Биляна Петрова: Очаквам по-успешен диалог на театъра с неговите зрители след пандемията.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, да отговорят на няколко блиц въпроса свързани с творческия процес по време на пандемията, как тя се отразява в културния живот на страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Биляна Петрова е театрален режисьор и директор на Драматичен театър – Ловеч. Завършил е режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Здравко Митков през 2007 г. Докторант в сектор „Театър”на Института за изследване на изкуствата, БАН. Създала е редица спектакли както в ръководения от нея театър в Ловеч, така и в театрите в Русе, Сливен, Плевен, Младежкия театър в София и др. Сред най-значимите й постановки са „Йерма” по Лорка и „Заболяване на младостта” от Ф. Брукнер в Младежкия театър, „Ловецът на приказки” по Братя Грим в Плевен и „Илинден” по текстове на Д. Талев и П. Яворов в Ловешкия театър.

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи, как оползотворявате времето си?

Заедно с постановъчния екип на театъра обсъждаме бъдещи проекти, четем драматургични текстове и планираме превръщането им в бъдещи спектакли. Също така сме в контакт с други колеги дистанционно. Продължението на спрелите репетиционни процеси е възможно чрез работата на ателие „Шивач“, „Художник-изпълнител“ и „Дърводелец“, не без помощта на театър-майстора. „Кучето с цвят на небе“ е бъдещият ни спектакъл за деца. Инвестирахме в изработването на красиви костюми и маски, които вече са готови. Декорът също е готов и всъщност извънредното положение прекъсна колегите на етап, на който представлението вече беше сглобено. При възможност за възобновяване на работата ще е необходима една седмица, за да се стигне до премиера.

Вторият прекъснат проект е „Козият рог“ по Николай Хайтов. За него ще е нужна повече работа, поне месец. С режисьорите Дарко Ковачевски и Кристиана Бояджиева, сценографа Надя Ковачевска и драматурга Елена Ангелова създадохме онлайн арт работилница за деца над 6 години и театрална студия за гимназисти, занятията публикуваме на фейсбук страницата на Драматичен театър – Ловеч.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Извънредното положение ни застигна на етап, в който подготвяхме две нови премиери. В момента репетиционният процес за новите проекти се провежда онлайн, доколкото е възможно.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

Сега е време, позволяващо ни да съсредоточим вниманието си върху работа, изостанала или отлагана във времето.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността следствие на социалната изолация и стопиране на културния живот в България и по света?

С колеги обсъждаме възможността да бъде обърнато повече внимание на независимия сектор от гледна точка на държавната културна политика. Развитието на свободния театър е ценно за израстването на българския зрител. Също така социалната изолация и стопирането на културния живот показаха, че онлайн театърът не е решение. Живият контакт между актьора и възприемащите го на сцена – изконната мисия на театъра – точно сега се  осъзнава дори и от най-младите ни зрители. Лично аз осъзнавам друго в ежедневието: човек би могъл да живее и по-просто, може и с по-малко в материален план, без излишества. Същевременно добре е да се съсредоточим върху духовните ценности, които ни изграждат като човеци. Много от познатите ми започнаха да четат отново книги, а не само публикации в интернет пространството.

Какви според вас ще бъдат последиците за творческия процес?

Надяваме се последици да има само от гледна точка на забавянето на творческите процеси, но не и относно качеството им или професионализма и желанието за работа на колегите. Творческите процеси биха могли да получат и неподозирана дълбочина в усилията да изследват човешката душа, тъй като хората, участващи в тях, сега имат време да си задават въпроси, изискващи тишина и уединяване, за които преди нямаше време.

От къде очаквате помощ и подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

Разчитамe на Министерство на културата и Община Ловеч и сме обнадеждени от възможността да кандидатстваме по проекти, които да бъдат осъществени през следващия сезон.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последвала социализация след края на пандемията?

Противно на очакванията, че хората дълго време ще бъдат изплашени да се върнат в театралните салони, а и финансовият им ресурс ще бъде намален, мечтаем за възобновен интерес и повишена потребност от съпреживяване на театър.

По идея на щатния режисьор на театъра Кристиана Бояджиева започнахме онлайн инициатива, в която затворените вкъщи малки деца създават театрален разказ заедно с артисти от театъра и това има терапевтичен ефект като влияе положително на последствията от принудителната изолация, на която са подложени. Интересът към тези периодично провеждащи се срещи е голям и се надяваме да се запази и след края на извънредното положение. Провеждаме и образователни онлайн семинари с ученици, които възнамеряваме да превърнем в Театрална студия към театъра.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Като първа по-смела инициатива  бихме пристъпили към „Открита сцена на крепостта“ в град Ловеч, звучи по-възможно от театралния салон. Надяваме се, че усилията, които по време на извънредното положение полагаме в онлайн пространството, ще доведат до по-успешен диалог със зрителите и след края на ограниченията. Благодарение на срещите ни с тях разбираме важността от допълнителни инициативи като разговори с публиката, провеждане на семинари на различни теми. Защото интересът към театъра е не само към неговата естетическа страна, но и към историята и процесите – как един текст стига до сцената, какви са различните видове театър и пр. Намеренията ни включват, освен новите заглавия в репертоара, и привличането на нова и интелигентна публика.

Биляна Петрова: Очаквам по-успешен диалог на театъра с неговите зрители след пандемията.

Close Menu