21 юни 2016

Методи на аранжиране на вокални композиции за изпълнение на лютня. Изследване на мотети, мадригали и духовни песни в ръкопис CH-Bu Ms. F.IX.70

Срок от 28 Май 2016 до 28 Май 2019

Автор доц. д-р Явор Генов от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Сборниците с музика за лютня от първите около три десетилетия на XVI век съдържат собствено инструментални форми – прелюдии/преамбюли, ричеркари, а малко по-късно и фантазии, които през този период, според изследователите, са тясно обвързани с импровизационната практика и спонтанна творческа инвенция на инструменталистите. Паралелно с типичните за периода танцови форми, сборниците за лютня от това време (а и през по-голямата част от столетието) съдържат още един главен жанр – вокални многогласни композиции, аранжирани за лютня – т.нар. интабулации. Това са както сакрални творби – части от меси, мотети, а по-късно в резултат на разпространяващата се Реформация в северна Европа и духовни песни, така и светските шансони, фротоли, мадригали и виланели.  Докато абстрактните инструментални композиции  през първите десетилетия на века, поради своята импровизационна същност се базират главно на прийоми, произтичащи от спецификата на самия инструмент, то аранжиментите на вокална музика се оказват основен „приносител“ на все по-широко налагащите се в музикалното изкуство контрапунктични (и особено имитационни) похвати. По своето количество тези аранжименти заемат забележителна част от музикалните книги и включват творби на най-значими имена от епохата – Жоскен де Пре, Клод Сермизи, Клеман Жанекен, по-късно Орландо ди Ласо, Клеменс нон Папа и мн. др.
            Свиренето на интабулации от първокласни майстори означава няколко неща. От една страна тяхната музика става достъпна до много широк кръг музикални кръгове професионалисти и любители – благодарение на нарастващото количество печатни сборници. Транскрибирането дава възможност на един инструменталист да възпроизведе многогласната композиция. Чрез интабулацията инструменталистът се превръща в „съавтор“ в зависимост от собственото си майсторство да „колорира“, т.е. да изпълва с орнаменти, да добавя или отнема от оригиналната пиеса. По този начин транскрипцията не винаги е буквално репродуциране на готова музика, а твърде често с висока степен на лична музикална намеса от страна на инструменталиста. Освен запълването на инструменталния репертоар с огромно количество първокласна музика от признати авторитети и развиването на умения да се борави с готова музикална материя, интабулирането е забележително и с това, че то задава архетипни модели на развиващото се полифонично имитационно мислене за инструменталистите. Оттук пътят за прилагане на контрапунктичния език в собствено инструменталната музика е открит.
            Процесът на интабулиране в лютневия репертоар е изключително значим и решаващ за разбирането на инструменталното изкуство през XVI в. изобщо, но също така на звучащата среда, която оформя в голяма степен културния облик на европейския човек през Възраждането. Този процес е важен и ключов, но парадоксално дори днес, когато старото европейско изкуство се радва на мащабен изследователски и изпълнителски интерес, той остава по-слабо проучен от музиколозите. Тук ще посоча някои от важните изследвания по сходни въпроси, които ще бъдат базови за настоящето проучване. През 1988 г. Сюзън Корт защитава дисертационна работа върху интабулациите на Антионо Терци в неговите две  печатни книги от 1593 и 1596 г. В нея тя поставя два големи изследователски акцента по отношение на транскрипциите на вокална музика за лютня: въпросът за орнаментацията при предаването на вокален модел за инструмент, който включва разнопосочни и разнообразни проявления, и въпросът за musica ficta, т.е. алтерациите в диатоничното музикално изграждане. За днешния човек този ключов проблем на музиката на Възраждането би бил трудно или практически неразрешим без лютневите транскрипции, тъй като последните, поради точността на табулатурната нотация задават пределно ясно точните тонове по грифа, съответно автоматично илюстрират как и доколкото се проявява musica ficta.
            Тези два основни аспекта се разглеждат от Хауард Майер Браун в статията му върху лютневите интабулации на мотетите от Жоскен де Пре. През '80-те години на ХХ в. други две статии са насочени пряко към процеса на интабулиране за лютня през шестнадесетото столетие – тази на Чарлз Джейкапс, озаглавена „Melchior Neusidler: Intabulation and Transcription” и на Мари-Луис Гйолнер „Lute Intabulation in the Sixteenth Century”. Дисертационната работа на Гари Дийн Бекман “The Sacred Lute: Intabulated Chorales from Luther’s Age to the beginnings of Pietism” проследява аранжирането на протестантския певчески репертоар  за изпълнение на лютня, и макар че съвсем бегло споменава изследвания от мен ръкопис, тя ще има базово място за представяното проучване.
            Предлаганият планов проект има за цел проучване на интабулациите в обширната антология за лютня на базелския студент Емануел Вурстисен. Проектът е продължение на осъщественото до момента изследване върху свободните форми, изписани в същата книга. Той цели да разкрие механизма на интабулиране на многогласните мотети, мадригали и духовни песни в базелския ръкопис (4 мотета, 47 мадригала и 17 псалми и духовни песни, или общо около 68 композиции) – доколко стриктно и близко до оригинала се прилага полифоничния текст, доколко творческата намеса на инструменталиста променя, или напротив, съхранява оригиналния облик на композициите, доколко лютнистът „колорира“ и „диминуира“ в контрапунктичната тъкан, и не на последно място как е отразен въпросът за musica ficta в изследваните транскрипции, как се изявява спецификата на словесния текст чрез музикалната фактура. Всичките тези въпроси налагат сравнително проучване на лютневите версии с техните вокални модели – доколкото всички, или само част от тях са съхранени и познати днес. Несъмнено е изискването за транскрипция на изследваните композиции, която ще бъде изведена по вече познатия принцип в приложение.
            Изследването не е осъществявано до момента в международното музиковедско пространство и то се очаква да бъде приносно сред не добре разработения въпрос за процеса на интабулиране през Ренесанса – ключов не само по отношение на разбирането на лютневата и инструментална музика, но и на музикалната мисловност на епохата въобще.
 
Очаквани етапи
1. Транскрипция на изследваните композиции – 1 година
2. Детайлно проучване на литературата по сходни проблеми – 6 месеца
3. Издирване и проучване на вокалните модели за транскрипция – 6 месеца
4. Систематизиране на резултатите от проучването, извеждане на обобщения и изложението им в текст – 1 година