10 ное 2015

Живите гласове: представяне на архивираното звуково наследство на Райна Кацарова (плочи от 30-те и 40-те години на ХХ век)

03 Януари, 2017 – 31 Декември, 2018

Автор доц. д-р Венцислав Димов от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ

1. Степен на проученост
Най-ранните звукозаписи на фолклорна музика в България са осъществени от Райна Кацарова през юли 1938 г. (със записващ грамофон „Престо Ню Йорк”, собственост на американката Естер Джонсън). От 1939 г. Отделът за народна музика при Народния етнографски музей в София вече разполага със собствен звукозаписен апарат и Райна Кацарова започва активна и системна звукозаписна дейност. До началото на 50-те години на ХХ в. тя и научните сътрудници (Иван Качулев, Елена Стоин) от Института за музика при БАН продължават механичното записване на музикален фолклор върху грамофонни плочи. На Райна Кацарова дължим най-старите архивни звукови записи на традицонна музика от България, които се съхраняват в Националния център за опазване на културното наследство към Институт за изследване на изкуствата – БАН.
Предходната проектна работа на колектив, ръководен от Венцислав Димов, в който участват Галина Денкова и Александър Нушев, на тема „Райна Кацарова и началото на звукозаписната дейност в българската етномузикология“, за пръв път представи най-ранните записи като цялост. Екипът по проекта ги издири, описа и постави началото на тяхното дигитализиране и интерпретиране. Текстът, с който завърши проектът, отговори на въпросите: какви са географските, етнографските и човешките пространства на ранните записи като опит да се фиксира етническото пространство на българите и функционирането на традиционната музика като комуникативно събитие? Как ученият теренист преживява бремето и благото на ранната звукозаписна работа? Част от работата по колективния научен проект бе обработка на наличните дигитализирани записи; да се опишат и систематизират като архивни единици звукозаписите и теренните дневници.
2. Научна новост
Преди появата на финалния резултат от предходния проект – текстът „Райна Кацарова и началото на звукозаписната дейност в българската етномузикология“ (80 стр.), имаше единични публикации на автора („Ранни записи на традиционни инструменти в България”, Българско музикознание, 2006/3; глава в монографията „Добруджа: памет и песен”, 2012 и др.). Началото на изследването и публикуването на най-ранните записи е поставено с предходния проект. Предстои дейностите по презапис и мастериране на звуковите материали да бъдат финализирани и огласени. Това ще бъде извършено в рамките на новия проект, който ще представи публично най-ранните записи, правени от Райна Кацарова през периода 1938 – 1950 г.
3. Цели на изследването и научно приложение
Проектът върху най-ранните и уникални ресурси на Музикалния архив, част от Националния център за опазване на културното наследство към ИИИзк.БАН, си поставя две основни цели: 1. Да завърши обработването и пълното описание на ранните звукови записи върху грамофонни плочи; 2. Да ги въведе в научно обръщение, като представи избрана част от тях, заедно с аналитичен текст, в мултимедиен формат (монография с аудиоприложение). Като работи в сътрудничество със специалистите от ННЦОКН към ИИИзк-БАН, екипът ще продължи първите стъпки, направени по проекта и изданието „Музикалнофолклорните диалекти на Елена Стоин в звук“, за да продължи представянето на уникалните ресурси на архивите на Института за изследване на изкуствата – БАН. Публикуването на издание, в което съхранените гласове ще проговорят почти осем десетилетия след регистрирането им, ще съживи звуковата памет и ще улесни бъдещите изследователи. Проектът има научна и научно-приложна стойност.
4. Актуалност
Проучването на звуковата памет и архивите са част от актуалните тенденции в съвременната етномузикология, а изследването на собствената научна традиция е сред приоритетите на ИГ „Етномузикология”. Публикуването на резултатите от проекта през 2018 г. ще съвпадне с честването на 70-та годишнина от създаването на Института.
5. Работна програма
Работата по проекта ще продължи две години – от началото на 2017 до края на 2018 г. Първите шест месеца са за завършване на обработката на звукозаписаните единици в архива, следвашите шест са за мастериране на записите, подбор на представителна част от тях. Следващите дванадесет месеца са за обобщаване на резултатите и написване на текста; подготовка на музикалното приложение, неговото съгласуване и въвеждане в текста и работа по отпечатване на текста и звуковото приложение като финална публикация.
6.Вид/жанр на изследването
Изданието ще бъде в мултимедиен формат, текст със звуково приложение (CD) и визуални изображения (снимки, факсимилета).
7.Материално-техническа обезпеченост, екип и перспективи за сътрудничество
За реализиране на изследователските задачи ще бъдат използвани ресурси на ИИИ – БАН (архивни материали, техническо оборудване, експертна технологическа помощ). Участници в проекта са: доц. д-р Венцислав Димов (ръководител, подбор на материали от архива, автор на текста) и Алекс Нушев (презапис и обработки на звука). Материалите по проекта ще бъдат депозирани в НЦОКН към ИИИ-БАН. Проектът съдържа перспективи за сътрудничество с други институции.
8.Въвеждане на постигнатите резултати в публичността
Публикуването като специално издание на списание „Българско музикознание”, снабдено с обширни резюмета на английски език и звуково приложение, ще представи традициите в теренната и събираческа дейност на пионерите на българската етномузикология. За пръв път най-ранните записи ще бъдат описани, анализирани и споделени с научната общност от България и по света.