5 май 2015

Символични и догматични изображения на Иисус Христос и христологичен цикъл. Традиции и нововъведения през ХІХ век

Удължен от 01 Февруари, 2015 – 01 Февруари, 2018

Автор проф. д-р Елена Генова от сектор Изобразителни изкуства

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

В българското изкуствознание до този момент липсват цялостни изследвания на проблема, за разлика от други научни традиции – западни и руската. Известни са изследванията на проф. Атанас Божков върху иконографията на Богородица и Христос, включени в капиталния му труд „Българската икона”. Едва в последните две години се появиха обобщаващи изследвания върху иконографията: книгата на Пламен Събев. Страстният цикъл в българската стенна живопис през ХVІІ век. 2011 и на Лиляна Мавродинова. Иконографията на големите църковни празници и страданията на Христос. 2012 г. Разбира се съществуват и редица отделни публикации, засягащи иконографските проблеми на конкретни арте факти. Всички тези изследвания обаче засягат византийското и поствизантийското изкуство от българските земи и Балканите. Отсъства траен интерес към изкуството на 19 век на Балканите.
Тук ще спомена и приноса на основополагащи международни авторитети като Никодим Кондаков, Николай Покровский, Андре Грабар, Габриел Мийе, Луи Ро, Луи Мал, Г. Шилер, Томас Метюс и други.
Предварителен обхват на съдържанието:
1. Иисус Христос Вседържител
2.Иисус Христос Велик архиерей на трон.
3.Ecce Homo
4.Христос Добрият пастир
5.Сретение Христово
6.Обрезание Христово.
7.Кръщение/Богоявлетние
8.Страстен цикъл
9.Преображение
10.Възнесение Христово
Анализите и изводите ще се основават на наблюдения върху проявите на големите възрожденски школи, както и върху творчеството на отделни зографи. Обект на изследването ще бъдат не само стенописи и икони, но и графичните архиви, съдържащи рисунки, ескизи, гравюри, западни албуми, ерминии и пр.
Плановата задача е опит за изследване от нов ъгъл на църковната живопис между традицията и модерната епоха.