10 ное 2015

Периферните ареали на Сердика – София и трансформациите им

Автор гл. ас. д-р арх. Димитрина Попова от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

1.Степен на проученост на изследвания обект.

 

Обект на изследване са периферините ареали на Сердика и София с основен фокус върху трансформациите на пространствено-обемните структури през два периода: античност и съвременност. За определяне степента на проученост, се запознах с представителни научни издания, в които авторите разглеждат периферните територии на София през различни епохи включително и от античността. В съвременото градоустройство на София и при научните изследвания на столичния град, които се отнасят за предишни епохи се набляга основно на градското ядро. Фокусът на изследвания върху развитието на града е концентриран в неговия център, заради статута на столичен град и като носител на националните символи. Резултатът е, че софийската идентичност на града, изместена в периферните квартали, остава недостатъчно изследвана. Въпреки важността на тези райони като носители на софийската градска памет, много малко внимание е отделено за тях в научната литература. Трансформацията на местата със съвременни квартали, от дива природа до урбанизирани райони остава непроучена в по-подробен мащаб. Публикациите не изчерпват темата нито дават задоволителна оценка на трансформациите на жилищните квартали от гора през обработваема земя и село до квартал на столица.  Следователно перифериите на Сердика-София все още очакват пълно и задълбочено изследване върху морфологията на градската структура. В прегледаната литература не се откриха изчерпателни отговори и анализ относно промените от урбанизацията през вековете в периферните ареали чрез изследване на съставните им елементи като граница, интензивност на застрояване, релеф, връзки с ядрото.

 

2.Научната новост. Иновативността е в синхронното изследване на архитектурни обекти от античността и модерността в даден периферен ареал като метод за съхраняване на пространствената памет на мястото. В проекта разработвам и предлагам авторска методика, чиито основни компоненти се основават на факта, че липсата на историчност в кварталите е основен проблем за липсата на идентичност. Методологията на плановия проект съдържа два компонента: практически и теоретически. В първия компонент плановият проект следва последователността на задачите от тестваната методика като увеличава мащаба и разширява обхвата на видовете градски елементи като например: граница на града, интензивност на застрояване , плътност на застрояване, подходи и пътища, природни репери и др. В анализа ще използвам сравнителен подход като в изучаването на периферните ареали ще се осъществи чрез изучаване на периферии на други столици.

 

  1. Цели и научно приложение. Целта е да се създаде теоретичен апарат-инструментариум, който ще се приложи по примера на поне два периферни софийски квартала, където съвместно съществуват архитектурни обекти от античността и жилищни комплекси от модерността, изборът на които ще е част от проучването. Прецизно изучаване на пространствената йерархия и пространствена структура ще е принос и ще попълни значителни празнини в архитектурознанието, което засяга София. Проектът се фокусира върху динамиката на градската структура, нейните промени в перифериите спрямо градското ядрото.

 

  1. Актуалността на проекта е обоснована от научна тенденция у нас и в Европа в областта на културното наследство за изучаването и опазването на паметта на местата като инструмент за създаване на устойчива градска среда. Маркираните периферни територии в София са предимно жилищни квартали, чието значение и характеристика е обект на преосмисляне.

 
5. Материална и техническа обезпеченост Разработката на проекта ще се реализира чрез изучаване на архиви в Столична община, Столична библиотека, архив на ИИИзк, Национална библиотека „Св.св.Кирил и Методий“, Библиотеките на БАН и на Американския университет „Дими Паница“. Заради актуалността на проблема в София и фундаменталните проблеми ще се търси финансиране чрез конкурси на фонд „Научни изследвания“, програма „Култура“ на Столична община и други.
 

  1. Времева таблица на плановия проект.

 

Етап   Етапи в месеци
05-07 2018 08-12
2018
01-03 2019 04-06
2019
07-09 2019 10-12  2019 01-02  2020 03-04  2020
1 Сердика  
1.1 Събиране данни                
1.2 Структуриране на данните                
1.3 Анализ                
1.4 Популяризиране                
2 София  
2.1 Събиране данни                
2.2 Структуриране на данните                
2.3 Анализ                
2.4 Популяризиране                

 
С предварителният времеви график на плановия проект представям дейности, които са разчетени във времето работни етапи, така че да се отчитат в годишните и шестмесечните отчети на Института за изследване на изкуствата.
 
7. Жанр на изследването. Окончателните резултати ще представя и публикувам в монография. В етап популяризиране предвиждам участие публикации на статии на български и английски език. Пред по-широка публика темата ще се представи чрез публични лекции.
 
8. Сътрудничество с други научни и образователни институции. За събиране на база данни, ще търся сътрудничество с институции от БАН: НАИМ с музей и с институции извън БАН: Държавен архив, Столична община, Музей на София, Национална библитека и др.
 
9. Публичност на постигнатите резултати. За презентациите и публикациите ще използвам вече създадените си акаунти в researchgate.org, academia.edu, Facebook, Linkedin. Постигнатите междинни и окончателни резултати ще представя чрез доклади в международни конференции.
 
10. Темата на плановия проект е избрана съобразно научния план на ИИИзк и се позиционира в проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност.