10 ное 2015

Популярната песен в България между двете световни войни: приемственост и традиция

01 Април, 2015 – 01 Април, 2017

Автор гл. ас. д-р Михаил Луканов от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ

Първата половина на XX в. е период на интензивно развитие на музикалната култура у нас, включително в сферата на музикалнoпопулярните жанрове. Новите медийни форми като грамофона и радиото оказват специфично въздействие върху градско-селската инструментална традиция, която започва да се адаптира към бързо изменящите се условия на производство и разпространение на музика. От друга страна грамофонната индустрия променя и доминиращия интонационен пейзаж в посока на усвояването на стилистики, стимулирали възникването на българския шлагер в края на 20-те години. Същият общ процес води и до появата на т. нар. салонни оркестри, а скоро след това, към края на 30-те години, прави своите първи крачки и българският джаз.
Изследването има за цел да анализира комплексната връзка на динамиките в основата на тези съществени промени и да представи цялостна историческа картина на популярната музика у нас, особено що се отнася до формирането на градската шлагерна песенност и инструменталната музика от края на 20-те докъм средата на 40-те години на миналия век.
В по-конкретен план вниманието ще бъде насочено към стилистични влияния, оказали съществено въздействие върху формирането на нови жанрови насоки. Предмет на изследователски интерес представлява и разглеждането на определени средища на популярномузикалната култура (ресторанти, барове, клубове, театри, циркове), особено когато те са по-тясно свързани с обособяването на модни музикални практики. Сред най-съществените задачи е проследяването на зараждащата се жанрова диференциация в полето на популярната музикална култура, осмислена през призмата на социокултурните процеси, стимулирали появата на сравнително обособени стилистични ориентации.
Разглеждан от различни ракурси и различни изследователи, посоченият период все пак не е бил изучаван с поглед към тези процеси конкретно в контекста на българската популярна музика. Очакването за научен принос се основава на обстоятелството, че трудът си поставя за цел да потърси цялостни систематизации в тази предметна област, отнасящи се до културното наследство от недалечното ни минало.
Безспорно изследването залага на теоретичен фундамент, положен от публикациите на музиколози, фолклористи и етномузиколози, изучавали различни страни на българската музика и култура от онова време, сред които Генчо Гайтанджиев, Розмари Стателова, Клер Леви, Румяна Каракостова, Елисавета Вълчинова-Чендова, Николай Кауфман, Димитрина Кауфман, Венцислав Димов, Лозанка Пейчева, Наталия Рашкова и др. Работата върху темата предполага широкото прилагане на интердисциплинарен подход с отношение към методи в полето на музикалната историография, културната теория на музиката и музикалния анализ.
Считам, че научноизследователската проблематика на предлагания проект отговаря на актуални тенденции в изследванията на популярната музика и приоритетите на сектор „Музика”. Очакваният резултат е монографично изследване с историко-теоретичен профил.