20 сеп 2017

Архитектурното наследство на XX век. Глобални и регионални практики на дигитализация

Срок 01 Юли 2017 – 01 Юли 2021 г.  
Удължен с една година поради участие на автора във финансирания от ФНИ проект Българският ХХ век в изкуствата и културата (НС, п. 7:27.10.2017 г.)

Автор доц. д-р арх. Стела Ташева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност
 

  1. Информация на степента на проученост на изследвания обект.

Темата за автентичността и опазването на българското архитектурно наследство (и особено на паметниците на XX век) днес е особено актуална, в контекста на все по-богатите културни взаимодействия в ЕС и света и бързите темпове на усвояване и застрояване на градски територии. В архитектурната теория, друго динамично развиващо се направление  е еволюцията на дигитални записи, реплики и рефлексии на архитектурните обекти. Предложеният проект комбинира изследването на проблеми от тези две научни области. Известни международни центрове свързани с темите за дигитализация на архитектурното наследство и с цифровата история на архитектурата; както и отделни книги и публикации са показани в списък накрая. В България, частично подобно тематично пресичане съществува например в точковия разрез в сборника “Културно наследство: образование – наука – опазване, интегрирани в туризма” (2009) при статиите посветени на актуалните за периода технологии. Бурната еволюция и формите на изменение и растеж в тези области обаче, следва да бъдат допълнително проучени, според мен.
 

  1. Информация за научната новост: документи, факти, идеи, концепции, допълване или оспорване на интерпретации, методология.

Обект на изследването ще бъдат ключови обекти от архитектурното наследство на България XX век.
Предмет ще бъдат съвременните форми и технологии на дигитализация на архитектурни паметници, както и регионалните практики в областта.
Очакваната научна работа по проекта включва:

  • издирване на нови документи и факти по отношение на записа на ключови архитектурни паметници;
  • проучване и съпоставка на дигиталните подходи и средства за запис, опазване и адаптация на архитектурното наследство в България;
  • проследяване и сравнение на статични и динамични версии на описания и реконструкции; анализ на публикации, декларирани принципи и нормативни вариации в областта;
  • извеждане на основни концепции и характеристики, проследяване на тяхното развитие и принос.

Методологията на изследване ще включва: хронологическо систематизиране на дигиталните подходи, средства и традиции; проучване на регионални особености в областта; извършване на компонентен и сравнителен  анализ на подходите. Очаквана структура на изследването е: увод, тематични дялове и заключение.
Като апробиране на изследването ще се приложат сондажи на историята и технологията на отделни  конкретни случаи.
Научната новост на проекта се подчертава от липсата на профилирано проучване върху дигитализацията на архитектурното наследство в България, както и на нейните особености в регионален и глобален контекст.
 

  1. Ясно формулирана перспектива за целите и научното приложение на изследването.

Цел на изследването е обобщаване на основни направления в технологията и установяване на параметри и възможности за приложение на регионалните практики по отношение на дигитализацията на архитектурното наследство. Ще бъдат отчетени проблеми по отношение на автентичността, ценноста и условията за опазване и съхранение.
Очакваните резултати са в областта на теорията и историята на българската архитектура.
 

  1. Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление.

Проектът се вписва в научно направление „Културно историческо наследство и национална идентичност“, като и в направлението „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“ на Института за изследване на изкуствата.  Проектът е част от тематичното поле на група “Ново българско изкуство”, сектор „Изобразителни изкуства”, като изследване върху българската история на изкуствата и архитектурата на XX век.Работата по проекта може да подпомогне формите за опазване на архитектурни графики и класификацията на архитектурни архиви в ИИИзк.
 

  1. Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи.

Календарно се залага следната предварителна програма:

  • Юли, 2017 – Декември, 2017: Издирване на източници, автори и фактически материал. Класификации и компонентен анализ на съществуващите дигитални средства за запис,опазване и адаптация на културното наследство, както и техните ограничения.
  • Януари, 2018 – Декември,2018: Проучване традиционни и новаторски подходи. Структуриране на изложението според аспектите на изследването. Издирване на литературни източници и фактически материал. Избор и изследване на значими примери в тяхното динамично развитие. Теренни изследвания на отделни обекти.
  • Януари, 2019 – Май, 2019: Обобщаване на материала. Заключение. Изводи, значение и насоки за бъдеща работа.
  • Май, 2019 – Юли, 2019: Процедури по представяне на проекта пред сектора, корекции и доработване, представяне пред НС.

 

  1. Определяне на жанра на изследването и очаквания му обем (минимум 100 стандартни страници, прот. 11/18.12.2015 г.): Монография

 

  1. Мотивиране на материалното и техническото обезпечаване на изследването.

        Очаква се проектът да бъде разработен чрез ползване на данни на Държавен архив, на Народна библиотека, на Библиотеката на УАСГ, на Централен архив на БАН. Допълнително спонсориране може да се очаква при участие в конкурси към МОНМ или МК за „цифровизиране на културното наследство“, или „дигитални средства в историята на архитектурата“ „нормативни изисквания към дигиталните средства за опазване“ и пр.
 

  1. Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната или в чужбина.

Възможно е сътрудничество с Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН, CAD лаборатории в някои университети, както и някои международни научни CAD организации. Съществува възможност за участие в проекти на МРРБ и МИП.
 

  1. Възможности за отпечатване / интернет публикация на постигнатите резултати.

Очакват се частични представяния на резултатите в списания като: Архитектура, Наука или Papers of BAS, както и на сайтовете на ИИИзк. Доклади ще бъдат изнесени пред национални  и международни научни конференции в областта на архитектурната история, архитектурните архиви, визуалната семиотика, графичната комуникация и др.
 
 
Някои центрове за изследване на дигитална архитектура и дигитализация на архитектурно наследство:
The Digital Architecture Research Group: The Liverpool School of Architecture, University of Liverpool, UK;
Digital Art History, The Getty Foundation, The Getty Research Institute;
Digital Building Heritage Group (DBHG), De Montfort University, Leichetser, UK
 
 
Някои книги и публикации:
 
Кръстев, Тодор. ред. (2009) Културно наследство: образование – наука – опазване, интегрирани в туризма (Heritage: Esprit) ЕИ "LiterNet", Варна, ISBN 978-954-304-355-2
 
Bostenaru Dan, Maria, Dill, Alex and Gociman, Cristina Olga (2015) Digital architecture history of the first half of the 20th century in Europe. Documentation. Editura Universitara "Ion Mincu", Bucharest, 335p. ISBN 978-606-638-120-8
Brusaporci, Stefano (2017) Digital Innovations in Architectural Heritage Conservation: Emerging Research and Opportunities, University of L’Aquila, Italy, 152 p.ISBN13: 9781522524342|ISBN10: 1522524347
Carpo, Mario (2013) The Digital Turn in Architecture 1992 – 2012, John Wiley & Sons, 264p. ISBN 111842591X, 9781118425916
Lorenzo-Eiroa, Pablo , Aaron Sprecher (eds) (2013) Architecture in Formation: On the Nature of Information in Digital Architecture,Routledge, 352p. ISBN: 1134502834, 9781134502837
Picon, Antoine (2010) Digital Culture in Architecture: An Introduction for the Design Professions, Birkhauser, 216p. ISBN 3034602596