Асен Владимиров: По-лесно ще се преборим с Ковид-19, отколкото с вируса на консуматорството, което е заразило света.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Асен Владимиров в режисьор, сценарист и продуцент. Дълги години работи в студия „Време“, а по-късно създава продуцентска къща „ПроФилм“. Като продуцент, сценарист, режисьор и сърежисьор зад гърба си има повече от 50 документални и игрални филма. Режисира сам „За Ернрот, без пристрастия“, „Възстановка“, „Книжарят“, „Жертва на пешки“ и др. Работи с режисьорите Юлий Стоянов („Срещи с Иречек“, „България – база данни“, „За възможността да се живее“, „След години“, „Любен Каравелов – материали от едно проучване“), Светослав Овчаров („Часът на нашето Съединение“, „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“, „Лист отбрулен“, „Възстановителна репетиция“, „Фердинанд Български“), Ивайло Христов („Каръци“, „Стъпки в пясъка“, „Приятелите ме наричат чичо“), Елдора Трайкова ( „Миниатюра за пиано“, „Кеймбридж“, „За хората и мечките“), Станимир Трифонов („Човекът, който се наричаше Буров“), Катрин Бернщайн („Книжарят“). Миналата година неговият филм „Жертва на пешки“ получи Голямата награда Златен ритон за най-добър документален филм.

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

Като повечето от нас чета, готвя, говоря с приятели, които не съм чувал с години, дори си организирамевидеоконферентни връзки – zoom, едва сега научих тази дума. Разбира се, гледам много филми. Мой любим режисьор е Луис Бунюел. Реших да го изгледам отново. С възрастта откриваш нови неща във филмите му, а натрупаният опит те кара да му се възхищаваш още повече. Лекотата, с която изгражда разказа, структурата, чувството му за хумор, провокациите, играта с възприятията на зрителя. Какъв човек – на 49 години, когато е вече световно признат режисьор, сякаш провокиран от младежките бунтове през 1968 г. във Франция, той заснема “Млечният път”, който е толкова новаторски, изобретателен саркастичен, питореска, в която разказът свободно прескача във времето и пространството. Филмът сякаш остава в сянка, но именно той дава енергията за следващите му филми в същия стил „Дискретният чар на буржоазията“, „Призракът на свободата“ и „Този неясен обект на желание”.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Пред финализирането на игралния филм „Страх”, чиито продуцент съм аз, със сценарист и режисьор Ивайло Христов, оператор Емил Христов. Другият филм, в който съм продуцент и сценарист, е документалният „Заличаване” – режисьор Елдора Трайкова, оператор Емил Христов. Монтажът беше почти завършен и се подготвяхме за постпродукция на звуковия дизайн.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

Разбира се, отпаднаха планирани пътувания в чужбина. Сега всички се учим да живеем поновому, светът никога няма да бъде същият и се опитвам да осмисля това, да не го приемам като трагедия. По отношение на творческите планове също се налага преосмисляне. Страх ме е какво ще стане с разпространението на нашия филм „Страх”, изобщо не знам кога ще излезе на екран. Едва ли ще стане тази година. Бяхме планирали да го предложим на няколко международни фестивали, но не е ясно как ще работят те.

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Слава Богу, имам достатъчно лично пространство. Децата ни отдавна са пораснали и не живеят с нас. Деветгодишният ни внук е роден и живее в САЩ. Щеше ми се да бъде тук и от време на време да топурка из апартамента и да ни „пречи”. Но уви, едва ли ще видим и него, и дъщеря ни както тази, така и следващата година, докато не се възстанови световното въздухоплаване.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Оказа се, че самонадеяното човечество, което е опиянено от техническия прогрес и се готви да стъпи на Марс, изобщо не беше подготвено за кризата с коронавируса на собствената си планета. Не знам дали ще си вземем поуката след приключването на пандемията, по скоро не, до следващата криза.

Стопирането на културния живот в света и България ще има дългосрочни последствия. Вярно е, че музеи, галерии, опери, театри, фестивали се опитаха да се преустроят онлайн, в някои случаи, макар и отчасти, успешно. Но живият контакт на публиката с изкуството е незаменим. А за да се възстанови той, ще ни трябва време. Наивно е да вярваме, че зажаднелите за култура зрители веднага след вдигането на ограниченията ще се втурнат към изложбените и театрални зали, киносалоните. Едва ли…  

Как според вас кризата ще се отрази на творческите и  изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Очаквам, че след пандемията киното ще се промени. Питам се дали зрителят очаква от нас същите теми, разработени по същия начин. Според мен ще има една вълна от филми свързани с пандемията. От психологически драми до хорър. Не очаквам това да бъдат някакви шедьоври. След Първата и Втората световни войни, силните филми се появяват едва десетина години след тяхното завършване. Очаквам и доста документални филми по темата. Четох, че руският режисьор Андрей Михалков Кончаловски замисля такъв филм. Той призова хората от всички краища на Русия да му изпращат заснети от тях кадри и истории, свързани с кризата.

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

Честно казано от никъде. Нито аз, като физическо лице, нито продуцентската ми фирма „ПроФилм” се вписваме в предложените от правителството мерки за подкрепа. Така че, да затягаме коланите.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Не вярвам много, че може да помогне. Но както е казал един мъдър човек: „песимист по разум, оптимист по воля“. Както се казва, всяка криза е и възможност. По-лесно ще се преборим с Ковид-19, отколкото с вируса на консуматорството, което е заразило света, по-точно така наречения Първи свят, част от който е и България. Всяка сутрин, когато отивам в офиса, минавам край един столичен мол и виждам тълпи от майки хванали за ръчичка децата си или бутайки бебешки колички, които влизат в него. Отсега е ясно какво съзнание ще се формира в тези деца. Може би нашето кино трябва да се опита да говори със средствата на изкуството за това. Дано пандемията да ни направи по-мъдри, да пренареди ценностите ни.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Крайно време е да се повиши срамно ниският бюджет на културното министерство, нещо, за което се настоява от години. Доколкото разбрах, парите за кино ще са същите и през следващата година. Забравя се, че инфлацията във филмопроизводството е по-голяма отколкото в други сфери. А и през последните две – три десетилетия десетки млади хора завършиха киноспециалности в няколко висши учебни заведения. Те също имат своето право на реализация.

Има пълно неразбиране по отношение изразходването на средствата за кино. С тези пари се издържат не само сценаристите, режисьорите продуцентите, но и актьори, снимачни екипи, транспортни фирми, хотели, кетъринг фирми, стотици хора заети в различни индустрии.

Необходимо е БНТ да се включи далеч по-активно във финансирането на българските филми, което е нейно задължение по закон. А законите, както знаем, трябва да се спазват.

Асен Владимиров: По-лесно ще се преборим с Ковид-19, отколкото с вируса на консуматорството, което е заразило света.

Close Menu