10 ное 2015

Фестивалите за музикално-сценични изкуства в България през втората половина на ХХ век и началото на ХХI век. Концепции, развитие, съпоставимост

15 Септември, 2017 – 15 Септември, 2019

Автор гл. ас. д-р Емилия Жунич от сектор Музика

Към проблемнотематичен модул ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ

Броят на фестивалите в България нараства всяка година, особено през последните десетилетия, с появата на частни инициативи и с излизането извън опеката на държавата. Това налага осмислянето на фестивалната дейност особено на изданията с дългогодишна история и с утвърдено име.
Вече има публикувани монографии за някои фестивали[1], но количественото нарастване и разнопосочното им развитие през годините предполагат актуализиране на данните и преосмисляне въз основа на промените в концепциите им.
Например за Фестивала на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) в Стара Загора пише проф. Розалия Бикс във „Фестивалът и неговото „златно време”[2] и „Оперният театър на Димитър Димитров“[3], но първата книга е издадена по повод 40-годишнината на ФОБИ и се базира на (непълни) данни до 2007 г., а втората анализира събития, за които Фестивалът е само допълнителен щрих. За Фестивала „Варненско лято“ пише Любомир Кутин в докторската си дисертация, издадена през 2004[4], в която анализира принципите на фестивалната дейност и значението на Варна като фестивален център. За фестивала „Сцена на вековете“ във Велико Търново споменава мимоходом проф. Сребра Михалева в книгата си, посветена на Великотърновския драматично-музикален театър[5]. Рецензии за отделни събития на „Мартенски музикални дни“,Софийски музикални седмици“ и пр. се срещат в периодичния печат, а и гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова[6] от ИИИзк. работи върху проект, фокусиращ „Съвременната музика в програмите на МФ „Софийски музикални седмици“ (в периода 1970 – 1994)”. „Моцартови музикални празници“ в Правец, както и провежданият в Пловдив Вердиев фестивал (създаден от Борислав Иванов) и неговото продължение като Оpera Open са значително по-нови и все още не са отразени в монографии.
Наистина, някои музикално-сценични творби, чиито постановки са сред анализираните в том 4. на „Български музикален театър”[7], са представени и във фестивални издания (което е част от историята на реализациите на съответното заглавие)[8], но с това не се изчерпва афишът на един фестивал или концепцията и развитието му през годините. Т.е. налага се осмисляне на фестивалите за музикално-сценични изкуства в България като концепции и последващо развитие, което не изключва и актуализиране на данните.
Обект на предлаганото изследване ще бъдат фестивали за цялостни музикално-сценични творби – за опера, балет, оперета, мюзикъл. Става въпрос за фестивали с дългогодишна история като ФОБИ в Стара Загора (наследник на Декемврийски музикални дни и Националните прегледи на оперните театри в България); „Сцена на вековете“ във Велико Търново; Моцартови музикални празници в Правец; Вердиевият фестивал в Пловдив и неговото продължение Оpera Open.
Встрани от изследването ще останат фестивали и/или конкурси само за изпълнители[9] и отделни презентации на опера, балет, оперета, мюзикъл, представени на МФ „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни“ и „Софийски музикални седмици“[10].
Целта ми е да съпоставя концепциите на фестивали за музикално-сценични изкуства, развитието им през годините и приноса им за изграждания репертоар и съизмерването между театри и постановки.
Изходната ми теза е, че като конструкция, фестивалите не дублират репертоара на съответния театър. На фестивал се показват отделни постановки, които – според собствената преценка на трупата – са представителни. Първоначално замисълът на фестивални дейности включва съотносимост между отделните театри – не случайно възникването на фестивали (най-общо 60-те години на ХХ век) и нагласите в обществото натоварват конкурсния им характер със смисъла „социалистическо съревнование“. Впоследствие идеята за съпоставка между постиженията на българските музикални театри се променя в посока съпоставимост на българските с чуждестранни трупикато търсения и постижения.
Отличителна черта на този проект е, че се имат предвид и гастролите на чужди театри, които до сега излизаха извън обсега на проучванията на ИГ „Музикален театър”.
Предвиждам проследяване на постановките, показвани на фестивална сцена – как се съотнасят към репертоара на съответния театър, с репертоара на другите български театри, с представленията на гостуващите театри и до каква степен концепциите за фестивали повлияват върху репертоарната политика на театрите за опера, балет, оперета, мюзикъл в България.
Предлаганият планов проект се вписва в полето на търсенията на ИГ „Музикален театър” и кореспондира с проблемнотематичния модул на ИИИзк „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“. Бих искала, след завършване на проекта, той да бъде публикуван в статии и монография като продължение/допълнение към цитираните трудове за фестивали за опера, балет, оперета, мюзикъл в България.
Срок за изпълнение на предлагания проект – две години (2017-2019)

 


[1] Макар информацията съдържаща се в публикуваните монографии и отзиви в периодичния печат да е твърде разнопосочна по характер  и качество
[2] Бикс, Розалия. Фестивалът и неговото „златно време”. Стара Загора, 2009, 112 с.
[3] Бикс, Розалия. Оперният театър на Димитър Димитров. Стара Загора, 2001, 178 с.
[4] Кутин, Любомир. Фестивалът като феномен на художествената култура. Варна, 2004, 255 с.
[5] Михалева, Сребра. Музикален театър Велико Търново. Хроника в снимки и документи 1914-2000. Изд. Вулкан 4, С., 2009, 376 с.
[6] http://artstudies.bg/?p=964
[7] Бикс, Р., А. Янева, Р. Каракостова, М. Ценова-Нушева, Е. Жунич. Български музикален театър. Опера. Балет. Оперета. Мюзикъл. Рецензии. Отзиви. Коментари. 1890-2010 София. ГеаЛибрис, 2015, 880 с.
[8] Например „Ивайло” и/или „Цар Калоян”, представяни на ФОБИ – Ст. Загора, на „Сцена на вековете”- Велико Търново или в София – „Опера на площада”.
[9] Такива като Лауреатски дни „Катя Попова“; Национален конкурс за млади оперни певци „Христо Бръмбаров“; Международен балетен конкурс във Варна; Национален балетен конкурс „Анастас Петров“ в Добрич, Международен конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ и др.)
[10] Тъй като подобни постановки са само акцент или съпътстваща част от тези фестивали, а не като резултат от цялостна ориентация към музикално-сценичните жанрове.