26 юни 2017

Корпус на украсените славянски средновековни ръкописи в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, І част: Ръкописи до края на ХІV в.

Автор проф. д-р Елисавета Мусакова от сектор Изобразителни изкуства
Срок от 02 Май 2017 до 02 Май 2020 г.
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

1. До този момент проучването на ръкописната украса на книжовни паметници, запазени в България, е правено главно в отделни публикации, твърде многобройни, за да бъдат цитирани тук, но със сигурност обхващащи една все още сравнително малка част от украсените екземпляри. И до днес единственото обобщаващо представяне на украсени ръкописи от Х/ХІ до ХІХ в., представлява книгата на Маньо Стоянов „Украса на славянските ръкописи в България“ (1973), но данните са силно ограничени, част от тях са неточни, а терминологията е остаряла. Монографията на Аксиния Джурова „1000 години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра“ (1981) обхваща украсената българска ръкописна книга до края на ХVІІІ в. в художествено-исторически аспект, поради което в прегледа на епохи и стилове избраните ключови книжовни паметници са разгледани без редица техни особености, които могат да бъдат отразени в друг вид издание, каквото е предлаганият опис. Особеностите на украсата на една късна школа или книжовен център – Котленския, са отразени в монографията на Даринка Караджова, „Котленският книжовен център през ХVІІІ в.“, Пловдив, 1994 г. Силен акцент върху художествената страна на ръкописите е поставен в книгата на Невяна Дончева-Панайотова „Аджарски книжовници-илюстратори от ХVІІ век“, Велико Търново, 1998 (с второ, разширено издание от 2015). На А. Джурова принадлежи и първият, издаден у нас корпус на украсени ръкописи, но той включва гръцките ръкописи от библиотеката на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. За разлика от ситуацията у нас, подобни издания имат дълга европейска традиция, част от която са корпусите на византийски украсени ръкописи.
Освен в отделните публикации, по-кратки или по-пълни описания на украсата се съдържат в публикуваните описи и каталози на славянските ръкописи в България, които несъмнено изграждат основата на предлагания корпус. 
2. Научната новост на предложения планов проект се състои в събирането на едно място на пълните данни за ръкописната украса (миниатюри, орнаменти) на книжовни паметници, заедно с по-общите данни от типа и украсата на запазените техни подвързии от сбирката на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тя е най-голямата ръкописна сбирка в България (над 1500 славянски ръкописи), затова за първи етап, в рамките на три години, предлагам събирането и подготвянето за печат на данните за ръкописите до края на ХІV в. Тези данни ще бъдат в голяма нови, тъй като украсата на приблизително 1/3 от предвидените ръкописи е почти или съвсем непроучвана, а повечето от подвързиите са изобщо непроучвани. Ще бъдат предложени нови датировки и интерпретации на украсата, тъй като в нейното описание се отделя място за както за иконографията, така и за тълкуването на отделни изображения, сцени и орнаменти, включително в контекста на литургичната употреба на книгата. Съществено нова методология няма да бъде прилагана, тъй като чуждият опит сочи разнообразни и разностранни подходи към описване на украсата, но със сигурност традиционните за българската палеография и кодикология рамки ще бъдат разширени.
3. Целта на предложения корпус е аналогична на тази, която се поставя пред корпусите на стенната живопис: документация в писмен и визуален формат на съществуващото средновековно и късносредновековно културно наследство. Въпреки че по-голямата част от ръкописите на НБКМ са реставрирани, има случаи на окислено мастило, проблем, който до момента не е разрешен в световен план. Разрушителният процес, засягащ мастилата и някои от боите е необратим и може само да бъде забавян във времето,поради което документирането е задължителна част от опазването на фондовете. Целта съдържа в себе си и възможностите за научно приложение на проекта – ползването от различен кръг специалисти, преподаватели и студенти на събраната информация; по-широкото приложение на Корпуса може да се осъществи в качеството му на справочник в сферите на т. нар. културен туризъм, на музейните и образователните програми и инициативи и пр.
4. Темата е актуална, тъй като подобна задача е стояла в програмата на Института и е останала незавършена – неин резултат са отделни публикации на бивши сътрудници (Лиляна Мавродинова, Аксиния Джурова, Елена Коцева). Независимо от наличните изследвания (или тъкмо поради тях), проучването на ръкописната украса, особено в последните години, показва колко много възможности за неговото задълбочаване се отварят, например дори само по отношение на връзките между отделни ръкописи, а оттам през книжовните центрове, книжовниците, „потребителите“ към културния контекст на селища, региони, периоди и т.н. Материалът от българското хранилище ще бъде един от източниците на информация за подобни проучвания в други славянски страни. 
5. Предложеният планов проект има перспектива за развитие в посока на значително по-големия брой ръкописи от НБКМ от следващите столетия.
6. Беше посочена избраната форма – корпус, чиято основна структура отговаря на стандартите за съставяне на описи на ръкописи, с акцент върху украсата. Схемата за описание е моя модификация на базата на съществуващи практики (прилагам модел на готово описание). Томът ще включва по предварителни данни ок. 130 ръкописа. От тях до този момент са описани пълно или почти пълно 50 ръкописа, от които почти всички са включени в книгата на М. Стоянов, където описанията имат посочените по-горе несъвършенства. Същото е положението с още около 80 ръкописа, които предстои да бъдат включени в Корпуса, като само за една много малка част от тях описанията са по-подробни (имам предвид т. 5 от описа на славянските ръкописи в НБКМ).
Както се вижда от приложението, езикът на описанията трябва да бъде още по-формализиран с оглед обема на изданието и вероятно палеографските дялове ще трябва да се изключат и да им се потърси друго приложение. При груби  предварителни данни томът (с увод, библиография, списък на съкращенията, илюстрации) ще съдържа над 560 стандартни (по 1800 зн.) страници. Предвижда се размер на книжното тяло ок. 325 х 240 мм. 
7. Изследователската работа ще бъде извършвана със собствени средства. Финансиране е необходимо за фотодокументацията и нейното обработване, и за разходите по отпечатване на първия том (или томове) – за който също ще се търси финансиране. То би могло да се получи само по линия на съществуващи конкурси или включване в международен или регионален проект.