1 юни 2020

Корпус на украсените славянски средновековни ръкописи в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Ръкописи до края на ХІV в. 2 част: Богослужебни ръкописи и сборници

Автор проф. д-р Елисавета Мусакова от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

1. Предложеният индивидуален проект представлява втора част на отчетения и приет от Групата тригодишен проект. Втората част, по която вече е работено, ще включи останалите украсени ръкописи от сбирката на Националната библиотека. Те обхващат октоиси, триоди, минеи, служебници и различни по състав сборници, общо около 80 ръкописа. Голяма част, особено минеите и октоисите, в последните години станаха обект на много засилено научно внимание, поради което има натрупана голяма библиография, която трябва да бъде прегледана и подбрана с оглед характера на проекта. По отношение на украсата, важат същите съображения, които бяха изложени в заявката за първата част от проекта, най-общо казано, отнасящи се до слабо проученото тяхно художествено съдържание. Към проекта трябва да се включи и завършването на подготовката за печат и издаването на първия том (в една или две отделни части, в зависимост от това как ще бъде решен технически проблемът с илюстрациите).   
2. Научната новост на предложения планов проект е също изложена в предишната заявка и затова я представям накратко: събирането на едно място на пълните данни за ръкописната украса (миниатюри, орнаменти) на книжовни паметници, заедно с по-общите данни за типа и украсата на запазените техни подвързии от сбирката на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”; данните ще бъдат нови според степента, в която до момента е проучвана украсата на ръкописите и техните подвързии, наред с кодикологичните данни, които, както и в първата част, се описват в пълнота, която липсва в досегашните описи; вероятно ще бъдат предложени нови датировки и интерпретация на украсата с оглед на нейните функционални и семиотични аспекти.     
3. Целта на предложения проект е да бъде завършено документирането и интерпретирането на украсата на паметниците от ХІ до края на ХІV в., запазени в най-голямото българско хранилище. Работата има пряко отношение към опазването на културното наследство. Целта съдържа в себе си и възможностите за научно приложение на проекта – ползването от различен кръг специалисти, преподаватели и студенти, както и по-широкото приложение на Корпуса в културната сфера.
4. Актуалността на темата произтича от описаната тук и в предишното изложение ситуация.
5. Предложеният планов проект има перспектива за развитие с описването на значително по-големия брой ръкописи от НБКМ от следващите столетия върху една вече изградена основа, независимо кой ще бъде изпълнителят.
6. Спецификата на формата корпус, чиято основна структура отговаря на стандартите за съставяне на описи на ръкописи, се изразява в това, че се прилага върху украсени ръкописи и украсата е основният обект на документиране. Както е показано в увода към първата част, тя не е прилагана върху славянските ръкописи в България, но има прецедент в описването на украсените гръцки ръкописи от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. Схемата за описание е моя модификация на базата на съществуващи практики и тя беше многократно променяна в течение на работата. Надявам се, че ще бъде одобрена от научната колегия. Вероятно ще има нови уточнения, най-вече дали оставащите около 80 ръкописа ще бъдат представени с по-формализиран – както беше първоначално замислено – или по-литературен език, защото в представената част те в крайна сметка останаха смесени в името на разкриване на повече подробности и доведоха до твърде голям обем. Останаха включени и разделите с палеографското описание, за които първоначално смятах да отпаднат, но видът на писмото е неразделна част от средствата, с които средновековният книжовник (а и съвременният оформител на книги) постига художествено въздействие.  
При предварителни изчисления томът (с увод, библиография, списък на съкращенията и пр.) ще съдържа над 560 стандартни (по 1800 зн.) страници, с  размер на книжното тяло ок. 325 х 240 мм. Остава големият въпрос и по отношение на първата част дали палеографските албуми да бъдат сложени в отделни томове към текстовете, което ще оскъпи изданието. 
7.  Изследователската работа се извършва със собствени средства. За част от ръкописите притежавам дигитални копия (с неособено добро качество), но проблем е финансирането на заснемането, там където то ще се наложи. Имам надежда, че и за втория том ще получа разрешение от Директора на НБКМ за безплатно снимане срещу определен брой копия от изданието. Самото заснемане би могло да се прави от фотографа на Института или от външен фотограф, за какъвто аз ще имам грижата.  Финансиране на проекта е необходимо евентуално за обработване на фотодокументацията, но най-вече за разходите по отпечатване на томовете.
8. Характерът на работата предполага сътрудничество със специалисти от библиотеки и архиви, с колеги и институции в и извън страната. В по-конкретен план, с оглед на очертаващата/очерталата се (!) се липса на приемственост в това изследователско поле може да се опита въвличането на студенти за техническа работа като част от тяхното обучение, която да се зачита за техен стаж. 
9. Освен отпечатването на книжно тяло, си представям възможности за публично представяне на отделни паметници (евентуално и в оригинал) при осигурено сътрудничество с културни институции – Музея на София, Националната библиотека, Софийската градска художествена галерия, Пловдивската народна библиотека и др.