30 окт 2016

Tрадиционната музика на българските турци и културните политики в България през 50-те и 60-те години на ХХ в.

01 Октомври 2016 до 01 Октомври 2018 г.
Автор гл. ас. д-р Лумяна Маргаритова от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма

Традиционната музика на малцинствените групи е едно от мощните средства за конструиране, утвърждаване и презентиране на етническа идентичност, за постигане на културна видимост на социално подчинената група в доминирана от мнозинството културна среда, същевременно поле на артистична изява, употребявано за създаване и подсилване или за оспорване на властта/ на идеология, наложена от властта. С други думи, малцинствената музика е един от барометрите на отношенията между доминиращи и подчинени групи. Неслучайно нейни прояви са определяни от изследователите като пресечена точка на политическа идеология, социална идентичност и музикална експресия (Д. Бюкянън).
 
Степен на проученост на темата и научна новост:
Аспекти на темата са разглеждани в изследвания на Иванка Влаева върху звуковите записи с малцинствена музика в Архива на Института за изследване на изкуствата, БАН, на Венцислав Димов, Лозанка Пейчева и Розмари Стателова върху прояви на ромски музиканти,  в публикации на Тимоти Райс, Дона Бюкянън и Керъл Силвърман върху сватбарските оркестри, както и в трудно достъпни материали от турски учени.
На този етап липсва цялостно (и обективно) представяне на темата, която освен непроучена, е също и дискусионна. Излъчват се противостоящи си крайни становища както на популярно, така и на научно ниво, най-вече относно конструктивната или деструктивната намеса на държавата в определяне на посоките на развитие и възможностите за изява на турската етническа общност посредством нейната традиционна музика (образно казано, от “ние толкова ви дадохме” до “вие всичко ни отнехте”). Причината за това е колкото пристрастността (етнически и политически оцветена) на авторите, толкова и “унифицираното” разглеждане на малцинствената политика през социалистическия период на България без отчитане на неговите диахронни и синхронни динамики и противоречия.
Проектът ще опита да представи за пръв път теренни материали и етномузиколотгически интерпретации по проблем, слабо изследван в българската наука. Предложената тема е не само от научен, но и от обществен интерес.
 
Цел:
– Събиране на колкото се може по-пълна информация за функционирането на турската традиционна музика в българската културна среда в посочения период и открояване на процеси, които най-общо могат да се категоризират като: 1) (стимулираща или възпираща) роля на българските държавни културни политики; 2) автономно развитие и/или развитие под трансгранично влияние; 3) развитие под влияние на интонационната среда на мнозинството и/или на други малцинства (т.е. процеси на междукултурен обмен).
– Обективна интерпретация на фактите, която освен чрез стремеж към изчерпателност, ще се постигне и по пътя на представяне на колкото се може повече гледни точки на участниците в процесите – български и турски музиканти, изследователи, аудитория, обществени и политически фигури.
 
Задачи:

  • събиране на информация и анализ на записи на турска музика в архиви (БАН, местни музеи) и фондове (радио, телевизия);
  • изследване на медийното презентиране на музикални изяви на турски музиканти (сводки в периодичния печат и в научни издания);
  • анализ на публикувани научни изследвания върху турска народна музика от посочения период;
  • портретиране на изтъкнати турски музиканти, изпълнители на традиционна музика; събиране на информация за използван музикален инструментариум, стил и репертоар;
  • провеждане на анкети/интервюта с обществени, политически фигури и аудитория;
  • издирване на документи, свързани с културни политики спрямо малцинствата (и конкретно турската общност) и функционирането на традиционната им музика в архивни фондове; и др. 
    Методология:
    Методологията е интердисциплинарна: освен музиколожки и етноложки, ще се прилагат исторически и историографски, социологически, културологичен и антропологически подход.
     
    Перспективи за сътрудничество и въвеждане на резултатите в публичността:
    Работата по проекта предполага евентуално сътрудничество с турски научни, образователни и културни институции. Предвижда се представяне на постигнатите резултати в семинари, конференции и академични издания.
     
    Работна програма:
    Работата по проекта ще продължи две години (октомври 2016 – октомври 2018). През първата година ще се работи на терен, в библиотеки и в архиви. През втората година ще се работи по обобщаване на резултатите и написване на текста. Резултатът от изследването ще бъде монографичен текст.