10 ное 2015

Фотография и екран. Нови екранни трансформации

Автор гл. ас. д-р Йосиф Аструков от сектор Екранни изкуства
Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ

Настоящото изследване има за цел да проследи и анализира новите екранни трансформации – екранът днес отдавна надскочи класическите форми на широкия киноекран и малкия телевизионен екран. Почти всички устройства, заобикалящи ни днес са екрани – при това снимащи и мултиплициращи изображения екрани. Тези нови концепции и видове екрани променят възприятията на зрителите и цялостната култура на фотографията. Самото понятие фотография ще бъде разглеждано не само в своя класически вид, но и като обща визуална среда въобще. Съвременната фотография използва огромно разнообразие от технологии и гранични способи.
Снимането днес се превърна в популярна (поп) култура. И фотографията, и видео формите се “демократизираха” – превърнаха се в ежедневна “игра” в ръцете на масовия потребител. Това постави хората в позицията на създатели, а не на потребители на продукт на масовата култура. Именно това обръщане на посоките, или по-скоро смяна на местата, ще бъде един от центровете на настоящото изследване. В класическия случай до момента потреблението на популярната култура е пасивен акт. Широкия зрител (потребител) до сега беше в ролята на получаващия продукта на изкуството, а не в ролята на негов създател. До каква степен обаче това, което масовият поребител създава, може да се нарече изкуство? И въобще културен продукт? Как това промени общата среда и повлия на свой ред фотографията и киното? Какви са новите екрани, които идват в близкото бъдеще?
Много от изображенията днес не се създават, за да останат – било като спомен, архив, документ или произведение на изкуството. Самата същност на фотографията да запечатва във времето се промени. Тези изображения се създават като еднократен продукт на визуална комуникация, целяща единствено предаване на информация – от човек към човек, или от човек към обществото, през социалните мрежи. Същото важи и за много видеа, циркулиращи в мрежата, като на моменти технологията прелива от фотография към видео и обратно. 
Други акценти ще бъдат промяната на фотографския носител. Изображенията днес, независимо статични или движещи се, са извън материалния носител. В еволюцията на фотографията снимката играе централна роля. Музеите все още съхраняват единствено копирани на хартиен носител изображения, като краен, финализиран и инвариантен продукт. Филмотеките също най-често съхраняват игрални копия. Съвременните технологии, освен че премахват материалния носител, размиват и границите на оригинала. По същество дигиталният файл няма оригинал и копия – те са напълно идентични. Всичко това поставя въпроса и за новите начини на архивиране и съхраняване на произведенията днес.

  1. Степен на проучване 

Вече има много натрупани разработки върху дигитализацията от последното десетилетие, но как се промени екранът са по-малко у нас. Отделни изследвания има и за масовата култура и промяната на екранната култура. В нашата литература тепърва започват да се появяват подобни изследвания, като настоящето ще се опита да систематизира цялостно тези тенденции. 

  1. Научна новост

Екранът днес е напълно променен – и като материален носител, и като символ на фотографията и киното. Характеристиките му са смесени и все още продължават да се променят с всяка следваща технологична стъпка. Тези нови тенденции са обект на настоящото изследване.

  1. Цели и научно приложение

Основната цел на настоящото изследване е да очертае основните посоки на развитие и да систематизира настъпилите промени – и като създаване, и като възприемане на екрана днес. Изследването ще бъде от полза за бъдещите изследователи, а публикациите по нея ще дадат основа за нови изследвания и анализи на произведенията.

  1. Актуалност

Огромната популярност, която придобиха фотографията и различните форми на дигитално кино е безспорна. Именно тя променя характера на екрана и формира техните трансформации, с характерните черти които придобиват от всички останали изкуства.

  1. Разбивка на работата по периоди

Срок на изпълнеине на плановия проект – 2 години (май 2017 – май 2019).
 
        Май 2017 – декември 2017 – проучване на съществуващата литература и публикации по темата.
 
        Януари 2018 – декември 2018 – разработване на структурата на изследването, систематизиране на произведенията, публикации.
 
        Януари 2019 – май 2019 – окончателно завършване на текста, финални редакции и представяне.

  1. Вид на изследването

Изследването монографично, с очакван обем между 100-120 страници.

  1. Материално и техническо обезпечаване. Перспективи за сътрудничество

Институтът за изследвнае на изкуствата разполага с необходимата материално-техническа база, за изпълнение на настоящия научен проект. Темата дава възможност за потенциално сътрудничество със специалисти в тази област и от други академии и университети, като Нов български университет, НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, и други.

  1. Перспективи за публичност 

Части от текста ще бъдат представени на различни научни конференции в страната и чужбина, публикувани в съответните сборници и различни електронни източници. Успешното завършване на изследването ще даде възможност и за публикуването му в пълен размер като монография.