10 ное 2015

Старозагорската опера и развитието й през последния четвърт век (1991-2015). Ръководство, репертоар, състави

04 Май, 2015 – 04 Май, 2017

Автор гл. ас. д-р Емилия Жунич от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ

Предлаганата тема за индивидуален планов проект е продължение на изследванията ми, публикувани в докторската ми дисертация – „Ролята на солиста-певец в българския музикален театър (по материали от професионалния музикален театър в Стара Загора“). Тя обхващаше периода от 1925 до 1991, с акцент върху репертоара и солистичните певчески състави на Старозагорска опера. Предлаганата сега тема е рамкирана от опожаряването на сградата (през 1991) до настоящата юбилейна 90-годишнина на театъра (2015). Опожаряването на сградата е моментът, в който коренно се променя репертоарът, подборът на заглавия, на постановчици и солисти. Причината – Старозагорската опера от институция с утвърдени позиции, със своя добре оборудвана сцена и домакин на ежегодния Фестивал на оперното и балетното изкуство, се превръща в театър без сцена, гост на Дома на транспортните работници и по-късно – на Драматичния театър. Промяната в условията налага „прекрояване” на всички предишни постановки съобразно новите сцени и възможности (по-скоро – липсата на възможности) през този период.

Актуалност на проекта
Предлаганата тема – „Старозагорската опера и развитието й през последния четвърт век (1991-2015). Ръководство, репертоар, състави“ – не е била предмет на самостоятелна разработка от други автори. Досегашните колективни тематично-справочни издания на ИГ „Музикален театър”, както и трудовете на проф. Бикс, включват само фрагменти за дейността на театъра и за отделни негови творци.
Рецензиите и отзивите, публикувани в специализирани издания и в периодичния печат, oбикновено стават обект на изследване във връзка с конкретно зададена тема или избран от автора период. Докато една от задачите на този проект е да събера и обобщя в цялостен вид написаното за Старозагорска опера за периода 1991-2015. Това е необходимо и с оглед на все по-бързите промени в музикално-сценичното ни ежедневие – закриване на театри и съсипване на архиви, което застрашава «историческата ни памет».
Що се касае до артистите – до момента издадени монографии има само за оперни звезди със световна кариера, но не и за „редови“ солисти на Старозагорската опера, които години наред изграждат репертоара и облика на театъра, а не са единици постиженията им с национална (и наднационална) значимост. В този смисъл издирването, прецизирането и оповестяването на фактологични данни за творческия им път е крайно наложително.
Особен интерес представляват и отношенията между числеността на съставите през годините и общата продукция на театъра – неизследвана сфера, данните за която до момента са съвсем откъслечни.
Освен това, в досегашната си работа се натъкнах на факта, че с въвеждането на компютризацията, вместо да се улесни и подобри състоянието на архивите, информацията и достъпът до нея, доста често допълнително се усложняват поради по-явните непълноти, промени и несъответствия в имена, дати, премиери и пр. Нобходимо е това да се прецизира и с оглед на все по-трудния достъп до архивите – поради немарливост или преднамерното им унищожаване по места.

Целта на предлагания планов проект е да проследя, анализирам и обобщя ключови моменти от развитието на Старозагорска опера и солистичните й състави за последните 25 години.

Задачите, които си поставям, са:
• По изпробваната и в дисертацията ми система, да систематизирам в хронологичен ред издиреното за спектакли, постановчици, изпълнители;
• Да допълня липсващи биографични дани за артистите, работили в Стара Загора през предшестващия период и новоназначени по време на разглеждания сега период;
• Да уточня числеността на творческите съставите (солисти, хор, оркестър, балет) и на административните и технически служби през годините.
• Да представя в таблици и графики данни за репертоар и играни представления; артистите и техните роли (като разпределения и вокални и актьорски постижения).
• Събраните и анализирани данни да представя в научен текст с обобщения, съпоставки и изводи, и с акцент върху репертоарни творби, повлияли върху облика на Старозагорската опера в различни сезони от разглеждания период.
Хронологичните рамки на изследването обхващат последните 25 години – от пожара през 1991 до края на сезон 2015, когато първата извънстолична опера в България отбелязва своя 90-годишен юбилей.
Обект на изследването са рецензии, отзиви, документи – в специализирани издания и в периодичния печат (повече от 18 регионални издания само в последното десетилетие на ХХ век); интервюта, спомени, снимки, свързани със Старозагорска опера, с артистите и представленията й.
Предстои да бъдат издирени и обработени статии за около 100 премиери. Трудно е да се изчисли броят на артистите, изпълнители на главни роли, като се има предвид и голямото текучество през разглеждания период.
Очаквани резултати:
След завършване на предлагания планов проект, заедно със съдържащото се в докторската ми дисертация, фокусирана върху предшестващия период, това изследване да изчерпи темата за историята, репертоара и артистите на Старозагорската опера от нейното създаване през 1925 до 2015, когато се честват 90 години на първия извънстоличен оперен театър.
Ще се търсят и възможности за публикуване на труда.