28 ное 2018

Продуцирането на турска музика в Радио София (60-те – 80-те години на XX век)

Автор гл. ас. д-р Румяна Маргаритова от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма

Описание:
 Работата ми по предходната планова задача – “Традиционната музика на българските турци и културните политики в България (50-те – 60-те години на XX век)” изяви Радио София като една от институциите, които най-силно проектират тази връзка. Като рефлексия на държавен стимул и подкрепа, още в края на 40-те в Радиото се извършва продуцентска дейност, свързана с издирване и запис на турски певци и инструменталисти и/или интересен репертоар. Особено интензивно това се развива в периода от края на 50-те, когато се създава Главна редакция “Предаване за турското население в България”, до средата на 80-те, когато редакцията е закрита по време на “възродителния процес”. В основата на тази активност са както турски, така и български музиканти, композитори, диригенти и др. Тяхното сътрудничество е допринесло за създаването на богат фонд от музика, означавана като “турска народна”, голяма част от която и днес звучи в турските предавания на Българското национално радио. По-добрите записи са издадени на грамофонни плочи от Балкантон и понастоящем една немалка част от тях циркулира във виртуалното пространство, носейки етикета “румелийска” музика. Това е един от начините, чрез които записаната в България музика става позната в Турция, като там е възприемана като добре съхранена стара турска музика. Логичен е въпросът, дали част от тази, считна за “по-автентична” турска музика не е продукт на сътрудничество между български и турски музиканти, станало възможно с институционалното насърчение на социалистическа България до средата на 80-те години на XX век и прекратено с драстичните рестриктивни политики при “възродителния процес”.
 
Степен на проученост на темата и научна новост:
Аспекти на темата са разглеждани от Венцислав Димов, както и от Румяна Маргаритова в рамките на плановия проект “Традиционната музика на българските турци и културните политики в България (50-те – 60-те години на XX век)”, като част от резултатите на Маргаритова са представени на научен форум в Бурса, Турция, през м. март 2018 г. На този етап обаче липсва цялостно проучване върху темата, която е силно дискусионна, като всяка една, свързана с оценка на държавната намеса в определяне посоките на развитие и възможностите за културна изява на турската етническа общност (в т.ч. посредством традиционна музика). Освен всичко друго, българското участие в продуцирането на турска музика е много слабо коментирано в България и особено извън нея.
Проектът ще се опита да представи базови материали и специфичен етномузикологически прочит на слабоизследван проблем от научен, както и от обществен интерес.
 
 
Цел:

  • Събиране на колкото се може по-пълна информация за продуцирането на турска музика в Радио София в посочения период: осъществени записи; жанрова характеристика на записаната музика; участници в процеса (българи и турци); мотивация  за включване в дейността и т.н.;
  • Интерпретиране на въпросната продуцентска дейност от гледна точка на българските културни политики спрямо турската общност за периода (стимулиране, направляване, рестрикции и т.н.);
  • Анализ на художественото въздействие от българска страна върху жанровите и стилистически особености на записаната турска музика; и др.

 
 
Задачи:

  • събиране на данни и осъществяване на жанров и стилистичен анализ на записите на турска музика в музикалния фонд на БНР, както и във фондовете на регионалните радиостанции;
  • портретиране на основните фигури в продуцирането на турска музика – български и турски музиканти (професионални и самодейци), диригенти, поети, композитори и др.;
  • издирване на архивни документи, свързани с продуцирането на турска музика в Радио София;
  • проучване на оценките на записаната турска музика, направени от специалисти (българи и турци) и от слушателска аудитория – както от изследваното време, така и от съвременна перспектива; и др.
  •  
     
    Методология:
    Предвижда се използването на интердисциплинарна методология: съчетание на музиколожки, етноложки, исторически, социологически, културологичен и антропологически подход.
     
    Перспективи за сътрудничество и въвеждане на резултатите в публичността:
    Работата по проекта предполага сътрудничество с Българско национално радио, както и евентуално съдействие на турски научни, образователни и културни институции. Постигнатите резултати ще бъдат представени на национални и международни семинари, конференции и в академични издания.
     
    Работна програма:
    Работата по проекта ще продължи две години (ноември 2018 – ноември 2020). Първата година ще бъде отделена за работа с музикалния фонд на Българското национално радио, на терен, в библиотеки и в архиви. Втората година ще бъде посветена на обобщаване на резултатите и написване на текста. Резултатът от изследването ще бъде поредица от статии.