Теория и история на архитектурата

Като единствената специализирана научноизследователска институция в България, в която са съсредоточени най-добрите учени от пет различни области на изкуствата (изобразителни изкуства, музика, театър, екранни изкуства и архитектура). Институтът се стреми към разработване на интердисциплинарни изследвания с научен и приложен характер свързани с комплексното изучаване на художествена култура в нейната историческа цялост и мястото и в Европа. ИИИзк има централна роля в развитието на изследванията за изкуство и култура в страната, включително и чрез докторантските програми. За включване на докторантите в академичния живот, освен в традиционите Изкуствоведски четения, те са редовни участници в организираните от ИИИзк младежки научни конференции, в които се водят работилници и семинари от учени със стаж в областта, а младите учени представят своята работа в конферентните сесии.
Специалността Теория и история на архитектурата е пряко свързана с развитието на другите изкуства защото архитектурата създава средата за тяхното проявление. В този смисъл в ИИИзк има отлична среда за интердисциплинарни дискусии  и провокиране на нов поглед към изучаваните архитектурни теории.
В периода 2010 – 2017 г.  в ИИИзк са се обучавали 24 докторанти, 11 от които са защитили успешно и им е присъдена образователната и научна степен доктор.
Постоянната комисия по технически науки към НАОА дава програмна акредитация на докторантска програма Теория и история на архитектурата, професионално направление 5.7. на Института за изследване на изкуствата на основание обща оценка 9, 19 (девет и деветнадесет). Срокът на валидност на акредитацията е шест години в съответствие с чл. 79 (4) от ЗВО, до 15.12.2023 г.