28 окт 2017

Румънска нова вълна и ново българско кино – културни взаимодействия в посттоталитарен контекст

01 Август 2015 – 01 Август 2019
Удължен с една година поради участието на автора във финансирания от ФНИ проект Българският ХХ век в изкуствата и културата  (НС, п. 7/27.10.2017 г.)
Към проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност

Автор проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева от сектор Екранни изкуства
 

1. Състояние на проучванията на изследвания обект

Проблемът за културния диалог в най-новото кино от Балканите, така както го поставят в момента динамичните процеси в европейското културно пространство почти не е проучен, както в българското, така и в европейското кинознание. В кингата на Дина Йорданова Cinema of Flames. Balkan Film, Culture and the Media (2001), публикувана на английски език във Великобритания въпросът за културния диалог между балканските кинематоргафии въобще не се поставя. Нещо повече, вписвайки се в тогавашната политическа конюнктура, авторката свежда балканското пространство до територията на бивша Югославия и анализира изключително процесите в постюгославското кино.
През 2006 Йорданова се връща към балканската тема като съставител на тематичния сборник The Cinema of the Balkans, отново британско издание, където балканското филмово пространство е очертано с анализи на отделни филми (този път от всички балкански страни), но без изобщо да става върпос за процеси, а още по-малко за културни взаимодействия.
Засега най-съществени приноси по въпроса има в текстовете на гл.ас. д-р Гергана Дончева от Института за блаканистика, но нейната гледна точка е преди всичко на политолог и социолог и трудовете ѝ слабо засягат естетическата проблематика.
Моите досегашни изследвания върху киното от Балканите и преподавателският ми опит по тази дисциплина категорично оформиха у мен възгледа, че от самата поява на киното на Балканите във всички кинематографии текат аналогични процеси и се осъществяват значими културни взаимодействия. Най-интересно от всичко е, че тези взаимодействия са постоянни и трайни и се осъществяват, въпреки всичко дори през 50-годишния период, през който Балканите са разделени между две политически системи.
Затова проф. д-р Надежда Маринчевска и аз се присъединихме към съвместния проект на Института за изследване на изкуствата, БАН и Института по история на изкуството „Г. Опреску“ на Румънската академия на науките „Художествени взаимодействия между българските и румънските земи (XV – XX век)“, на който аз съм ръководител от българска страна от месец април 2015 насам, като се надяваме да компенсираме поне отчасти тази липса, заедно с румънския ни колега Мариан Цуцуй.
Проблемът за тези взаимодействия на Балканите е засегнат частично в книгата ми Европейско кино – глобално и локално (2013) и в плановия ми проект Арт киното – балкански фокуси, който отчитам в момента, но там това е направено от много тесен ъгъл на очертаване на определен тип киноестетика и без конкретизиации за взаимодействието между филмовите култури. Опит поне за откриване на дебат по темата е включената в сборника „Изкуствоведски четения 2014“ моя статия „Най-новото кино от Балканите – фокуси на диалога“, която, заедно с ангажимента ми в българо-румънския проект доказва оформилия се в процеса на собствените ми изследвания траен интерес към проблема.
От друга страна, през последните две десетилетия румънско кино предложи множество  от най-значимите филми в съвременното европейско кино, увенчани с многобройни награди от най-престижните световни филмови фестивали. Появи се термин Румънска нова вълна, кулутрен феномен, на чието изучаване през последното десетилетие се посвещават международни конференции, последвани от множество публикации по темата.
Най-новото българско кино от своя страна остана до голяма степен извън прожекторите на международните форуми и поне на мен не ми е известно сериозно научно съчинение, което да се опитва да съпостави развитието на двете близки, и то не само географски, филмови култури.

2. Научна новост, оригиналност и методология

Моята  цел е с методологията на сравнителния изкуствоведски анализ между най-новото румънско кино (световно признатата „Румънска нова вълна“) и най- новото българско кино да се идентифицират спецификите на двете филмови култури, като преди всичко се подчертаят общите им черти, които според мен не са малко. Особено важно е да се изясни, защо при две близки в същността си киноестетики, румънското кино успя да се наложи като едно от водещите в Европа, докато българското продължава да заема маргинална позиция. Още повече, че от 2010, след първия опит „Подслон“ на Драгомир Шолев, усилено започнаха да се създават българо-румънски филмови копродукции, които обаче печелят международни награди като румънски („Арефим“) или пък българските им режисьори предпочитат д ги представят като само румънски, напр. прожекцията на филма „Виктория“ на Мая Виткова на Фестивала на румънското кино в Ню Йорк през 2014, който е с румънски продуцент, но е финансиран с 1 млн. лева от българския НФЦ.

Предлаганият проект ще бъде първото изследване на тази тема не само у нас, с което се надявам да допринеса за изясняване на някои важни аспекти на културните взаимодействия в обединена Европа.

 
Методология: Интердисциплинарна – сравнителният киноведски анализ ще бъде обогатен с методи на културната антропология и социологията на киното.

3. Цели и перспектива на изследването

Целта на изследването е да да се идентифицират спецификите на българската и румънската филмови култури в новия посттоталитарен контекст, като се акцентира върху общите им черти. Перспективата на изследването е да утвърди естетическия принос на  най-новото българско кино в европейски контекст, като се изтъкнат  сходстовата и различията му с международно честваната Румънска нова вълна.

4. Актуалност (приоритети в научното направление, в дейността на института, в контекста на съответната дисциплина)

Изследването ще бъде обвързано с изследователско направлениа на ИИИзк Глобализация, изкуство, идентичност.

5. Работна програма

Проектът ще се осъществи за три години в срок от 01.08.2015 до 01.08.2018, като резултатите ще се отчитат всяко полугодие в съответствие със схемата, приета в ИИИзк.

6. Вид на изследването

Теоретична монография

7. Материално-техническо обезпечаване

Проектът може да се осъществи с наличните ресурси на Института за изкуствознание.

8. Перспективи за сътрудничество

Проектът е обвързан със съвместния проект на Института за изследване на изкуствата, БАН и Института по история на изкуството „Г. Опреску“ на Румънската академия на науките „Художествени взаимодействия между българските и румънските земи (XV – XX век)“. Проектът може да се обвърже с аналогични разработки в други европейски научни институции и да се направи опит да се включи в някоя от схемите на рамковите програми на СЕ.

9. Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността

Доклад на подготвяната от румънска страна съвместна конференция по проекта „Художествени взаимодействия между българските и румънските земи (XV – XX век)“ и публикация сборник от тази конференция.
Участие с доклади в Изкуствоведските четения и публикуването им в съответните сборници.
Участия в български и чужди научни и културни форуми с балканистична тематика. Завършеният проект може да се отпечата като монография.
Резултатите от работата по проекта могат да обагатят курса лекции „Българско и балканско кино“, който чета в СУ.