Весела Ножарова: Не може всичко да бъде дигитално и това не е пътят.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Весела Ножарова е изкуствовед, куратор и критик, живее и работи в София. Завършила е специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия. Занимава се със съвременно изкуство. Осъществила е над 40 кураторски проекта в България, Австрия, Белгия и други страни в Европа. През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-рото Венецианско биенале за съвременно изкуство. Весела Ножарова е съосновател на кураторския колектив „Изкуство – дела и документи“. Автор е на книгата „Въведение в българското съвременно изкуство (19822015)“. От 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum.

Фотография: Галя Йотова

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

Голяма част от деня ми минава в занимания, свързани с дигиталното образование на моя син, който е на 10 г. Това доста разбива времето ми за работа. Иначе се опитвам да работя пълноценно по вече започнати проекти, но има дни, в които не се получава.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

За моята работа тази година се очертаваше доста силна. Галерията, в която работя, Кредо Бонум, има добра, вече уточнена програма до средата на 2021 г. Аз имам още един голям проект заедно с Музея за история на София и Софийска община, който също беше набрал скорост. В много добра фаза беше и друга моя работа, свързана с изграждането на една частна колекция за съвременно изкуство.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

Замрази ги в по-голямата си част, а един от проектите беше директно отменен на третия ден от кризата. Животът ми не се промени към лошо, защото получихме възможност да се поспрем и да прекараме повече време със семействата си. Можахме да обърнем внимание на образованието на децата, които започнаха да учат около нас, както и да погледнем на работата си от дистанция.

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Трудно ми е да се изолирам и да работя.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

В личен план – никакви освен осъзнаването на реалния резултат от образованието на децата. В професионален план – дадох си сметка, че не може всичко да бъде дигитално и това не е пътят. Пълненето на пространството с дигитално художествено съдържание не е решение; галерията и публиката ни липсват; че трябва да задълбочим връзката си с публиката и да бъдем по-внимателни с изграждането на нови аудитории.

Как според вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Може би ще има позитивно отражение. Художниците имат повече време за мислене и работа. Същото се отнася и до изследователите. В същото време сме изправени пред задаваща се икономическа криза, която ще направи много трудно художниците да живеят от изкуството си, а покрай тях и ние, а това ще бъде реалност за дълъг период. 

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

Засега запазвам своята работа и тя ще бъде основен център на моите занимания и основен източник на средства.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Трябва да се върнем към личния контакт между зрител и произведение на изкуството. Да потърсим смисъл и основание за своята работа, както ние самите като специалисти в областта, така и за публиката, която ще има нужда от нас.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Галериите и музеите няма проблем да бъдат отворени без достъп на големи групи от хора и със спазване на висока хигиена. За това ще има разписан протокол. Разбира се, всички публични събития няма да бъдат възможни, в това число и откриванията. Оттам насетне всяко пространство от сектора трябва да формулира своите начини на действие. Няколко основни неща ми се струват важни. Засилване на контакта с публиката, но по отношение на единичния посетител. Галерията да бъде максимално сигурно, привлекателно и комфортно пространство за публиката. Малки турове сред изложбата, разговори от дистанция в залите, но и образователни онлайн продукти към всяка изложба. Внимателна, лична среща между зрител и галерист или художник. Друга възможна посока е развитието на публичното изкуство. Изкуството, което може да срещне публиката си на улицата, в парка, на открито, да бъде част от архитектурата и общественото пространство. Това би дало и възможност на държавата да подпомогне художниците чрез обществени поръчки.

Весела Ножарова: Не може всичко да бъде дигитално и това не е пътят.

Close Menu