22 юни 2019

Форма и стил в танцовите композиции за лютня (по ръкописа на Емануел Вурстисен (CH-Bu Ms. F.IX.70)

Автор доц. д-р Явор Генов от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Многобройните сборници с музика за лютня от целия XVI век, отпечатани или ръкописни, авторски или колективни, в основната си част целят да включат в съдържанието си цялата жанрова картина на своето време и своя инструмент. Самите композиции в тези сборници най-често се подреждат и групират по жанров принцип, с което лесно става видно, че неизменно се открояват три главни направления в инструменталното (в частност лютневото) изкуство: аранжименти (интабулации) на вокални многогласни композиции (духовни или светски); свободни инструментални форми (прелюди, ричеркари, фантазии) и танцови форми. Докато произходът на интабулациите е недвусмислено в певческото изкуство и големите полифонични форми, а свободните, абстрактни композиции, макар и неизбежно черпещи от музикалния език на първите, обособяват една собствено инструментална картина, то танцовите форми сякаш в редица отношения заемат по-скоро междинно място. Техният корен, разбира се, е в светските увеселения, независимо дворцови или „простонародни“, но често в канавата им са залегнали популярни вокални модели. От друга страна, функцията на танца по необходимост се осланя на инструменталното прозвучаване.  Така в един момент самите форми попадат под силната „гравитация“ на вече извоювалото своята самостоятелност инструментално изкуство, като по този начин често се отдалечават от собственото си функционално битие, за да се вплетат в една нова музикална действителност. Не случайно през следващия XVII век именно природата на танците определя до голяма степен мисленето и писането за музикални инструменти – реферирам към циклите сюита и соната – по същество редуване на разнородни и контрастни танцови форми.

            Ако абстрактните композиции и интабулациите върху духовни модели през XVI век имат универсална и надрегионална природа, а първите не са по дефиниция стриктно обвързани с точно зададени структурни параметри, то танцовите форми са рамкирани както от своя произход и функция, така и от своята конструкция, която е изначално зададена. Именно последната, според мен, определя жизнеността и устойчивостта на тези форми през десетилетията. Тя води музикалната мисъл по предварително зададени метроритмически и  интонационни модели, и обуздава импровизационния импулс в конкретни параметри.

            Знанието за танцовите форми е определящо за разбирането ни върху инструменталното изкуство на кой да е исторически период, но това се отнася с особена актуалност за епохата на Възраждането. То се обуславя от произхода, функцията, структурните параметри, разпространение на всяка от тези форми, както и от трансформациите и метаморфозите, които претърпява в различни изпълнителски школи и периоди. Друг особено значим аспект на изследване на тази материя е проблемът кога и как функционалната природа на танца отстъпва на вплитането му в собствено инструменталното изкуство, или по друг начин казано, кога и как танцът за танцуване се превръща в танц за свирене. 

            Повторността на дяловете в танцовите форми дава възможност за изява на импровизационността и способността за колориране на инструменталиста, което е отразено в многочислени нотирани примери – свидетелства за стила и начина на орнаментиране. Този аспект е не на последно място значим за разширяването на представата ни за изкусността, виртуозитета, фантазията и находчивостта на ренесансовите инструменталисти, както и за принципите и механизмите, на които се базира тяхното изкуство.

            Генезисът на танцовите форми през Ренесанса и вплитането им в инструменталното изкуство попадат многократно под изследователското внимание през последните няколко десетилетия. До голяма степен обаче проучванията се обособяват около дадени регионални особености за конкретни времеви откъси. Такива например са двете ранни дисертации: Dance Music in Printed Italian Lute Tablatures from 1507 to 1611 (diss., Harvard U.,1956) от L. H. Moe, както и Sources and Forms of the French Instrumental Dance in the Sixteenth Century (diss., Harvard U.,1957) от D. Heartz.

            По-новото изследване на Margaret Mc Gowan, озаглавено Dance in the Renaissance: European Fashion, French Obsession, 2008 е концентрирано върху практиките във Франция и влиянието, което оказват извън нея.

            Танцът и неговият контекст през XVI век е коментиран от изследователите Виктор Коелйо / Кейт Пол в отделна глава на книгата им Instrumentalists and Renaissance Culture, 1420-1600: Players of Function and Fantasy, 2016.

            Предлаганият планов проект е насочен към проучване на танцовите форми в обширния лютнев ръкопис на Емануел Вурстисен, с което се оформя като трета, последна част на мащабно научно начинание, посветено на репертоара на този извор. По този начин се цели постигане на цялостно обхващане и изследване на съдържанието на забележителния музикален монумент, изписан на границата между късния Ренесанс и назряващото Ново време. Танцовите форми в този ръкопис са категорично най-многочисленият корпус от изписан репертоар. Той е разпределен в пета, шеста, седма и частично осма книги (от общо осем) на антологията, като по предварителни данни съдържа 108 пасамедзи (в книга V), 165 други танци от различен характер (книга VI), и 73 галярди и допълните танци (в книга VII и края на книга VIII). Тези внушителни цифри сами по себе си говорят за значението, което танцовите форми очевидно имат за писача, а вероятно и за инструменталистите от епохата като цяло. С огромното си разнообразие и количество отделни примери Вурстисен предоставя солидна база за сравнителни изследвания върху едно достатъчно широко поле, което значително надхвърля регионални традиции и особености, а сякаш още повече откроява Базел – мястото на съставяне на ръкописа, като културен кръстопът и място за среща на главните духовни „артерии“ от различните точки на Западна Европа през късния XVI век. Постигането на целите на изследването неминуемо се нуждае от аргументирана селекция, върху която да се съсредоточи, и която в най-концентрирана и информативна степен да разкрие проучваните форми, както и от транскрипция на избраните произведения от немска табулатурна в модерна нотация.  Проучването ще се базира на достъпната научна литература по сходни проблеми (цитираните по-горе заглавия са само една минимална част от наличните в научното пространство) и би допринесло за по-пълното ни знание върху един съществен дял от инструменталната музика от периода, базирано върху един конкретен източник. Такъв тип изследване не е осъществявано от музиколозите до момента. С реализирането му се търси постигането на две основни цели: разкриването на танцовите форми като независим жанр от лютневото инструментално изкуство на база на репертоара в ръкопса на Вурстисен, и завършване на цялостно мащабно проучване на самия ръкопис.

 

 

Очаквани етапи

1. Транскрипция на изследваните композиции – 1 година

2. Проучване на литературата по сходни проблеми – 6 месеца

3. Издирване и проучване на произход и пренос на изследваните композиции  – 6 месеца

4. Систематизиране на резултатите от проучването, извеждане на обобщения и изложението им в текст – 1 година

 

Заедно с описаната дейност по етапи ще се реализират текущи публикации по постигнатото до момента и инструментално разработване на самия репертоар, както и търсене на съответни международни научни форми за евентуалното представяне на някои от резултатите на проучването.