30 май 2018

Панка Пелишек и нейната пианистична школа

Автор гл. ас. д-р Полина Антонова от сектор Музика
Към проблемногематичен модул Дигитализиране и архивиране на културното наследство

Панка Пелишек (1899 – 1990) е една от най-значителните фигури на българската пианистична школа от миналия век,с фундаментален принос за българската клавирна култура. Създала свой собствен стил и метод на преподаване, тя е възпитала редица прочути български пианисти. Ще спомена само някои от тях: Ото Либих, Венцислав Янков, Мара Петкова, Милена Моллова, Люба Обретенова, Иван Дреников. През 2019 се отбелязват 120 години от рождението на пианистката. Темата на предлагания планов проект е посветенa на личността на Панка Пелишек и приноса ѝ за развитието и утвърждаването на българската професионална пианистична школа.
Обект на изследване ще бъдат непознатите до този момент оригиналнитетрадки, записки, бележки и кореспонденция на пианистката, запазени в личните ѝ фондове в къща-музей „Панчо Владигеров” и Фонд 964К в ДА София. На базата на изворовия материал ще се проследят и изследват пътят и влиянията за формирането на личния ѝ пианистичен облик и стил, педагогическите и методи и подходи.
Важна част от изследването ще имат и личните спомени за нея като преподавател на нейните ученици, изтъкнатите български пианисти проф. Милена Моллова и проф. Иван Дреников, които дадоха своето съгласие за бъдеща съвместна работа.
1.Кратък анализ на степента на проучване на изследвания обект
Най-значителният текст за Панка Пелишек е монографията на проф. Розмари Стателова, която има биографичен харакатер (Стателова, Р. Панка Пелишек. Монография. София: Наука и изкуство, 1971, 134 с. Авторката разглежда петдесетгодишната дейност на Пелишек като педагог и изпълнител. Малка част е отделена конкретно на педагогическия й метод. Панка Пелишек информативно присъства и в изследването за клавирното изкуство в България на проф. Правда Горанова (Горанова, П. Клавирното изкуство в България. Монография. София: Вулкан, 1999, 400 с. ). Ще бъдат включени и съществуващи публицистични статии и други материали.
Панка Пелишек също е автор на статии, доклади и студии, някои от които са публикувани. Например: „Из практиката на клавирния педагог” (Пелишек, П. Из практиката на клавирния педагог. – В: Българска музика, 1957,№ 5 – 6, с. 45 – 48, статия по повод смъртта на пианиста Ото Либих (Пелишек, П. Ото Либих. – В: Българска  музика, 1961, № 2, с. 14 – 16) и др.
От гледна точка на педагогическите подходи и методи, както включването на конкретен репертоар, е важно да се отбележат и съвместните нотни издания на Панка Пелишек и Възкресия Вълчанова, която е нейна ученичка: Сонатини за пиано, 1962; Класически сонатини за пиано, 1964; Леки пиеси за пиано, 1966; Сонатини за пиано, 1965.
2. Научна новост
Основен акцент в работата ми, ще бъде опитът да се опишат и изведат  индивидуалните педагогически подходи на проф. Пелишек, като модел на една от успешните преподавателски практики в българската клавирна школа. В съществуващата литература за проф. Пелишек, този проблем не е прочуван в дълбочина. Изложението му е информативно.
Изходна точка за предмета на изследване ще бъде изворовия материал в архивите на пианистката и разговорите с проф. М. Моллова и проф. Ив. Дреников.
3. Ясна перспектива за целите и научното приложение и актуалност
Целта на предлагания планов проект е да се разкрие една непозната и непроучена документална част от фондовете на проф. Пелишек, на базата на която да бъдат изследвани подробно и в детайли нейните педагогически методи, художествени принципи, изпълнителски и педагогически схващания. Крайният продукт от работата по предлагания планов проект е ориентиран към педагогическата клавирна практика в средното и висшето професионално музикално образование.
4. Работна програма
Проектът ще бъде разработен в рамките на две години. Първата година включва проучване на оригинални архивни документи от фондовете на пианистката в къща-музей „П. Владигеров” и ДА София.  Втората година ще включва изследователска работа с допълнителни документални източници, литература, звукозаписи, както и съвместната работа с пианистите Милена Моллова и Иван Дреников.
5. Жанр на изследването – монографично изследване, структурирано в три основни раздела и приложение:1) професионалният път на Панка Пелишек, анализ на материалите, посветени на нейната дейност – обучение по пиано, изяви, педагогическиподходи и резултати, ученици и  пр.; 2) въвеждане и анализ на новите документални материали от гледна точка на педагогическата ѝ методика; 3) обобщение и опит за описание и извеждане на индивидуалните ѝ педагогически подходи, в които ще бъдат включени и проблематизирани, и направените специално разговори с проф. Моллова и проф. Иван Дреников – те ще бъдат цялостно публикувани в приложението към текста.
6. Перспективи за сътрудничество с други научни, образователни и др. институции в страната или извън нея.
По време на работата върхупредлагания планов проект ще бъдат проучени оригинални документи от двата лични фонда на пианистката в къща – музей „П. Владигеров” и ДА София. Към тях ще се прибави и архивът на пианистката Люба Енчева (ДА София). В етапното реализиране на проекта планирам да установя контакт с Клавирна катедра на НМА „Проф. Панчо Владигеров”, както и с архива наUniversität für Musik und darstellende Kunst Wien (Университет за музика и сценични изкуства във Виена, https://www.mdw.ac.at/ ), където Пелишек следвала в периода 1920 – 1923. Обект на интерес ще са и архивите на големите клавирни конкурси„Чайковски” (http://tchaikovskycompetition.com/ru/ ),  „Лонг – Тибо” (http://www.long-thibaud-crespin.org/en/contest.html), „ ЙоханСебастиан Бах” (http://www.bachwettbewerbleipzig.de/en/bach-wettbewerb) и др.
7. Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността
Важна част от изследователската ми работа ще бъде изнасянето на междинните резултати от проучванията ми чрез доклади в научни конференции; частично публикуване на непознатите до момента  оригинални записки, доклади, бележки и кореспонденция – документи,свързани с педагогическия метод на Панка Пелишек –в академичното списание „Българско музикознание”, заедно с обширна студия и коментари.
Като краен резултат предвиждам цялостно монографично изследване.