10 ное 2015

Съвременната музика в програмите на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ (в периода 1970 – 1994)

Автор гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова от сектор Музика
Срок от 25 Май 2017 до 25 Май 2019 г.

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ДИГИТАЛИЗИРАНЕ И АРХИВИРАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Създаден през 1970 година и бързо утвърдил се като едно от най-значителните за страната международни музикални събития, „Софийски музикални седмици” е многолик фестивал, отличаващ се с жанрово и тематично многообразие[1]. Една от характерните му тематични линии е представянето на знакови съвременни произведения, чиито изпълнения се коментират и помнят дълго след концертите. Именно като част от XXIV Международен фестивал „Софийски музикални седмици” през 1993 година, като „фестивал във фестивала”, се провежда и първото издание на Международния фестивал за съвременна музика Musica NovaSofia. Ето защо може да се обобщи, че през първите 25 години от своето развитие „Софийски музикални седмици” е не само фестивал, а явление с особена важност за развитието на българската музикална култура, за влагането на плътност и динамика в концертните практики у нас. Това определя и посочената в заглавието на предлагания планов проект темпорална рамка.
Въпреки значението за столичния концертен афиш и развитието на българската музикалнокултурна практика, досега „Софийски музикални седмици” не са били обект на научно изследване. Не съществуват проучвания, проследяващи отделните тематични линии. Критическите рефлексии са по-скоро посветени на даден жанр или проблеми, но не са търсени в диахронен порядък. Проявите са отразявани главно в специализирани издания и периодичния печат[2]. Пълен архив на документацията, свързана с фестивалните събития, също не е запазен. Някои архивни фрагменти – единични програми, юбилейни каталози и фотоматериали, могат да бъдат намерени в няколко софийски институции, което би направило възможно, макар и трудно, хронологичното му проследяване и открояване на конкретни тематични линии и акценти.
Предлаганият индивидуален планов проект ще се фокусира върху една от основните тематични линии на фестивала – съвременната музика, в периода 1970 – 1994 година. Присъствието на музиката на ХХ век във фестивалната програма има специална роля за формиране и развитие на неговата публика. Тя, от една страна, допринася за изграждането на специфична рецепция, а от друга, регулярното й включване в концертните програми заедно с произведения от музикалното минало, определя фестивалния модел като многопластов. Едновременно с това, присъствието на съвременна музика в програмите на „Софийски музикални седмици” среща публиката с актуални изпълнители, с ярки имена, задаващи нови критерии в концертния живот. Така разгръщането на тази тематична линия спомага за превръщането на „Софийски музикални седмици” в своеобразен еталон за фестивалните практики у нас, провокира развитието на музикалния вкус.
Проучването на пласта на съвременната музика в програмите на „Софийски музикални седмици” изисква първоначално издирване и систематизиране на архивни материали, понастоящем разпръснати на различни места. Чрез реконструкция на фестивалните програми и през рефлексията на критическите публикации ще се очертаят акцентите в тематичен, изпълнителски и творчески план, свързани с представянето на съвременни музикални творби, през отделните етапи от съществуването на фестивала. Върху този информационен фундамент ще стъпи разискването на вече очертаните два проблема – (1) извеждане на многопластовия модел на фестивала „Софийски музикални седмици“ и (2) разкриване на специфичната роля на пласта на съвременната музика за обогатяването на културната рецепция на фестивалната публика в България през втората половина на 20. век.
Методологичната опора на изследването ще са разработки, свързани със съвременни музикални фестивални практики – както монографични (исторически изследвания, посветени на различни фестивали, теоретични и философско-културологични анализи на явлението „фестивал”), така и с експертен характер (анализи, доклади, стратегии, експертни оценки и други документи, свързани с наблюдението и оценката на фестивалите). Сред тях ще откроя проучванията на фестивалните практики на проф. д. изк. Розмари Стателова и д-р Любомир Кутин, публикациите в областта на съвременното композиторско творчество на проф. д. изк. Елисавета Вълчинова-Чендова, изследването на проф. д-р Милена Шушулова за концертните публики. Ще бъде използван основно историографския метод, както и някои подходи от областта на музикалната културология и социология.
Обстойното проучване на „Софийски музикални седмици” и поставянето му в по-широкия контекст на подобни форуми – „Варненско лято”, „Мартенски музикални дни” и други, е логично продължение на предишни мои изследвания, свързани с български фестивални прояви, в чийто фокус е съвременната музика.
Така предлаганият планов проект се вписва в полето на търсения на изследователска група „Музикална култура и информация“ и се отнася към проблемнотематичния модул на Института за изследване на изкуствата „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“.
Срокът на предлагания проект е двугодишен. Очакваният резултат е монография или сборник от студии с приложения. В процеса на работата ще се търси сътрудничество с организаторите на Международния фестивал „Софийски музикални седмици”, с Къщата-музей „Панчо Владигеров” в гр. София, където се съхранява част от архива, с Държавна агенция „Архиви” и столични библиотеки. Доколкото завършването на двугодишния проект съвпада с 50-годишния юбилей на фестивала, вероятно е експониране на постигнатите резултати във връзка с неговото отбелязване. Това може да се реализира под формата на семинар, научна лекция, участие в конференция или при евентуална подготовка на юбилейни материали.

 

 

 


[1] Идеята и инициативата за създаване на „Софийски музикални седмици“ са на Богомил Стършенов, а през 1982 година фестивалът става пълноправен член на Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет – EFA. На сцените му гастролират прочути оркестри, диригенти и солисти от различни националности, звучат премиерни творби, в това число и специално създадени, провеждат се симфонични, камерни, хорови, фолклорни и дори естрадни концерти, представят се редица оперни и балетни постановки. За известен период част от „Софийски музикални седмици” е „Международният конкурс за млади оперни певци – София”. Сред проявите на фестивала са авторски концерти, тематични програми, честване на юбилеи на български и чуждестранни композитори, тържествено отбелязване на годишнини от значими обществено-политически, исторически и културни събития.
[2]  Например списанията „Българска музика”, „Музикални хоризонти” и други, вестниците „Народна култура”/„Култура”, „Отечествен фронт”, „Музика Viva” и други.