24 яну 2018

Комуникативни стратегии на българския игрален филм в първите две десетилетия на XXI-ви век

Автор гл. ас. д-р Александър Стайков от сектор Екранни изкуства
Срок 19 Януари 2018 – 19 Януари 2020 г.
Към проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност

Предложената тема за планова задача ще очертае и разгледа комуникативния потенциал на някои от оставилите по-ярка следа български игрални филми в посочения дванадесетгодишен период. Необходимостта от подобно изследване стъпва на тезата, че няколко години след началото на новия век се наблюдава една устойчива и постъпателна тенденция на повишаване на комуникативността  на българското игрално кино. Десетилетието на 90-те бе белязано от множество сътресения, трансформации и катаклизми до степен на борба за оцеляване, изразени в множество мрачни и некомуникативни ленти, които резонираха разклатеното творческо, а и житейско битие на българските кинорежисьори. Причините за това може би в най-голяма степен се кореняха в липсата на регламент чрез който да се продуцира игралното кино, отсъствието на държавата, рязкото свиване на местата за показ и ред други фактори. Създаването на филм през тези години е уравнение с много неизвестни, костващо много нерви и напрежение. Обективна предпоставка за промяна на това състояние е появата на ЗФИ през 2003 г., който фиксира регламентите и правилата, както и ролята на НФЦ като продуцент от името на българската държава, разбира се това не е единствената причина за настъпилата промяна. Нейната безспорна наличност по категоричен начин се доказва и от факта, че през посочения времеви период се създават и трите най-касови, респективно най-комуникативни филма след 10-ти ноември, както и последната 2017-та, когато се наблюдава концентрация на комуникативни ленти. Освен вече споменатите лидери в бокс офиса ще бъдат разгледани и отделни примери като „Виктория”, който не намира адекватна комуникация с българската публика, но за сметка на това намира такава с тази от Западна Европа, както и немската връзка в сценария  на „Съдилището”, който е целенасочен с оглед бъдещо представяне пред публиката в Германия, което бе осъществено. Ключово за темата на плановия проект е питането до колко е постижимо съчетаването на успешна фестивална съдба на филма с висок зрителски интерес в България? Друг съществен въпрос, който ще бъде подложен на задълбочен анализ е каква е корелацията между избор на жанр и степента на комуникативност на филма? Изборът на комуникативна стратегия от страна на авторите започва още на етап идея, минава през тематичното и полагане, след това минава през сценария, кастинг и визуално-естетическата концепция. Особено важен по отношение на комуникативността на бъдещия филм е изборът на пространствено-времевите измерения на кино-разказа. В този ред на мисли нелинейният наратив се определя като по-некомуникативен за разлика от линейния.
Аргументите за  времевата рамка на изследването са на база първо появата на ЗФИ през 2003 г. и необходимото технологично време за появата на първите заглавия създадени по неговите правила. Друг важен ацент в разглеждания период е 2007 г. и приемането на страната в ЕС последвано от приемането на валидните за цялата общност нормативи в областта на филмовото производство.   2017-та  например е  много симптоматична за българското игрално кино година със заглавия като „Възвишение”, „Дъвка за балончета” , „Посоки” , „Вездесъщият” и „Нокаут” както и предстоящият да излезе „Лили Рибката”. Макар и твърде различни като творчески почерк, тематика, визуални похвати и публики всички те имат явно подчертаната претенция да са зрителски филми, да са комуникативни и да достигат лесно до съзнанието на зрителите.
От друга страна освен комуникативните стратегии на българското игрално кино през цитирания период се променя и неговата публика или по-точно казано публики. Игралният филм е знакова система, която излъчва сигнали и послания, кодирани по специфичен аудио-визуален начин, от другата страна публиката би следвало да разполага с ключовете за декодиране, било те езикови на първо място, културални, психически, образователни  и др. Ако кодировката от страна на филма не се съобрази с декодиращия  потенциал на публиката всичко увисва във въздуха и остава по средата, тоест комуникация не се осъществява. В този ред на мисли промяна се случва и в двете участващи в комуникацията страни. Плановата задача има за цел да обхване и анализира спецификата на предствените изменения, както при киното, така и при публиката в светлината на непрестанната комуникация помежду им.
Научна новост:
Научната новост в плановия проект се изразява основно по линия на темата. Фактът на промяната в комуникативните стратегии на игралното ни кино след появата на ЗФИ е отбелязван и признаван в много статии и научни разработки на водещи киноведи, но по-скоро като допълнителна тема или като илюстрация на други тези с няколко изключения. Подробният анализ на новите комуникативни стратегии на авторите на игрално кино ще даде информация за техните творчески концепции, както и за посоките в които ще се развива киното ни в бъдеще.
Цели и научно приложение:
Разработваната планова научна задача ще обогати познанията в българското кинознание. Ще изведе на преден план интересна страна от кинопреживяването, а именно спецификите и мотивите при създаване на комуникативна  стратегия от страна на авторите на филма. Тексът ще бъде полезен за читатели, чиито интереси са в посока на филмът като комуникативна система.
 Актуалност:
 Актуалността на предложената тема е обвързана с необходимостта за допълнително и детайлно изследване на новото българско игрално кино в културния контекст на комуникацията му с българската публика.
 Материално и техническо обезпечаване. Перспективи за сътрудничество:
 Институтът за изследвнае на изкуствата разполага с необходимата материално-техническа база, за изпълнение на настоящият научен проект. Темата дава възможност за потенциално сътрудничество със специалисти в тази област и от други академии и университети, като Нов български университет, НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, и други.
 Разчет на плановата задача във времето:
 Срок на изпълнение на плановата задача: 2 години (декември 2017 –ноевмри 2019).  
2018 – 2019:  систематизиране на източници, изработване на структура, работа по отделните глави.
Ноември 2019:  представяне на пред сектора.
 Вид на изследването: Монография
 Перспективи за публикации: Публикации по темата на плановия проект в специализирани издания.
Примерна  библиография:

  1. Александрова, Петя (2012): Изгубени в гледането – Бариери пред аудио-визуалните медии. София: Рива.
  2. Аструков, Йосиф (2015): В търсене на бялата лястовица на новото българско игрално кино. В: сп. Проблеми на изкуството 3/2015
  3. Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Европейското кино – глобално и локално. София: Рива, 2013
  4. Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Българско игрално кино от „Калин Орелът“ до „Мисия Лондон“. София: БАН, 2013
  5. Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Арткиното. Балкански фокуси. Планов проект, 2015. София: Архив на Институт за изследване на изкуствата.
  6. Вендерс, Вим. Логиката на образите. София: Колибри
  7. Гоцева, Елица. (2017): Нелинеен наратив в съвременното игрално кино. : ИИИз-БАН. Архив.
  8. Димитрова, Мая. Авторското кино. София: БАН, ИИИзк, , 1995
  9. Димитрова,Мая (2006): Метаморфози в общуването: автор-екран-зрител. София: Институт за изкуствознание.
  10. Дончева, Теодора (2015): Българският телевизионен сериал от 21-ви век в социо-културен контекст. : ИИИз-БАН. Архив.
  11. Дончева, Теодора (2018): Исторически възстановки в документални  телевизионни филми . : ИИИз-БАН. Архив.
  12. Донев, Александър. (2016): Зрителският успех в кината на българските игрални филми от началото на ХХI-ви век.: ИИИз-БАН. Архив.
  13. Знеполски, Ивайло (1985): Филмът в полето на културата. София: Наука и изкуство.
  14. Из историята на филмовата мисъл. Антология. Съст. Знеполски, Ивайло (1986):  Част първа. София: Наука и изкуство.
  15. Игнатовски, Владимир (2001): Електронната Геновева или комуникативната природа на зрелището. София: Колибри.
  16. Игнатовски, Владимир (2008): Времепространство. Хронотопът в нямото кино. София: Фабер.
  17. Игнатовски, Владимир (2008): Картини от светлина. Теорията на нямото кино. 1895-1929. София: Издател: Валентин Траянов
  18. Игнатовски, Владимир (2011): Как попкорнът измести фъстъците. София: Рива.
  19. Маринчевска, Надежда (2015): Анимационните хибриди. София: Титра.
  20. Михайлов, Владимир (1996): Предизвикателство на аудиовизуалните комуникации. София: НБУ.
  21. Нейкова, Радостина. (2014): Съвременно екранно изображение за деца, в Изкуствоведски четения.София: ИИИзк – БАН, с. 132 – 140.
  22. Серто, Мишел дьо (2002): Изобретяване на всекидневието. София: ИК Лик.
  23. Стайков, Александър. (2016): Маркетингов профил на българската филмова индустрия в периода 2005-2015 година.  ИИИз-БАН. Архив.
  24. Стефанов, Иван. (1976): Изкуство и комуникация в киното. София: Наука и изкуство.
  25. Стефанов, Иван. (1984) B: В комуникативното поле на киното. В Кино Болгарии. Сборник. Москва: Исскуство. стр. 138-157.
  26. Стефанов, Иван. (1988): Между сериозното и развлекателното изкуство. София: Партиздат.
  27. Стефанов, Иван. (2006): Идеи на границата на случайността. София: Аскони-Издат.
  28. Стефанов, Иван. (2004): От естетика към социология на изкуството. София: Аскони-Издат.
  29. Халачев, Любомир. (2017) : Изкуството да бъдеш продуцент. София: Колибри.
  30. Шойлева, Ани. (2015): Българското кино и държавната културна политика от края на XX-ти и началото на XXI-ви век.: ИИИз-БАН. Архив.
  31. Янакиев, Александър (2003): Синема.bg. София: ИК Титра.