22 юни 2019

„Софийски музикални седмици“: трансформации на фестивалния модел (1995 – 2019)

Автор гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ДИГИТАЛИЗИРАНЕ И АРХИВИРАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

„Софийски музикални седмици” е ежегоден международен многожанров фестивал с важно значение не само за столичната, а и за националната музикална култура. Създаден през 1970 като сравнително „тясно музикална проява в сферата на традиционните жанрове”, в чийто център е изпълнителското изкуство, форумът постепенно разширява своя тематичен обхват, обогатява палитрата си с нови имена и заглавия. В различните периоди от неговото развитие по редица причини постепенно се променя и концепцията за неговото програмиране. Наблюдаваните трансформации са предимно в посока натрупване – чрез добавяне на нови тематични линии, чрез извеждане на нови идейни и смислови акценти, чрез разнообразяване на съпътстващите събития.
Във фокуса на бъдещото изследване се поставя вторият 25-годишен етап от историята на „Софийски музикални седмици”. В този период фестивалът вече се организира от едноименната фондация в обществена полза (регистрирана през 1993). Годините бележат края на ръководството на композитора Петър Ступел (до 1996). В най-трудното време във финансово отношение – от 1997 до 2007, „Софийски музикални седмици” са модерирани от проф. Димитър Тъпков, а след него, до настоящия момент – от проф. Пламен Джуров с активното участие на програмния координатор доц. д-р Момчил Георгиев.
Този втори етап от 50-годишното успешно съществуване на „Софийски музикални седмици” не е научно изследван. Подстъп към проучването на богатата им история, към разкриването на фестивалния модел, както и на открояването на някои от типичните му черти в първите години след неговото основаване представлява текстът ми „Съвременната музика в програмите на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ (в периода 1970 – 1994)”, както и отделни мои научни публикации в тази връзка. Предлаганата тема за следващ планов проект: „Софийски музикални седмици“: трансформации на фестивалния модел (1995 – 2019)” от една страна ще продължи хронологично изследването на широкия спектър от фестивални събития, а от друга – ще проследи промените в модела на столичния форум, вече очертан в посоченото изследване. Сред тях са постепенното редуциране (и минимализиране) на оперните и балетните спектакли, преобладаващата камерност на проявите, особеното внимание към талантливите млади изпълнители и много други. В последните години „Софийски музикални седмици” все по-активно се афишират като „фестивал на репертоара, а не на „звездите”. Ежегодно на техния подиум участват най-представителните български изпълнители, оркестри и разнообразни ансамблови формации, поставят се във фокус различни композитори, жанрове и музикални инструменти. Все по-осезаемо е присъствието на български интерпретатори, получили успешната си реализация в чужбина. Особено се обогатяват и периферийните прояви – майсторски класове, конкурси за млади инструменталисти, представяне на значими монографични издания, компактдискове и много други.
Малката (и дори липсваща за последните години от разглеждания период) историческа дистанция поставя сериозни предизвикателства пред осмислянето на историческите факти, на техния обществено-политически и социален контекст, както и на рефлексията на отделните събития, но предоставя възможност за конкретен, непосредствен поглед към известна част от проявите.
В посочения период и особено в новото хилядолетие броят на фестивалите в българското културно пространство експлозивно се разраства. Нараства и интересът към тяхното проучване, експертно оценяване и съпоставяне с релевантни чуждестранни форуми. В методологично отношение изследването ще продължава да търси опори в разработки, свързани със съвременни фестивални практики, концертни публики, българско композиторско творчество – монографични и експертни (на Розмари Стателова, Елисавета Вълчинова-Чендова, Любомир Кутин, Милена Шушулова-Павлова и други).
Ще бъде продължена и работата по събирането и систематизирането на фрагменти от фестивалния архив с цел вплътняване историята на авторитетния столичен форум и оформяне на достоверна хронология на събитията. Критическата и публицистична рефлексия (от списанията „Музикални хоризонти”, „Български музикални хроники”, вестниците „Култура”, „Отечествен фронт”, „Музика Viva” и други) ще представлява друг важен информационен фундамент за проучването. След 1992 в Централния държавен архив няма отложена административна документация и други материали на хартиен носител (програмни брошури, анонси, афиши) от дейността на организиращата „Софийски музикални седмици” институция. По тази причина е наложително издирването на източници от библиотеки, архиви (предимно частни колекции), както и в различни виртуални пространства.
Предлаганият планов проект „Софийски музикални седмици“: трансформации на фестивалния модел (1995 – 2019)” се вписва в полето на търсения на изследователска група „Музикална култура и информация“ и се отнася към проблемнотематичния модул на Института за изследване на изкуствата „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“.
Срокът на проучването е двугодишен, а очакваният резултат е монография или сборник от студии с приложения. В процеса на работата ще продължи ползотворното сътрудничество с организаторите на Международния фестивал „Софийски музикални седмици” и с Къщата-музей „Панчо Владигеров” в гр. София, където се съхранява част от архивните материали.