22 ное 2016

Пропагандата в българското игрално кино (1948-1989). Институции и механизми

01 Април 2016 до 01 Април 2018 г.
Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма
Автор гл. ас. д-р Деян Статулов от сектор Екранни изкуства

В България пропагандата в българското игралното кино по времето на социализма е само частично изследвано. Липсва цялостно научно осмисляне на моделите и средствата, с които родните игрални филми въздействат директно върху мотивацията и ценностната система на зрителя.
Пропагандата е комплексна унифицирана форма на комуникация, която цели влияние върху нагласите на общността, свързани с кауза или позиция. Посланията обикновено се повтарят и разпространяват от широк кръг медии, за да се създаде желаният резултат. В процеса на историческото развитие на държавата възниква нужда от институционализиране на пропагандата като важен инструмент за налагане на социален и идеологически контрол.
Монополът на БКП в управлението на страната след 1944 г. налага и монопол върху културните процеси. Той се установява с уеднаквяване на културния живот на основата на марксистко-ленинската идеология и засилване на държавното начало в него. Всички творци са длъжни да създават произведения според каноните на социалистическия реализъм, който изисква действителността да се представя такава, каквато партията иска, за да могат творбите да възпитават в духа на комунистическия идеал.
Киното в България след 1944 г. заема важно място в културната политика на държавата, особено като средство за пропаганда, разпространение и легитимация на комунистическата идеология сред широките маси. Към Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) се създава отдел „Агитация и пропаганда”, чиято цел е не само да следи за правилния идеологически наратив в изкуството, но и да дава указания, насочва и контролира своевременно и ефективно изпълнението на пропагандните функции на новооткрития културния фронт на Партията.
През следващите десетилетия независимо от промяната в името на министерството, което управлява българското кинематография или трансформирането му в комитет, вниманието към киното винаги е съобразено със степента на влиянието което има, особено при липса на други екранни средства за пропаганда.
Работата ми върху дисертацията и познаването на част от запазените документи от периода ми дават основание да мисля, че ще бъде актуално и полезно да се проучат различните методи на пропаганда в българското игрално кино през документите и действията на държавната и партийна администрация. 
Пропагандата е интердисциплинарна област и се изследва от гледна точка на историята,  изкуствата, журналистиката, теорията на комуникацията, политическите науки, социологията и психологията. В настоящото изследване ще се търси и връзката между пропагандните модели на киното в България и по света.
Бъдещото изследване ще се базира върху архиви на държавната и партийна администрация, на творчески и профсъюзни организации, на лични архиви и мемоари, както и на други изследвания на посочения период, които се съхраняват в Централен държавен архив, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Съюза на българските филмови дейци, Народна библиотека и др.
 Степен на проучване:
 В България все още няма цялостно изследване върху предложената тема. За пропагандата в българската култура и в частност киното има ограничен обем от изследвания.  Все още няма задълбочено и обширно изследване, което да е фокусирано само върху пропагандата и механизмите, чрез които се постига тя в сферата на българското игрално кино.
 Научна новост:
 През документите и действията на държавната и партийна администрация, изследването ще проучи и анализира възможните методи и похвати за пропаганда в българското игрално кино по времето на социализма.
 
Цели и научно приложение:
 
Основната цел на настоящата планова задача е да проучи и изследва архивни документи и с конкретни примери от българското игрално кино да анализира пропагандните модели за въздействие над зрителите в посочения период.  Много аспекти от изследването ще допълнят общия научноизследователски  процес на проучване на културната политика на България в периода на социализма. 
 Актуалност:
 Изследването ще бъде обвързано с проблемнотематичен модул на ИИИзк  Изкуството през периода на социализма
 Вид на изследването:
 Монографично, с очакван обем между 120 и 150 страници.
 Перспективи за публичност:
 Успешното завършване на плановата задача ще даде възможност текстът да бъде издаден като монография, а различни части от него ще бъдат представяни на научни конференции в България и в чужбина, както и публикувани в сборници и специализирани списания. Предложената планова задача може да бъде включено като част от различни национални и международни научни проекти свързани с изследвания на българската култура и изкуство по времето на социализма.