Указания за публикуване

Списание „Българско музикознание“ публикува материали от оригинални научни изследвания, които отговарят на профила на списанието.

Редколегията разглежда само ръкописи, които не са публикувани или предложени за публикуване в други издания. Ако текстът е даден за печат паралелно в друго издание и е публикуван преди да бъде отпечатан в „Българско музикознание“, авторът е длъжен да уведоми редакционната колегия.

Статиите, постъпили за публикуване в „Българско музикознание“, се рецензират анонимно от външни за редколегията рецензенти.

Всеки текст трябва да бъде депозиран в редакцията в два варианта: първият трябва съдържа пълните данни на автора, следвайки указанията по-долу (вж. ФОРМАТ НА КРАЙНИЯ ВАРИАНТ). Вторият трябва да бъде анонимен (вж. ФОРМАТ НА АНОНИМНИЯ ВАРИАНТ).

ФОРМАТ НА КРАЙНИЯ ВАРИАНТ

Статиите и материалите постъпват в набрани на шрифт Times New Roman, 12 pt, разредка 1,5. Научните статии са с обем до 20 стандартни страници (1800 знака/страница с интервалите), в които се включва и библиографията (оформена според стандарта на списанието –тук да се отваря файлът с библиографските стандарти) .
Ръкописите трябва да бъдат съставени в следната последователност: заглавна страница (без съкращения заглавие на статията и имената на авторите без техните академични степени и длъжности); резюме в размер на не повече от 20 реда на български език; 3-6 ключови думи (на български и английски език); пълен текст с бележки, форматирани под линия на същата страница; приложения (според случая); литература; пълните адреси на всички автори (академични позиции, принадлежност към научна организация, пощенски адреси, имейл адреси и телефонни номера; резюме до 30 реда за превод на английски).
Нотни примери, илюстрации, таблици и др. и заглавията към тях трябва да бъдат предоставени отделно от текста, но позицията им в текста трябва да бъде посочена (пример 1, таблица 2 и т.н.).

ФОРМАТ НА АНОНИМНИЯ ВАРИАНТ

Анонимният вариант трябва да бъде предаден без информация за автора и неговата месторабота във файла. Препоръчително е наименованието на файла също да не съдържа името на автора, да бъде прегледан за случаи на самоцитиране на вече публикувани трудове (в текста и в библиографията), за споменаване на финансиращи изследването институции, за благодарности към колеги и институции и за други детайли, които биха могли да нарушат анонимността му.

БИБЛИОГРАФСКИ СТАНДАРТИ НА СПИСАНИЕТО

В текста ползваната литература се цитира в квадратни скоби:

[Кърклисийски, 2011, с. 45]

[Кърклисийски, 2011, с. 72 – 74]

[Badura-Skoda, 2005, р. 32 – 35]

В края на статията се прилага списък с литература по азбучен ред на фамилиите на авторите, като в началото се поставят публикациите на кирилица. При цитиране на няколко публикации от един автор и една година в библиографския списък след годината се добавят букви (например 2016а, 2016б)

Цитираните заглавия на кирилица се прилагат транслитерирани на латиница непосредствено след основното заглавие и в квадратни скоби. Транслитерацията се прави според приетия от НС Закон за транслитерацията. Възможно е да се ползват сайтовете за автоматична транслитерация

https://2cyr.com/ (от български и руски език),

http://www.lexilogos.com/keyboard/serbian_conversion.htm (от сръбски език) и

http://gr.translit.cc/ (от гръцки език)

със задължителна проверка за коректното транслитериране. Желателно е при транслитерацията личните имена да се прилагат според установеното им в публикации изписване на латиница, например:

Христов, Добри – Hristov, Dobri

Христов, Димитър – Christoff, Dimiter

Ненов, Димитър – Nenov, Dimitar

Джуджев, Стоян – Djoudjeff, Stoyan

За списанията или институциите, които имат официален превод на английски език, в частта с транслитерацитята се дава преводът (например изписва се Bulgarian musicology, а не Balgarsko muzikoznanie; Institute of Art Studies, а не Institut za izsledvane na izkustvata).

При цитиране на превод на публикация от чуждестранен автор в квадратните скоби се прилагат името на автора и заглавието на публикацията според оригиналното им изписване.

ПРИМЕРИ:

Книги:

Крумов, Красимир. Поетика на българското кино. София: Agata, 2013 [Krumov, Krasimir. Poetika na balgarskoto kino. Sofia: Agata, 2013].

Кърклисийски, Томи. Жанрът „Концерт за оркестър“ в музиката на ХХ век. София: Хайни, 2011 [Karklisiyski, Tomi. Zhanrat „Kontsert za orkestar“ v muzikata na ХХ vek. Sofia: Hayni, 2011].

Делез, Жиль и Феликс Гваттари. Что такое философия. Москва: АЛЕТЕИЯ, 1998 [Deleuze Gilles, Felix Guattari. Qu’est-ce que la philosophie?].

Badura-Skoda, Paul. Interpreting Bach at the Keyboard. London: Oxford University Press, 2005.

Съставителство и редакция:

Куюмджиев, Юлиан (съст. и ред.). Кое е истинското българско църковно пеене? Пловдив: Коала прес, 2011 [Kuyumdzhiev, Yulian (sast. i red.). Koe e istinskoto balgarsko tsarkovno peene? Plovdiv: Koala pres, 2011].

Статии в сборници, енциклопедии и речници:

Букурещлиев, Михаил. Джуджев, Стоян. – В: Енциклопедия на българската музикална култура. София: Наука и изкуство, 1967, с. 226 [Bukureshtliev, Mihail. Djoudjeff, Stoyan. – In: Entsiklopediya na balgarskata muzikalna kultura. Sofia: Nauka i izkustvo, 1967, s. 226].

Видински, Васил. Експериментална рецепта за култура. – В: Култура, медии, публичност. Сборник от конференцията, посветена на 50-годишнината на вестник „Култура”. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2010, с. 36 – 43 [Vidinski, Vasil. Eksperimentalna retsepta za kultura. – In: Kultura, medii, publichnost. Sbornik ot konferentsiyata, posvetena na 50-godishninata na vestnik „Kultura”. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski”, 2010, s. 36 – 43].

Стоянов, Веселин. За българския музикален стил. – В: Баларева, Агапия (съст. и ред.). Българските музикални дейци и проблемът за националния музикален стил. София: БАН, 1968, с. 89 – 90 [Stoyanov, Veselin. Za balgarskiya muzikalen stil. – In: Balareva, Agapiya (sast. i red.). Balgarskite muzikalni deytsi i problemat za natsionalniya muzikalen stil. Sofiya: BAN, 1968, s. 89 – 90].

Тодоров, Цветан. Поэтика. – В: Структурализм „за” и „против”. Москва: Прогресс, 1975, с. 6 – 32 [Todorov, Tsvetan. Poetika. – In: Strukturalizm „za” i „protiv”. Moskva: Progress, 1975, s. 6 – 32].

Utz, Christian. Errinerte Gestalt und gebannter Augenblick. Zur Analyse und Interpretation post-tonaler Musik als Wahrnehmungspraxis – Klangorganisation und Zeiterfahrung bei Morton Feldman, Helmut Lachenmann und Brian Ferneyhough. – In: Ans Licht gebracht. Zur Interpretation neuer Musik heute. Veröffentlichungen des Instituts für Neue Musik und Musikerziehung Darmstadt 53. Mainz: Schott, 2013, S. 40–66.

Статии в списания:

Ботушаров, Любен. Разковничето е стилът. – В: Българско музикознание, 1996, № 4, с. 81 – 84 [Botusharov, Lyuben. Razkovnicheto e stilat. – In: Bulgarian musicology, 1996, № 4, s. 81 – 84.].

Големинов, Марин. За хармонизациите и разработките на народни песни. – В: Българска музика, 1974, № 3, с. 70 – 71 [Goleminov, Marin. Za harmonizatsiite i razrabotkite na narodni pesni. – In: Bulgarska muzika, 1974, № 3, s. 70 – 71].

Bellman, Jonathan. “The Noble Pathways of the National”: Romantic and Modern Reactions to National Music. – In: The Pendragon Review: A Journal of Musical Romanticism, 2001, Vol. 1, № 2, p. 46 – 65.

Статии във вестници:

Джуджев, Стоян. Ритъмът като геометрия във времето. – В: Музикален живот, ІІ, № 3, 30 декември 1932 [Djoudjeff, Stoyan. Ritamat kato geometriya vav vremeto. – In: Muzikalen zhivot, ІІ, № 3, 30 dekemvri 1932].

Тодоров, Владислав. Постоянството на иронията. – В: Култура, № 25, 5 юли 2013 [Todorov, Vladislav. Postoyanstvoto na ironiyata. – In: Kultura, № 25, 5 yuli 2013].

Материали от интернет:

1. Ако през интернет е цитирано книжно издание, се посочват всички данни на книжното издание по стандарта, а след транслитерацията се посочва линк. Ако не са достъпни всички необходими библиографски данни, се изписват тези данни, които са налични, като в края на библиографската справка след транслитерацията се посочва линк с уточнение в скоби за последната дата на посещаване на сайта.

2. При позоваване на текущи сайтове се посочват по стандарта авторът (или се уточнява липсата на такъв) и заглавието на цитираната статия и водещият до нея линк с уточнение в скоби за последната дата на посещаване на сайта, например:

Музыкальные формы и жанры (б. a.) [Muzykal’nyye formy i zhanry].

http://www.olofmp3.ru/index.php/Muzykalynye-formy-i-zhanry/ (11.7.2013).