаващ труд по темата за значението на Бранковичите за развитието на късносредновековното изкуство у нас.
Новостта на предлагания проект се състои в разглеждането на сръбско-българските културни връзки през призмата на православното изкуство от територията на България, през проблематиката на конкретни паметници от ХV –ХVI век у нас.
Първата линия на анализ проследява значението на две свързани с династията на Бранковичите събития в църковната ни история – пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски и появата на култа към св. Георги Нови Софийски (Кратовски), които имат отражение в поствизантийското ни културно наследство. Не на последно място, значителен е приносът на Мара Бранкович за широкото разпространение през ХV в. на култа към последователите на св. Йоан Рилски.
Главната, втора линия на анализ е разглеждането на конкретните връзки на представители на Бранковичите с паметниците по българските земи и с тяхната история. На този етап се открояват две ясни посоки на влияние. Едната е свързана с т.нар. Кратовско ателие, чийто покровител  и меценат е Мара Бранкович и към чиито творби са причислявани стенописите в метоха Орлица, в църквата в Мисловщица, миниатюрите от Слепченското евангелие и др.
Вторият кръг на влияние се разкрива чрез връзките на Сремския митрополит Максим (Георги Бранкович) и Кремиковския манастир. Научните спорове за връзките на Софийския митрополит Калевит с митрополит Максим ще бъдат преразгледани в светлината на историческите данни и на монографичните издания за Бранковичите. Освен множеството споменавания на ктитора на Кремиковския манастир в различни поменици и в сръбски родослови, има и данни, които досега не са отбелязвани в тази връзка в литературата – например пренасянето в Кремиковската църква на мощите на св. Георги Нови Софийски, в чието житие от поп Пейо е почетен и митрополит Максим.
Проектът разглежда паметниците на православната църковна живопис от ХV-ХVІ в. в отделните балкански държави като части от едно цяло. Този подход се налага в последните десетилетия в изследванията за поствизантийския период.
По документи проектът обхваща срок от около една година, но тя ще бъде използвана основно за анализ и обобщаване на натрупания през годините материал по темата. Част от този материал е събрана през 2015 г., по време на работата по проекта „Пътищата на балканските зографи и поствизантийското художествено наследство в България”, финасиран от Фонд „Научни изследвания”.
Темата има потенциал за развитие, тъй като изследването на писмените данни и на художествените процеси в техния исторически контекст ще разкрие и други връзки на династията на Бранковичите с паметниците от XV и началото на XVI в. в България.
Използват се възможностите, предоставени от проекта „Пътищата на балканските зографи и поствизантийското художествено наследство в България”.
8. Перспективи за сътрудничество с други научни, образователни институции.
Сръбски изследователи от Института за защита на паметниците на културата в Сърбия.
9. Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността.
Публикации в периодични издания и научни сборници в България и в чужбина.