2 мар 2019

Ехо от първите стъпки: представяне на архивираното звуково наследство на първите фолклористи от Института за музика (плочи с теренни записи на Райна Кацарова, Елена Стоин и Иван Качулев от края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век)

05 Януари, 2019 – 05 Януари, 2021

Автор доц. д-р Венцислав Димов от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ

Степен на проученост на изследвания обект
Проектът продължава работата по изследване и публикуване на ранни теренни записи от звуковите архиви наНационалнияцентързаопазваненакултурнотонаследство към Институт за изследване на изкуствата – БАН. Авторът е осъществил първо проучване на най-ранните звукозаписи на фолклорна музика в България с предходен колективен проект „Райна Кацарова и началото на звукозаписната дейност в българската музикология“(2015-2017); предстои публикуването на завършения научен проект, ръководен от него: „Живите гласове: представяне на архивираното звуково наследство на Райна Кацарова (плочи от 30-те и 40-те години на ХХ век)”(2017-2018). Междувременно са публикувани резултатите от колективен проект, ръководен от Горица Найденова– „Музикалнофолклорните диалекти на Елена Стоин в звук“(2015). Настоящият проект показва последователност в работата на Изследователска група „Етномузикология“ и приемственост в работатапо обработването, анализирането и публикуването на материали с висока историческа и научна стойност от архива на Института. Предлаганият научен проект ще продължи работата по изследването на ранните звукозаписи, осъществени със записващ грамофон, като новото в него са включването на записите, правени на терен от първите сътрудници на Райна Кацарова – Елена Стоин и Иван Качулев.
Цели и перспективи на изследването
Проектът цели: 1). Да завърши изследването на ранните звукозаписи върху грамофонни плочи(досега са изследвани първите десет години от историята на научните звукозаписи, осъществени през периода 1938 – 1947 г. от Райна Кацарова в Отдел „Народна музика“ към НЕМ), като се съсредоточи върху звукозаписите, правени на терен от Кацарова, Качулев и Стоин през периода 1947 – 1950, като по този начин продължава представянето на съхранените в метални кутии плочи, 2). Да предложиизследване в мултимедиен формат (монография с аудио-приложение), което за пръв път да открои първите стъпки в музикалната фолклористика на Елена Стоин и Иван Качулев, като публикува неизвестни досега записи, заедно с аналитичен текст.Като работи в сътрудничество със специалистите от ННЦОКН към ИИИзк-БАН, авторът ще продължи линията надосегашните сродни проекти и изданието „Музикалнофолклорните диалекти на Елена Стоин в звук“, за да допълнипредставянето на уникалните ресурси на архивите на Института за изследване на изкуствата – БАН. То ще съживи звуковата памет, ще улесни бъдещите изследователи, ще допринесе за разпознаваемостта на Института, неговите традиции и учени по света. Проектът има научна и научно-приложна стойност.
Научна новост и актуалност
За пръв път ще бъде предложено системно изследване и интерпретиране на звукозаписната дейност, осъществявана в навечерието и през първите години от създаването на Института за музика. Ще се откроят приносите на основателите на музикално-фолклорната секция: първият щатен сътрудник, назначен през 1949 г., Иван Качулев; Райна Кацарова и Елена Стоин, на работа в Института от 1950 г.Ще бъдат публикувани звукови и текстови документи: звукозаписи, теренни дневници, научни публикации и други архивни материали, които ще допълнят интерпретациите наархивираното културно наследство и приносите на пионерите на българската етномузикология в записването и изследването на музиката като човешка и културна проява, израз на „музициращия човек“ и „пеещия български народ“; в конкретно селище или на поколения певици и свирачи и майстори; в синкретизма на ритуала.
Проучването на звуковата памет и архивите са част от актуалните тенденции в съвременната етномузикология, а изследването на собствената научна традиция е сред приоритетите на ИГ „Етномузикология”.Изданието е в унисон с приоритетите на научното направление, свързано с дигитализиране и архивиране на културното наследство, с интерпретиране на българското научно и културно наследство в европейски и световен контекст.
Работна програма
Работата по проекта ще продължитри години – отначалото на2019 до края на2021 г. Първата година еза завършване на обработката на звукозаписаните единици в архива и свързаната с тях текстова информация,мастериране на записите и подбор на представителна част от тях. През втората годинасе предвижда обобщаване на резултатите и писане на текстове, които ще бъдат публикувани в академични издания и представени на научни конференции. Третата година ще финализира работата върху аналитичния текст и музикалното приложение, ще се подготви и издаде мултимедийнамонография.
Жанр на изследването
Изданието ще бъде в мултимедиен формат,монографичен текст със звуково приложение (CD) и визуални изображения(снимки, факсимилета).
Материално-техническа обезпеченост и перспективи за сътрудничество
За реализиране на изследователските задачи ще бъдат използвани архивни материали, техническо оборудване, експертна технологическа помощ, която притежава Института за изследване на изкуствата.Авторът ще работи в сътрудничествосъс специалистите от Националния център за опазване на културно наследство и ще разчита наекспертната и техническата помощ на д-р Мария Кумичини Алекс Нушев.
Въвеждане на постигнатите резултати в публичността
Проектът предвижда публикуванекато специално издание на Института или на списание „Българско музикознание”, снабдено с обширни резюмета на английски език и звуково приложение. За пръв пътнай-ранните звукозаписи, правени в годините на основаването на Института за музика, ще бъдат описани, анализирани и споделенис научната общност от България и света.
Ситуиране в научния план на института
Изследването може да се включи към следните проблемно-тематични модули от научния план на Института: Българското културно наследство в европейски и световен контекст; Глобализация, изкуство, идентичност; Изкуството през периода на социализма.