Весела Бабинова: Без филми, книги, музика, всички отдавна щяхме да сме загубени.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Весела Бабинова е българска филмова и театрална актриса. Завършва класа на проф. Пламен Марков и е носител на Аскеер 2012 г. за изгряваща звезда и „Икар“ за ролята си в „Поп-Фолк хроники: Бели птици и куршуми“. Играе в постановките „Нощна пеперуда“,  „Самотни персонажи“, „Хамлет“, „Пияните“, „Ромул Велики“, „Човекът, който искаше“, „Том Сойер“, „Скъперникът“, „Празникът“ и други. Участва във филмите „Вездесъщият“, „Снимка с Юки“ и сериалът „Денят на бащата“. Предстои премиерата на филма „Български кораб потъва“.

Фотограф: Александър Станишев

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

Предимно чета, правя упражнения, гледам филми, или сериали, уча език. Определено имам с какво да наваксам.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Репетирахме пиесата „Серотонин” по последния роман на Мишел Уелбек в Театър „Азарян”. Оставаха две седмици до премиерата. Ще видим какво ще се случва по-нататък. Предстояха ми и други репетиции, но за тях пък съвсем нищо не се знае все още.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

За творческите планове – мисля, че е ясно. Колкото до житейските – имам време за себе си. Нещо, което отдавна бях забравила какво е. Наспивам се, чета си с часове, имам време да гледам филми, които се каня да си пусна от много време насам. Разбира се, като може би повечето хора, изчистихме вкъщи абсолютно всичко, отървахме се от излишни предмети, дрехи и какво ли още не. Мисля, че всеки, който оползотворява времето си пълноценно и се обърне навътре към себе си, ще излезе по-чист, смирен и виждащ.

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Все още нямам такива грижи, затова не мога да се оплача. Определено имам лично пространство и възможност да правя това, което съм наумила.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Тази тема е извечна и тя е, че в България за култура се мисли на последно място, тъй като тя е хронично липсваща в живота на самите  управляващи, съответно те не намират смисъл да се грижат, а още по-малко да мислят за нея. И са прави за себе си. Когато образованието ни е зле, а то е зле, това също не е тайна, когато няма култура, насреща си имаш просто едно стадо, което трябва да насочваш накъде да върви. И тъй като в условията, в които сме поставени, масата от това стадо се интересува само и единствено от това да пасе, просто слуша направленията и изпълнява. Политика, която върши работа вече близо 75 години. (Всъщност са много повече, но не ми се иска да го казвам на глас.)

Как според вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Ще се отрази много, много зле. Но за да не се случи това, всичко трябва да бъде помислено, да бъде премерено, да знаеш на всеки отрасъл как точно да помогнеш, какви са хората представляващи дадения сектор. Пак казвам за културата се мисли накрая, тъй че прогнози не ми се иска да давам, но не мисля, че ще бъде подпомогната адекватно. Вече сме свидетели на безумни парадокси.

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

Само от вътрешната си нагласа и дух.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

То вече помага. Без филми, книги, музика, всички отдавна щяхме да сме загубени. Не можеш да чистиш всеки ден вкъщи, душата все пак иска своето.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Нямам представа кога ще свърши всичко това, а и предвид законите, които се пишат за ден и важат по седмица, след това пак ги махат, след това отново ги налагат, наистина не мога да си обясня кога ще дойде краят на цялото. Не знам как ще излезем от пандемията, колко ли ще са жертвите, колко време ще е минало от нейното начало. Едва тогава ще мога да споделя идеи. Сега просто внимавам да не падам духом, за да може, когато всичко това свърши, да се хвърля с пълна сила, сякаш не е имало пауза.

Весела Бабинова: Без филми, книги, музика, всички отдавна щяхме да сме загубени.

Close Menu