24 яну 2018

Драматургия на съвременната серийна телевизионна драма

Автор гл. ас. д-р Елица Гоцева-Балекова от сектор Екранни изкуства

Към проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност

Целта на настоящия планов проект е да изследва драматургията на съвременната телевизионна драма. Обект на анализ ще бъдат телевизионните сериали, които са на границата между киното и телевизията. Все повече серийната телевизионна драма по естетиката си прилича на пълнометражен филм, а безбройните кинопродукции за супер герои, бълвани от големите студиа, вече отблъскват дори и американската публика – през 2017 е отбелязан спад на продажбата на билети в САЩ и Канада с 5.8%[1]. Интерес за мен представлява, от една страна, промяната в начина, по който се възприема телевизията като медия, която си присвоява ролята на киното като изкуство и от друга – начинът на конструиране на сюжета в телевизионния сериал.
Същественото присъствие на драматични сериали в пространството на телевизията неминуемо буди въпроси за бъдещето на киноиндустрията такава, каквато я познаваме, както и за промяната в изразните средства на Холивудското кино.
 
През последните години е актуален дебатът дали американските телевизионни сериали, разпространявани по HBO, Amazon, History channel и интернет платформата Netflix, не са по-привлекателни за масовата публика от произведените в Холивуд пълнометражни филми. Факт е, че в момента Холивуд страда от криза на нови идеи и сюжети и все повече творци се обръщат към телевизията, търсейки нови хоризонти за изява. Затова и съпоставяйки начина на построяване на триактовата структура в Холивудското конвенционално кино и спецификата на композицията на телевизионната драма, си поставям за цел да извлека същностните специфики и принципи на изграждането на сюжета, действеното развитие на персонажа/персонажите; типовете характери, техните мотивировки и цели. В основата на изследването ми ще бъде и епичното разгръщане на наративни модели, както и идеята за „визуалния“ епос и опасенията за „края на големите разкази“ на Жан-Франсоа Лиотар, според който „наративът губи своите показатели – големия герой, големите опасности, големите описания и голямата цел.“[2] Ще се опитам да отговоря на въпроса дали всъщност сериалът не замества липсващия епичен слой, създавайки нов такъв за следващите поколения.
 
Към настоящия момент към телевизионни продукции работят едни от най-известните Холивудски режисьори, актьори и сценаристи – режисьори: Дейвид Линч, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Дейвид Финчър, Стивън Содърбърг, Паоло Сорентино, Кристофър Нолан и др.; Холивудски звезди: Никол Кидман, Робърт де Ниро, Антъни Хопкинс, Кевин Спейси, Джъд Лоу, Сюзан Сарандън, Джесика Ланж, Джефри Ръш, Юън МакГрегър, Кирстен Дънст и др.; сценаристи: Аарон Соркин, Джонатан Нолан и др.
Сериали като „В обувките на Сатаната“, „Семейство Сопрано“, „Игра на тронове“, „Къща от карти“, „Викинги“, „Короната“, „Фарго“ и др. се гордеят не само с невиждан досега състав на утвърдени творци и звезди, но и с екзалтирана публика, която очаква с нетърпение поредния епизод.
 

  1. Информация на степента на проученост на изследвания обект.

 
Смятам, че темата е значима, тъй като сме свидетели на ежедневната борба на киното с телевизията, а в световен мащаб степента на проученост на изследвания обект от теоретична гледна точка е минимална. Драматургията на съвременната телевизионна драма в България практически не е изследвана, а в източниците на английски и френски, не попаднах на цялостен анализ по тази тема. Затова и теоретичното осмисляне на драматургията на сериалите представлява интересно научно предизвикателство за мен.
 
 

  1. Информация за научната новост: документи, факти, идеи, концепции, допълване или оспорване на интерпретации, методология.

 
Избраният обект на изследване изисква интердисциплинарна методология, за да могат да се разкрият и изяснят различните му аспекти.
 
 

  1. Ясно формулирана перспектива за целите и научното приложение на изследването.

 
Една от целите ми е приложението на изследването да постави началото на теоретичното осмисляне и дефиниране на това явление в изкуството.
 

  1. Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление.

 
Темата е актуална, тъй като това явление се наблюдава през последните 5 години и не съществува друг научен труд, занимаващ се с теоретичното осмисляне на съвременните сериали като културен и изкуствоведски феномен.
 

  1. Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи.

 
Срок за изпълнение: 01.12.1017 г. – 30.11.2019 г.
Проучване – 6 месеца
Работа по текст – 18 месеца
 

  1. Определяне на жанра на изследването и очаквания му обем (минимум 100 стандартни страници, прот. 11/18.12.2015 г.).

 
Монография
 

  1. Мотивиране на материалното и техническото обезпечаване на изследването.

 

  1. Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната или в чужбина.

 
Ще потърся контакт с американския изследовател Майкъл Грийн, преподавател в Програма за филмови и медия изследвания в Щатския университет в Аризона (Film and Media Studies program at Arizona State University) с предложение за съвместна работа по проекта.
 

  1. Възможности за отпечатване / интернет публикация на постигнатите резултати.

 
Успешното завършване на плановия проект би дало възможност текстът да бъде издаден като монография, а различни части от него ще бъдат представяни на научни конференции в България и в чужбина; публикувани в сборници и специализирани списания.
 

  1. В края на всеки завършен текст авторът изброява публикациите си, отпечатани през годините на реализиране на проекта

 
 
Библиография:
 
 

  1. Аристотел. За поетическото изкуство. София: Софи-Р, 1993
  2. Барт, Ролан. Увод в структурния анализ на разказа // Въображението на знака, София, 1991
  3. Братоева–Даракчиева, Ингеборг. Дисертация „Телевизионният спектакъл и неговата драматургия“, София 1987
  4. Димитрова, Мая. Метаморфози в общуването: автор – екран – зрител. София: БАН, 2006
  5. Драганов, Иван. Особености на телевизионния мениджмънт. София: Валентин Траянов, 2011.
  6. Драганов, Иван. Четвъртата възможност – университетска телевизия. София: НБУ, 2017
  7. Кацев, Васил. Техника на киносценария. София: 1979
  8. Крумов, Красимир. Поетика на киното. София: АГАТА – А, 1999
  9. Лиотар. Жан-Франсоа. Постмодерна ситуация. София, 1996
  10. Манкевич, Ф., Суердлоу, Дж. САЩ: Телевизията и американският начин на живот. София: Партиздат, 1982
  11. Маринчевска, Надежда. Анимационните хибриди. София. Титра. 2015
  12. Милев, Неделчо. Опит за елементрана теория на киното. София: Наука и изкуство, 1984
  13. Михайлов, Владимир. Записки по телевизия. София: Изток – Запад 2006.
  14. Михайлов, Владимир. Медиязнание. София: Изток-Запад, 2009.
  15. Михайлов, Владимир. Открита ли е телевизията. София: Рой комюникейшън, 2003.
  16. Морен, Едгар. Духът на времето. София: Христо Ботев, 1995.
  17. Попова, Невелина. Драматургичното пространство на анимацията. София, 2016
  18. Фийлд, Сид. Киносценарият. Основи на киносценаристиката. София, 2016
  19. Христова, Светла. Сценарийният сюжет, Проблеми на практическото обучение по сценарийна техника, София: Нов български университет, 2010
  20. Bazin, André. What Is Cinema?: Volume I: University of California Press, 1971-2005
  21. Bazin, André. What Is Cinema?: Volume II: University of California Press, 1971-2005
  22. Bordwell, David. Convention, Construction, and Cinematic Vision. // Post-Theory: Reconstructing Film Studies. Madison, Wisconsin, 1996
  23. Brémond, Claude. Logique du Récit. Editions du Seuil, Paris,1970
  24. Horton, Andrew. Writing the character-centered screenplay. University of California Press, 1999
  25. Jacobson, Roman. Questions de poétique. Editions du Seuil, Paris, 1973 
  26. Kim, Jihoon. Between film, video, and the digital: Hybrid Moving Images in the Post-Media Age, Bloomsbury Academic. 2016
  27. Nelson, Robin, TV Drama in Transition. Forms, Values and Cultural Change. Palgrave Macmillan UK, 1997
 

 

 


[1] Николов, Константин. Холивуд: облачно без кюфтета. // Капитал, 05.01.2018 г., стр. 46-47
[2] Лиотар. Жан-Франсоа. Постмодерна ситуация. София, 1996