10 ное 2015

Музиката на арената на българския цирк: историографски и теоретични аспекти

01 Април, 2017 – 01 Април, 2019

Автор гл. ас. д-р Михаил Луканов от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ

Циркът заема съществено място в популярната музикална култура у нас в периода от началото на 20 в. докъм края на 70-те години. Няколко обстоятелства са възлови в това отношение: 1) Поне до средата на века масмедийните технологии не са широко разпространени в българския дом и циркът е едно от средствата за по-непосредствени контакти с нови (за времето) музикални жанрове и стилистики; 2) На цирковата сцена се утвърждават специфични форми на популярната култура, напр. изкуството на т. нар. хумористи-куплетисти, музикалната клоунада, както и определени „зрелищни” прояви на иструментална виртуозност; 3) След 1944 г. поради социалнополитически фактори цирковете са единствената възможна сцена за българския джаз в страната и чужбина; 4) Възникнало у нас още през 20-те години на 20 в., вариететното шоу се реализира впоследствие основно на цирковата сцена; 5) Определени аспекти на цирковото музициране се оказват своебразно „продължение” на музикалното озвучаване при прожекциите на неми филми.
Целта на предлаганото изследване е да открои общата картина на многообразието от музикални прояви на цирковата сцена в България като история, ключови фигури и състави, както и да потърси системни обобщения за въздействията на цирка върху българската музикална култура.
По-конкретните задачи на проучването са: 1) да систематизира информацията за по-известни артисти и музикални състави на българската циркова сцена от началото на миналия век докъм 70-те години с акцент върху 40-те, 50-те и 60-те години, които бележат особено активен и продуктивен период, включително в сферата на музикалните прояви; 2) да издири и проучи музикални записи, свързани с цирковата музикална практика; 3) да предложи анализи, проблематизации и обобщения за спецификите на функциониране на музиката в контекста на цирковото представление и начините, чрез които циркът стимулира определени насоки в полето на българската култура.
Очакването за научен принос се основава на факта, че трудът навлиза в почти неизследвана предметна област, доколкото музикалните прояви на българската циркова сцена не са били предмет на цялостно и самостоятелно музикологично изследване. Проучванията би трябвало да потърсят първоначална опора в някои данни за цирковото изкуство у нас, представени в текста на Мильо Басан в Научния архив на БАН. Те би трябвало да послужат като отправна точка за събиране, верифициране и систематизиране на информация за български циркове, артисти и състави.
Въпреки че така зададеното научно поле не е било обект на специализирани разработки, текстът залага на анализи и концептуален апарат, кристализирали в контекста на определени български и чуждестранни изследвания. В процеса на работа се очаква прилагането на подходи с отношение към историографията, културологията, социологията, литературната критика и музикалния анализ.
Тъй като редица съвременни тенденции в изучаването на музикалните явления търсят тяхното осмисляне чрез функционирането им в културното пространство, считам, че целта и задачите на предложения проект отговарят на приоритетите на ИГ „Музикална култура и информация”, респ. сектор „Музика” на ИИИзк.
Очакваният резултат е монографично изследване с историко-теоретичен профил. Проектът не изисква допълнително финансиране. Срок за изпълнение: две години (01 април 2017 – 01 април 2019).