Ирмена Чичикова: Културата е нашият спасител, приятел и терапевт.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Ирмена Чичикова е българска театрална и филмова актриса. През 2008 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Играе в театралните постановки „Изкуството да смиташ килима“, „Самодивски легенди“, „Вляво от асансьора“, „Лов на диви патици“, „Нирвана“ и други. Участва във филмите „Стъклената река“, „Аз съм ти“, „Виктория“, „Вездесъщият“, както и в получилия „Златна мечка“ филм „Не ме докосвай“. Миналата година на екран излязоха филмите „Доза щастие“ и „Писма от Антарктида“, в който играе главната роля.

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

Опитвам се да пазя силата на духа си, да не унивам, да се хващам здраво за емоционалната споделеност с близките ми хора и да не забравям, че всички сме заедно в тези времена. Всеки по своему разбира се, но това чувство за обединеност ми носи утеха. Колкото и да е парадоксално „времето вкъщи“ е нещо, за което през последните петнадесет години никога не ми стигаше време. Затова сега съм се посветила на пълноценното му оползотворяване и осмисляне. Чета, пиша, гледам, изучавам, сънувам, откривам нови форми, връщам се към старите, стремя се към вътрешно развитие и растеж.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Предстояха ми няколко вълнуващи пътувания, сред които премиера на филма „Доза Щастие“ в Лондон заедно с целия екип, в едно от най-страхотните кина там. В Милано трябваше да ми се случи модна фотосесия, а в Швейцария заедно с Христо Бонин трябваше да изиграем представлението на Иван Добчев „Нирвана“. За мое голямо щастие бях поканена да бъда част от международното жури на тазгодишния София Филм Фест, както и на Международния филмов фестивал в Кипър.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

До някаква степен. Много бързо навлязох в новите стандарти на живот и предпочетох да възприема ситуацията като една голяма възможност за рециклиране на досегашното ни живеене. Обожавам работата си и много ми липсва всичко свързано с нея, но си давам сметка, че нищо не е на всяка цена, когато здравето ни е заложено на карта. Творчеството е необятна вселена и ни предоставя безброй начини да го развиваме, за да не закърнява, да не изтлее. За мен здравето и на духа, и на тялото е онова, което дава на твореца сили и мотивация. Затова вярвам, че не трябва да го губим, не трябва да го подценяваме. А за всички нереализирани, отложени, изменени проекти, винаги ще дойде точният момент, и съм сигурна, че ще се случат по най-добрия начин. 

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Имам и пространството, и времето, и вдъхновението да творя.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Все по-ясна, по-пулсираща, по-важна се очертава културата в живота ни. И за съжаление сякаш все още е неглижирана. А именно към нея посягаме първо в мигове като тези – тя е нашият спасител, приятел, терапевт. 

Как според вас кризата ще се отрази на творческите изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Надявам се, че след кризата ще дойде подемът. Вярвам, че всеки ще допринесе с онова, което е научил за себе си, за страховете си, за желанията си, за потенциала и силата на човешката душа и мощта на колективната вяра в доброто.

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

Министерство на културата.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Като не престава да съществува. Като му се даде възможност да разцъфти отново и да бъде най-естественият посредник на социалното общуване.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Това все още е отворена тема за мен… Знам със сигурност, че ще се опитам да бъда активен участник в културния ни живот и да му дам всичко, каквото мога, за да се възстанови.

Ирмена Чичикова: Културата е нашият спасител, приятел и терапевт.

Close Menu